Направо към съдържанието

Николае Бацария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николае Бацария
Nicolae Batzaria
османски политик, арумънски и румънски писател и публицист
османски политик, арумънски и румънски писател и публицист
ПсевдонимН. Мачедоняну, Али Баба, Мош Ене, Мош Нае
Роден20 ноември 1874 г.
Починал28 януари 1952 г. (77 г.)
Националност Османска империя,
 Румъния
Активен период1901 – 1944 г.
Жанранекдот, детска литература, детска песен, комикс, есе, приказка, фентъзи, жанрова литература, спомени, новела, сатира, пътепис
Подпис
Депутат в Османския парламент:
(1908 – 1912)   (1912)   
Николае Бацария в Общомедия

Николае (Кола) Константин Бацария (на румънски: Nicolae Constantin Batzaria; на арумънски: Nicolae Constantin Batzaria, фамилията му се среща и като: Besaria, Basarya, Bațaria и Bazaria), известен и под псевдонимите Н. Мачедоняну, Мош Нае, Мош Ене и Али Баба (N. Macedoneanu, Moș Nae, Moș Ene и Ali Baba), е османски и румънски политик и румънски и арумънски писател и публицист.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Бацария е роден на 20 ноември 1874 година[1] във влашко семейство в смесения българо-влашки македонски град Крушево, тогава в Османската империя, в голяма фамилия, разпръсната в Анатолия, Египет и Румъния.[2] Начално училище завършва в Крушево, където му преподава Стерие Космеску, а след това учи в Румънския лицей в Битоля,[2] който завършва в 1891 г.[3] След това учи във Филологическия и Юридическия факултет на Букурещкия университет,[4][1][5] но поради финансови трудности не успява да завърши.[2] В Букурещ Бацария попада под силното влияние на теоретика на румънския национализъм Николае Йорга, който чете лекциите му по история през първата година на Бацария в университета.[6] Той споделя убеждението на Йорга, че арумъните не са изолиран балкански етнос, а са част от голямата румънска общност. Както самият той обяснява:

„ румънският народ [е] единно и неделимо тяло, без значение в кой регион се е заселил по стечение на историческите обстоятелства “

а „македонските румъни“ представляват „най-далечната клонка на румънското дърво“.[7]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Бацария се звръща в Османската империя и работи като учител и директор на началното румънско училище в родното си Крушево.[2] След това преподава в Янинския румънски лицей и в Битолския румънски лицей, на който по-късно е директор.[8]

Бацария пише изключително активно в румънските периодични издания както на арумънски, така и на румънски език. Негови трудове се появяват на страниците на „Семънъторул“, особено по време на директорството на Николае Йорга.[9] Публикува в „Адевърул“, „Диминяца“, „Флакъра“, Архива, Овидиу, „Гъндул Ностру“,[1] „Вяца Ромъняска“ и „Нямул Ромънеск“.[10]

Пише също така и в арумънските издания, като например започналия да излиза в 1893 година „Пенинсула Балканика“ - като описва арумъните като субгрупа на румънския етнос.[9] Подписът на Бацария се среща и в издания като „Мачедония“ (1901), „Ревиста Мачедонией“ (1905 - 1906), „Екоул Мачедонией“ (1903 - 1906), в годишниците на Обществото за македонорумънска култура, както и в „Курие де Балкан“ (1904 – 1911) на Николае Папахаджи.[10]

В 1901 година основава и издава в Битоля, а по-късно в Солун, списанието „Фръцилия“ (1901 - 1903),[10] което излиза на арумънски език.[11][12] В същата година издава първия си труд - сборника с народни анекдоти Пъръвулии (Părăvulii).[13] През януари 1903 година в Битоля основава списанието „Лумина“, списвано главно на румънски език, и смятано за най-доброто арумънско списание, тъй като в него пишат многобройни румънски интелектуалци.[14][11] Материалите си в него Бацария подписва като Н. Мачедоняну (N. Macedoneanu).[11] Списанието публикува културни и политически информации, модели на училищни уроци, проза и поезия.[11][9] В него публикуват материали на арумънски и водещи фигури на арумънската култура като Марку Беза, Георге Мурну, Нуши Тулиу и Нида Бога.[9]

