Настъпление в Естремадура
Настъпление в Естремадура | |||
Гражданска война в Испания | |||
Жени бойци от републиканските сили | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 2 – 14 август 1936 г. | ||
Място | Естремадура | ||
Резултат | Победа за националистите | ||
Територия | Испания | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
Настъплението в Естремадура е кампания в Естремадура по време на Гражданската война в Испания. Кулминацията е в битката за Бадахос през август 1936 г., след която войските на Африканската армия под командването на Франсиско Франко се придвижват бързо, за да започнат похода към Мадрид.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]След победата на Народния фронт през февруари 1936 г. новото правителство обещава да започне поземлената реформа, но безработицата в селското стопанство е много висока и селяните започват незаконно да завземат големи земи. На 25 март 1936 г. 60 000 безимотни селяни в Бадахос, водени от социалистическия поземлен съюз, Federación Nacional de Trabajadores de la Tierra, заграбват 3 000 ферми и започват да орат. Правителството решава да легализира окупациите на земята. До юни 1936 г. 190 000 безимотни селяни са заселени в Южна Испания. Много земевладелци заминават за градовете.[1]
През август 1936 г. националистите, с помощта на нацистка Германия и фашистка Италия, успяват да прехвърлят до полуострова хиляди войници от Испанската армия на Африка.[2] Тогава Франсиско Франко решава да напредне на север и да окупира Естремадура, за да свърже двете зони, контролирани от националистите, и да започне напредването към Мадрид. Превратът от юли успява в провинция Касерес, но в провинция Бадахос въоръжените сили остават лоялни на правителството.[3]
Националисти
[редактиране | редактиране на кода]Националистите разполагат със сила от 8 000 души от Испанската армия в Африка, главно от Испанския легион и регуларес (марокански наемници)[4], под командването на полковник Хуан Ягуе. Тази сила е организирана в пет моторизирани колони от около 1 500 души всяка, водени от полковниците Хосе Асенсио, Франсиско Делгадо Серано, Фернандо Барон и майор Антонио Кастехон. Тази сила има въздушно прикритие от осем италиански бомбардировача Savoia-Marchetti SM.81 Pipistrello, с италиански пилоти и девет Junkers Ju 52/3m, с германски пилоти[5] и изтребители Фиат CR.32 и Heinkel He 51.[6]
Републиканци
[редактиране | редактиране на кода]Противопоставяйки се на националистите, Испанската републиканска армия разполага със сила от 13 000 милиционери и войници.[7] Повечето от тях са милиционери, например в град Бадахос има 500 войници и 2 000 милиционери.[8] Членовете на републиканските милиции нямат военна подготовка и са зле въоръжени, само по една пушка на трима души и една картечница на 150-200 души.[9] Милиционерите отказват да копаят окопи, нямат представа как да подготвят отбранителна позиция, а въздушните бомбардировки предизвикват максимален ужас у селяните[10] (група милиционери напускат позициите си, след като са бомбардирани с пъпеши). Освен това нямат артилерия, бодлива тел или професионални щабни офицери.
