Мала Преспа

Вижте пояснителната страница за други значения на Преспа.

Мала Преспа е историко-географска област и община в Република Албания, част от административна област Корча. Областта е разположена на западния бряг на Преспанското езеро. На изток Мала Преспа се простира до продължението на планината Галичица – Сува гора. В общината влизат девет села – Леска, Цере, Пустец, Зърновско, Шулин, Глобочени, Долна Горица, Горна Горица и Туминец. Най-голямото селище и център на общината е Пустец, което се намира в южния край на областта.

Население

Мала Преспа има около 5000 души население. След 1945 г., под натиска на тогавашна Югославия местното население е признато от албанската държава като македонско малцинство и има право на обучение на обявената за майчин език македонска езикова норма на българския език в началното училище. С цел свободното пътуване и престой в Северна Македония голяма част от жителите на Мала Преспа имат и северномакедонско гражданство, което им позволява безвизово влизане и в България до 1 януари 2007 г.

В Мала Преспа функционира и филиалът „Преспа“ на дружеството на българите в Албания „Иван Вазов“ с председател Сотир Митрев от Пустец.^[1]

Обявилите се за етнически македонци жители на Мала Преспа са организирани в организацията „Преспа“, както и в политическите партии Македонски алианс за европейска интеграция (МАЕИ),^[2] чиито председател е Едмонд Темелко и Партия за демократически просперитет (ПДП)^[3].

Култура

В Мала Преспа са запазени редица културни паметници. На остров Мал Град, в албанската част на Голямото Преспанско езеро е запазена пещерната църква „Света Богородица“. Няколко пещерни църкви са запазени и край селата Пустец и Глобочени. Край село Туминец, в северната част на Мала Преспа се намира манастирът „Света Марена“ (възобновен през 1888 година) и едноименна пещерна църква.

В Мала Преспа се издава вестник на македонски литературен език „Преспа“. Има и частна радиостанция на македонски литературен език, активно подпомагана от Северна Македония. Радио програми на езиковата норма в Северна Македония се предават и от близкия град Корча, по Радио „Корча“.

Гербът на община Пустец, одобрен през 2004 година, представлява Звездата от Вергина с надпис Општина Пустец, което се тълкува от някои като официално признание на употребата на македонската езикова норма в Република Албания.

Личности

Илия Дигалов – революционер
Никола Беровски – учител
Илинден Спасе – писател
Стерьо Спасе – писател

Вижте също

Външни препратки

Во Албанија се врати македонското име на Пустец Архив на оригинала от 2013-03-21 в Wayback Machine.
Идентитетот на античките корени докажан со шеснаесеткракото сонце Архив на оригинала от 2007-08-08 в Wayback Machine., статия за община Пустец от македонския вестник „Македонско сонце“
Българите в Албания: Повече от 1000 години реален факт
Албания дава повече права на македонското малцинство, за да си осигури членство в Европейския съюз
Местни избори в Мала Преспа, 2007 Архив на оригинала от 2007-02-28 в Wayback Machine.
Македонският става официален език в Албания
Албания призна българското национално малцинство

Литература

Бобев, Боби. По въпроса за българското национално малцинство в Албания след края на Първата световна война, сп. Векове, 1985, № 4, с. 40 – 45
Елдъров, Светлозар. Българите в Албания 1913 – 1939, С. 2000
Мангалакова, Таня. Българите в Мала Преспа и Голо бърдо, в: Проблеми на мултиетничността в Западните Балкани. Теренни проучвания, София 2004, с.276 – 297 (Ethnic Bulgarians in Mala Prespa and Golo Brdo, Problems of Multiethnicity in the Western Balkans, Sofia 2004, p. 298 – 319)
Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6.
Поппетров, Сребрен. Истината по правата на българското малцинство в Албания, сп. Отец Паисий, 1932, № 3, с. 37 – 39
Поппетров, Сребрен. Български села в Албания, сп. Отец Паисий, 1933, № 2 – 3, с.72 – 75
Трайчев, Георги. Преспа, София 1923
Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, сп. Отец Паисий, 1929, № 13 – 14, с. 212 – 213
Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, сп. Отец Паисий, 1931, № 9 – 10, с. 129 – 135
Чавкаловски, Илија, Преспа, Скопје, 2001

Бележки

↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 43.
↑ Средба на делегацијата на партијата на Македонците во Албанија со чешкиот амбасадор
↑ Формирана нова партија на Македонците во Албанија^{[неработеща препратка]}

[1] Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 43.

[2] Средба на делегацијата на партијата на Македонците во Албанија со чешкиот амбасадор

[3] Формирана нова партија на Македонците во Албанија^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]

[3]