През март 1903 година Бацария основава и издава букурещкия вестник „Ромънул де ла Пинд“ (1903 - 1912).[14][15] Вестникът е антигръцки настроен, като смята, че куцовлашкият елемент в Македония не е заплашен от българизация, освен незначителен брой власи номади, и поради тази причина Румънската пропаганда в Македония и Вътрешната македоно-одринска революционна организация са естествени съюзници в борбата за автономия на Македония. Определя българската организация като искрено работеща в това направление, а Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, като инструмент на Гърция за елинизация на областта.[16] В 1906 година става директор на литературното списание „Граю Бун“ (1906 - 1907), в което също се подписва като Н. Мачедоняну.[17] Бацария е редактор на излизащия в Солун през 1908 - 1909 г. вестник на арумънски език „Дещептаря“.[18][19]

Бацария, подобно на много балкански интелектуалци от епохата, е полиглот – освен родния му арумънски и родствения румънски, говори турски, гръцки, български, сръбски и френски.[4] Литературният критик и мемоарист Барбу Чьокулеску, приятел на Бацария от детство, си спомня, че арумънският журналист говори „всички балкански езици“ и „отличен румънски“ с „крехък“ акцент.[20] Българският на родения в Македония Бацария е отличен. Охридчанинът Петър Карчев пише за него:

„ Във важни за националното самоопределение на македонските българи моменти той се беше проявявал в благоприятен за нас смисъл, макар че не са липсвали в неговата дейност и някои враждебни актове спрямо българското културно-просветно движение в бивша Турция.[21] “

Като учител и инспектор на румънските училища в Османската империя, Бацария се занимава с журналистика в началото на XX век и се присъединява към нелегалното младотурско движение, служейки като негова връзка с румънските организации в империята. Победоносната Младотурска революция в 1908 година изкарва Бацария във върховете на османската политика, като му осигурява място в Османския сенат и министерски пост по време на управлението на тримата паши. Избран е за депутат и на изборите в 1908 и на изборите в 1912 година и в продължение на осем години като представител на арумъните в Османския парламент от младотурската партия Комитет за единство и прогрес. В 1913 година е министър и е делегат на преговорите за Лондонския мир. Поради обвързването на страната с Германия в Първата световна война и нарастващия турски национализъм на младотурския режим Бацария напуска империята и се установява в Румъния.

Николае Бацария и Филип Миша като депутати в Османския парламент

В Румъния

[редактиране | редактиране на кода]

След 1920 година емигрира в Румъния и става сенатор. В Румъния започва да пише обилно жанрова литература и детка литература. Заедно с комикс художника Марин Йорда Бацария създава Хапля, един от най-популярните герои на ранния румънски комикс. Бацария също така събира и преразказва приказки от различни фолклорни традиции, публикува оригинални новели за юноши, както и спомени за живота и дейността си в Македония. Бацария е член на румънския сенат за един мандат, част е от редакцията на левите издания „Адевърул“ и „Диминяца“, както и основател на детското приложение на „Диминяца“, преди да премине в десния „Универсул“.

На 6 май 1924 година Бацария пише в „Диминяца“:

„ Доказано е, че не се среща нито един сърбин в Македония, и че славянското население от тази земя принадлежи на българската раса по език, а което е по-важно и по чувства. От друга страна в Черна Гора, в Хърватско, Словения, Босна и Далмация, с една дума, във всички области окупирани отъ сърбите след европейската война, действията на революционерите са в пълен разгар вследствие деянията, инспирирани на сръбските власти от техния шовинизъм и тяхната нетолерантност. Жителите на всички тези области са третирани от управниците в Белград като подчинени, а не като свободни поданици. Всички тези причини правят така, че един плебисцит би бил равен на смъртта на Югославия.[22] “

По време на комунистическия режим след 1944 година Бацария е арестуван. Умира в лагера Генча в 1952 година.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Бацария е плодовит автор на проза и поезия на арумънски и румънски език, записва и арумънско народно творчество. Една от централните теми в литературните му творби е миналото на арумъните. Публицистичните му творчество е посветено главно на културно-националните проблеми на арумъните. В статиите си Бацария е последователен противник на гръцката пропаганда сред македонските власи и се бори за тяхната еманципация сред останалите народи, населяващи Македония – гърци, българи, сърби, евреи и други.[23]