Настъплението
[редактиране | редактиране на кода]На 2 август националистическите сили напускат Севиля и се насочват на север към Мерида и Бадахос.[11] Когато националистическите войски стигат до град, те го обстрелват с артилерия и самолети в продължение на половин час, след което легионерите и редовните части влизат в града. Милиционерите се бият храбро, но при заплаха от флангово движение бягат. Труповете на червените биват струпани, поляти с бензин и изгорени.[12] Във всеки град десетки или стотици са екзекутирани от националистите.[13] Освен това колониалните войски плячкосват къщите на поддръжниците на републиканците и изнасилват хиляди жени от работническата класа.[14] Хиляди бежанци бягат от националистите на север. Повече от половината от жертвите на националистическата репресия в Бадахос са безимотни селяни и калфи.[15]
На 7 август националистическите войски окупират Зафра и достигат град Алмендралехо, около 100 милиционери се барикадират в църквата на града и устояват на обстрела в продължение на седмица. На 14 август 40 оцелели се предават и са убити от националистите.[16] На 10 август националистите печелят битката при Мерида. След това Ягуе напредва към град Бадахос и на 14 август, след тежка бомбардировка, войските на Ягуе го превземат. При клането в Бадахос войските на Ягуе избиват между 500[17] и 4 000[18] републикански войници и цивилни и плячкосват града, дори магазините и къщите на поддръжниците на националистите.[19] Според националистически офицер, това е „военен данък, който плащат за своето спасение“.[20] Много републикански бежанци се опитват да избягат през португалската граница, но са предадени на националистите от португалското правителство и екзекутирани.[21]
Последици
[редактиране | редактиране на кода]След окупацията на Мерида и Бадахос, националистите свързват контролираната северна и южна зона.[22] Освен това националистите окупират западната половина на провинция Бадахос и републиканското правителство губи контрол над португалската граница. Националистите извършват жестоки репресии в завоюваната територия. Между 6 600 и 12 000 републикански поддръжници са екзекутирани (републиканците екзекутират 243 националистически поддръжници).[23]
След падането на Бадахос, Ягуе се насочва към Мадрид. Той побеждава републиканските войски в битката при Сиера Гуадалупе[24] и на 3 септември окупира Талавера де Ла Рейна, след като побеждава републиканските милиции. Ягуе е изминал 500 км за четири седмици и пътят към Мадрид е отворен.[25]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.159–160
- ↑ Graham, Helen. (2005). The Spanish Civil War. A very short introduction,. Oxford University Press.p.24
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.230
- ↑ Graham, Helen. (2005). The Spanish Civil War. A very short introduction,. Oxford University Press.p.32
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.358
- ↑ Preston, Paul. (2006). The Spanish Civil War. Reaction, Revolution&Revenge. Harper Perennial. London. p.119
- ↑ Espinosa, Francisco. (2003). La columna de la muerte. El avance del ejercito franquista de Sevilla a Badajoz. Editoríal Crítica. p. 433
- ↑ Beevor, Antony. (2006). The battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p.120
- ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p.123
- ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p.119
- ↑ Espinosa, Francisco. (2003). La columna de la muerte. El avance del ejercito franquista de Sevilla a Badajoz. Editoríal Crítica. p. 8
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.358–360
- ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. pp.119–120
- ↑ Preston, Paul. (2006). The Spanish Civil War. Reaction, Revolution&Revenge. Harper Perennial. London. p.120
- ↑ Espinosa, Francisco. (2003). La columna de la muerte. El avance del ejercito franquista de Sevilla a Badajoz. Editoríal Crítica. p. 245
- ↑ Jackson, Gabriel. (1967). The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. Princeton. p.268
- ↑ F. Pilo, M. Domínguez y F. de la Iglesia. La matanza de Badajoz. Madrid. Libros Libres. 2010. p. 254
- ↑ Paul Preston. The Spanish Civil War. Reaction, revolutions & revenge. Harper Perennial. 2006. London. p.121 and p.270
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.360–362
- ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p.120
- ↑ Jackson, Gabriel. (1967). The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. Princeton. p.269
- ↑ Jackson, Gabriel. (1967). The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. Princeton. p.268
- ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p.91
- ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.362
- ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. pp.120–121
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish civil war, 1936–1939. Penguin Books. London. ISBN 978-0-14-303765-1.
- Espinosa, Francisco. (2003). La columna de la muerte. El avance del ejército franquista de Sevilla a Badajoz.. Editorial Crítica. Barcelona. ISBN 84-8432-431-1
- Graham Helen. (2005). The Spanish Civil War. A very short introduction. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-280377-1
- Jackson, Gabriel. (1967). The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. Princeton. ISBN 978-0-691-00757-1
- Preston, Paul. (2006). The Spanish Civil War. Reaction, revolution & revenge. Harper Perennial. London. ISBN 978-0-00-723207-9 ISBN 0-00-723207-1
- Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. ISBN 978-0-14-101161-5
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Extremadura campaign в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |