Морска вода

Морска вода е водата в моретата и океаните. Тя е солена, като средната соленост на Световния океан е около 34,72‰, с отклонения от 34 до 36‰. Това означава, че във всеки литър морска вода са разтворени 35 грама соли (основно натриев хлорид). Това съставлява 0,6 мола на литър (при предположение, че всички соли са NaCl, което всъщност не е точно така)^[1].

Свойства

Соленост

Основни статии: Соленост и Окисляване на океана

Солеността на водата в океаните почти повсеместно е близка до 35‰, но водата в моретата има неравномерно разпределена соленост. Най-малко солена е водата във Финския залив и северната част на Ботническия залив, които са част от акваторията на Балтийско море. Солеността на Черно море (около 17 ‰) също е значително по-ниска от средната в океаните. Най-солена е водата на Червено море и в източната част на Средиземно море. Солените езера, като Мъртво море, могат да имат значително по-високо съдържание на соли.

Морската вода е слабо алкална, като pH-то варира в границите от 7,5 до 8,4. Относително високата стабилност на pH е свързана с наличието на карбонатна буферна система^[2]^[3]^[4]. По-малко значение за поддържането на pH има боратната система^[5]. Най-високо е значението на pH на морската повърхност, с увеличаване на дълбочината то намалява. В опреснени участъци големината на pH може да намалее до неутрална и дори леко кисела^[6].

Химични елементи (по маса)
Елемент	%	Елемент	%
Кислород	85,7	Сяра	0,0885
Водород	10,8	Калций	0,04
Хлор	1,9	Калий	0,0380
Натрий	1,05	Бром	0,0065
Магнезий	0,1350	Въглерод	0,0026

Общ моларен състав на морската вода^[7]
Компонент	Концентрация (мол/кг)
H₂O	53,6
Cl⁻	0,546
Na⁺	0,469
Mg²⁺	0,0528
SO2− 4	0,0283
Ca²⁺	0,0103
K⁺	0,0102
C	0,00206
Br⁻	0,000844
B	0,000416
Sr²⁺	0,000091
F⁻	0,000068
Au³⁺	0,00000000002

Биогенни вещества

Биогенните вещества участват в създаването на органични съединения в процеса на фотосинтеза. Към тях се отнасят фосфорът, неорганичните съединения на азота и силицият. Важна роля играят металите, които се срещат в минимални количества (като следи)^[8].

Съдържанието на биогенни вещества в морската вода е непостоянно и зависи от мястото, дълбочината и времето на вземане на проба. Обикновено тяхното съдържание при повърхността е минимално, нараства до максимум на дълбочина 1000 – 1500 метра и след това отново плавно намалява. Съдържанието на фосфати може рязко да се повиши на океанското дъно^[9].

Обогатената с биогени вода може да се издигне на повърхността поради явлението „подем на дълбочинните води“ (на английски: upwelling).

Разтворени газове

При контакта си с атмосферата морската вода обменя с въздуха газовете, които съдържа: кислород, азот и въглероден диоксид. Те попадат в нея в резултат на химическите и биологичните процеси в океана. Известно количество газове се внасят и от речните води.

Количеството газове, разтворени в морската вода, зависи от тяхната разтворимост и от парциалното им налягане във въздуха. С повишаването на температурата разтворимостта на газовете намалява и съответно намалява съдържанието им в морската вода.

Съотношението на разтворените кислород и азот в морската вода е различно от съотношението им в атмосферата. Поради по-добрата разтворимост на кислорода неговата концентрация във водата е по-голяма и затова съотношението му с азота е 2:1^[10].

В анаеробни условия във водата може да се натрупва сероводород – например, в Черно море на дълбочина над 200 метра.

Физически свойства

Диагарама на плътността на водата според температурата и солеността

Плътността на морската вода е в рамките на 1020 до 1030 kg/m³ и зависи от температурата и солеността. При соленост над 24 ‰, температурата на максималната плътност става по-ниска от температурата на замръзване^[11]. При охлаждане морската вода винаги се свива и плътността ѝ нараства^[12].

Свойства на морска вода със соленост 35‰^[1]
Свойство	Морска вода	Прясна вода
Плътност при 25 °C, g/cm³:	1,02412	0,9971
Вискозитет при 25 °C, милипоаза:	9,02	8.90
Налягане на парите при 20 °C, mm Hg:	17,4	17,34
Температура на максимална плътност, °C:	−3,52 (преохладена течност)	+3,98^[1]
Точка на замръзване, °C:	−1,91	0,00
Повърхностно напрежение при 25 °C, дин/см:	72,74	71,97
Скорост на звука при 0 °C, m/s:	1450	1407
Относителна топлоемкост при 7,5 °C, J/(g·°C):	3,898	4,182

Непригодност за пиене

Морската вода е негодна за пиене поради високото съдържание на соли и минерални вещества, за чието извеждане от организма е необходима повече вода от изпитото количество. Тя обаче може да се пие след процес по опресняване.

През 1950-те години френският лекар и пътешественик Ален Бомбар доказва експериментално, че може да се пие морска вода в малки количества в продължение на 5 – 7 дни без вреда за здравето ^[13].

Източници

↑ ^а ^б ^в Хорн 1972, с. 51.
↑ Хорн 1972, с. 160.
↑ Zeebe et al 2001, с. 3.
↑ Схемата на карбонатната система на океана е следната (по R. Zeebe 2001):
${\begin{matrix}CO_{2}{\mbox{atm.}}\\\Updownarrow \\CO_{2}+H_{2}O=HCO_{3}^{-}+H^{+}=CO_{3}^{2-}+2H^{+}\end{matrix}}$
Намираща се в равновесие с атмосферата океанска вода при соленост 35‰ и температура 25 °C има pH 8,1. При това съотношението на формите на неорганичен разтворен въглерод е:
$CO_{2}:HCO_{3}^{-}:CO_{3}^{2-}\approx 0,5\%:86,5\%:13\%$
↑ Zeebe et al 2001, с. 8.
↑ Хорн 1972, с. 139.
↑ Handbook of Methods for the Analysis of the Various Parameters of the Carbon Dioxide System in Sea Water, ver.2 // Ch.5. DOE, 1994. Архивиран от оригинала на 2011-05-25. Посетен на 24.12.2014. (на английски)
↑ Grasshoff et al 1999, с. 159.
↑ Grasshoff et al 1999, с. 160.
↑ Смирнов и др. 1988, с. 37.
↑ Вейль 1077, с. 89 – 90.
↑ за разлика от прясната вода, чиято плътност има максимална стойност при 4 °C.
↑ Бомбар, Ален. За бортом по своей воле. М., Альпина Паблишер, 2014. ISBN 978-5-9614-4794-1. с. 234.

Литература

Хорн, Р. Морская химия (структура воды и химия гидросферы). Москва, Мир, 1972.
Zeebe, R. E. и др. CO₂ in Seawater: equilibrum, kinetics, isotopes. Elsevier Science B.V, 2001. ISBN 0-444-50579-2. с. 346.
Grasshoff, K. и др. Methods of seawater analysis. – Third, Completely Revised and Extended Edition. WILEY-VCH, 1999. ISBN 3-527-29589-5.
Смирнов, Г.Н. и др. Гидрология и гидротехнические сооружения: Учеб. для вузов по спец. „Водоснабжение и канализация“. М., Высш. шк., 1988. с. 472.
Вейль, П. Популярная океанография = Oceanography. An Introduction to the Marine Environment by Peter K. Weyl / Пер. с англ. Л., Гидрометеоиздат, 1977. с. 504.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Морская вода“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[Хорн197251-1] а ^б ^в Хорн 1972, с. 51.

[Хорн1972160-2] Хорн 1972, с. 160.

[Zeebe_et_al20013-3] Zeebe et al 2001, с. 3.

[4] Схемата на карбонатната система на океана е следната (по R. Zeebe 2001):
${\begin{matrix}CO_{2}{\mbox{atm.}}\\\Updownarrow \\CO_{2}+H_{2}O=HCO_{3}^{-}+H^{+}=CO_{3}^{2-}+2H^{+}\end{matrix}}$
Намираща се в равновесие с атмосферата океанска вода при соленост 35‰ и температура 25 °C има pH 8,1. При това съотношението на формите на неорганичен разтворен въглерод е:
$CO_{2}:HCO_{3}^{-}:CO_{3}^{2-}\approx 0,5\%:86,5\%:13\%$

[Zeebe_et_al20018-5] Zeebe et al 2001, с. 8.

[Хорн1972139-6] Хорн 1972, с. 139.

[7] Handbook of Methods for the Analysis of the Various Parameters of the Carbon Dioxide System in Sea Water, ver.2 // Ch.5. DOE, 1994. Архивиран от оригинала на 2011-05-25. Посетен на 24.12.2014. (на английски)

[Grasshoff_et_al1999159-8] Grasshoff et al 1999, с. 159.

[Grasshoff_et_al1999160-9] Grasshoff et al 1999, с. 160.

[Смирнов_и_др.198837-10] Смирнов и др. 1988, с. 37.

[Вейль107789&#32;–&#32;90-11] Вейль 1077, с. 89 – 90.

[12] за разлика от прясната вода, чиято плътност има максимална стойност при 4 °C.

[13] Бомбар, Ален. За бортом по своей воле. М., Альпина Паблишер, 2014. ISBN 978-5-9614-4794-1. с. 234.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]