Магнитен поток
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Магнитният поток е физична величина, характеризираща интензитета на магнитното поле и заеманата от него област. Магнитният поток през повърхностен елемент е скаларното произведение на този елемент и магнитната индукция. Означава се с Φ и се измерва във вебери (Wb). Изменението на магнитния поток с времето води до появата на вихрово електрично поле.
Магнитният поток е мярка за количеството магнетизъм в резултат от действието на магнитно поле.
Потокът се дефинира като произведение от лицето на единица площ и интензитета на магнитното поле в посока, перпендикулярна на тази площ.
По-общо магнитният поток се определя като скаларно произведение от вектора на магнитната индукция и нормалния вектор към единица повърхнина.
Законът на Гаус за магнетизма твърди, че магнитният поток през всяка затворена повърхнина е равен на нула.
Това е следствие от наблюденията, че в природата не съществува единичен магнитен дипол. Магнитният поток в SI се измерва във вебери, а единицата за интензитет на магнитното поле е Wb/m² (вебери на квадратен метър).
- където – магнитен поток, а B е интензитетът на магнитното поле, наричан още плътност на магнитния поток.
dS това е произведение на повърхностен елемент dS с единичния нормален вектор перпендикулярен на тази повърхност: Законът на Гаус е:
- Това уравнение, заедно с теоремата за дивергенция, дава следният резултат:
Магнитният поток, през която и да е затворена повърхнина, е винаги нулев.
За сравнение законът на Гаус за електрическия поток е:
- където E – интензитет на електрическото поле, е плътността на свободните електрически заряди.
– диелектричната проницаемост.
Можем да обобщим разликата така: в природата свободни електрически заряди съществуват, но свободни магнитни заряди не съществуват.
Промяната на магнитния поток индуцира електродвижещо напрежение в проводник, описвано със закона на Фарадей:
- където е промяната на магнитния поток в затворения контур, обхванат от проводника.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
|