Острилци
| Острилци Острилци | |
| — село — | |
 Традиционна къща в Острилци | |
  Острилци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Крушево |
| Географска област | Бушева планина |
| Надм. височина | 1050 m |
| Население | 32 души (2002) |
| Пощенски код | 7550 |
| МПС код | PP |
| Острилци в Общомедия | |
Острилци (на македонска литературна норма: Острилци) е село в Община Крушево, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е типично планинско разположено в областта Долен Демир Хисар, в Бушева планина, южно от град Крушево.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1607 година жителите на Острилци взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 3240 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са всички селяни, един за друг.[1] През 1621 година в Острилци (Остреч) са записани 11 ханета (домакинства), които дължат военния данък нузул за похода срещу Полша.[2]
В XIX век Острилци е чисто българско село в Битолска кааза, Демирхисарска нахия на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от XIX век. Според Васил Кънчов в 90-те години Острилци е много красиво село с 30 гиздави къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Острилци има 300 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Острилци е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 51 къщи.[5]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Острилци има 35 български къщи.[6]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Острилци има 216 българи екзархисти.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 32 жители, всички македонци.[8] Селото е на път да се обезлюди напълно.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Острилци
Йозо Бошковски (1933 – 2008), писател и художник от Северна Македония- Петър Бошковски (1936 – 2006), поет, литературен критик, есеист, преводач от Северна Македония
- Починали в Острилци
Любомир Весов (1892 – 1922), български революционер и поет
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- "Село Острилци (Лобното место на Л. Весов)", статия от Наум Томалевски публикувана в „Сборник Илинден 1903 – 1924. В памет на големото македонско възстание“, София, 1924 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 10.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48-49. Острилци е записано два пъти - веднъж с 11 домакинства, втори път - с 13.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18-19.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 януари 2008
| |||||||||||