През 1927 година по сценарий на Бацария е заснет филмът „Хапля“.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Batzaria Nicolae // Cronologia della Letteratura Rumena. Dipartimento di Lingue e Letterature Neolatine, Università degli Studi di Firenze. Посетен на 12 април 2016.
  2. ↑ а б в г Zbuchea, Gheorghe. O istorie a românilor din Peninsula Balcanică. Bucharest, Editura Biblioteca Bucureștilor, 1999. ISBN 973-98918-8-8. с. 79. Посетен на 11 април 2016. Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
  3. ↑ Liceul Roman din Bitolia // Lumina (10 festival). Octombrie 1905. с. 303. Посетен на 11 април 2016.
  4. ↑ а б Karpat, Kemal H. The Memoirs of N. Batzaria: The Young Turks and Nationalism, in Studies on Ottoman Social and Political History. Leiden, Boston & Cologne, Brill Publishers, 2002. ISBN 90-04-12101-3. с. 563.
  5. ↑ Antonian, Eduard. Turcia, Junii Turci şi armenii în memoriile lui Nicolae Batzaria // Ararat XIV (8). 16 - 30 aprilie 2003. с. 6. Архивиран от оригинала на 2016-04-22. Посетен на 12 април 2016.
  6. ↑ Bazaria, N. Profesorul N. Iorga: Impresii şi amintiri // Lumina 77 (11 - 12). Noembrie - Decembrie 1942. с. 37 - 38. Посетен на 12 април 2016.
  7. ↑ Bazaria, N. Profesorul N. Iorga: Impresii şi amintiri // Lumina 77 (11 - 12). Noembrie - Decembrie 1942. с. 41. Посетен на 12 април 2016.
  8. ↑ Zbuchea, Gheorghe. O istorie a românilor din Peninsula Balcanică. Bucharest, Editura Biblioteca Bucureștilor, 1999. ISBN 973-98918-8-8. с. 80. Посетен на 11 април 2016. Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
  9. ↑ а б в г Zbuchea, Gheorghe. O istorie a românilor din Peninsula Balcanică. Bucharest, Editura Biblioteca Bucureștilor, 1999. ISBN 973-98918-8-8. с. 81. Посетен на 11 април 2016. Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
  10. ↑ а б в Zbuchea, Gheorghe. O istorie a românilor din Peninsula Balcanică. Bucharest, Editura Biblioteca Bucureștilor, 1999. ISBN 973-98918-8-8. с. 82. Посетен на 11 април 2016. Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
  11. ↑ а б в г Pariza, Maria. Presa aromână în date, 5 // Proiect Avdhela. Biblioteca culturii aromâne. Посетен на 12 април 2016.
  12. ↑ Gicâ, Gicâ. Ziare şi reviste aromâne la sfârşitul secolului XIX şi începutul secolului XX // Daima II (4-5). с. 6. Посетен на 14 април 2016.
  13. ↑ Batzaria, Nicolae. Părăvulii. Bucureşti, 1901.
  14. ↑ а б Gicâ, Gicâ. Ziare şi reviste aromâne la sfârşitul secolului XIX şi începutul secolului XX // Daima II (4-5). с. 7. Посетен на 14 април 2016.
  15. ↑ Pariza, Maria. Presa aromână în date, 6 // Proiect Avdhela. Biblioteca culturii aromâne. Посетен на 12 април 2016.
  16. ↑ Македонски преглед, XXVI, 2003, бр.2, стр.41-59
  17. ↑ Pariza, Maria. Presa aromână în date, 7 // Proiect Avdhela. Biblioteca culturii aromâne. Посетен на 12 април 2016.
  18. ↑ Pariza, Maria. Presa aromână în date, 8 // Proiect Avdhela. Biblioteca culturii aromâne. Посетен на 12 април 2016.
  19. ↑ Ιστορία της πόλης της Θεσσαλονίκης, 1870-1920 // Εργαστήρι Ιστορίας, Παιδαγωγικό Τμήμα Δημοτικής Εκπαίδευσης, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Посетен на 12 април 2016.
  20. ↑ Cioculescu, Barbu. Soarele Cotrocenilor // Litere XII (2). februarie 2011. с. 11. Посетен на 13 април 2016.
  21. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 817-818.
  22. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 739.
  23. ↑ Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“. Скопје, 2007. с. 41-42.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Румъния“         Портал „Румъния“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Николае_Бацария&oldid=12345245“.