Георги Миркович

Георги Миркович
български революционер
Роден	10 март 1826 г. Сливен, Османска империя
Починал	29 септември 1905 г. Сливен, България Народен представител в: I ВНС   V ОНС
Учил в	Университет на Монпелие

Георги Вълков Миркович е български революционер, просветен деец и лекар. Народен представител във Великото народно събрание през 1887 и Петото Обикновено нар.събрание. От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество. От 1891 до 1896 г. издава в Сливен сп. „Нова светлина или тълкуване тайните явления в природата“, а от 1902 до 1905 г. редактира и издава сп. „Виделина“, което събира разни спиритически явления. Работи с Анастасия Желязкова.

Образование

Георги Миркович е син на сливенския първенец Вълко Миркович и ученик на Сава Доброплодни. По-късно той продължава образованието си в Духовната семинария в Киев, след което завършва гръцко и френско училище в Цариград. Между 1851 г. и 1856 г. следва медицина в Монпелие, Франция, където на 30 юли 1856 г. защитава докторска теза и получава докторат. Като студент във Франция Георги Миркович е награден от Наполеон III със сребърен медал за грижите му за болни от холера по време на епидемия. Също във Франция Миркович преживява опитности, които за цял живот го правят убеден привърженик на парапсихичното и свръхсетивното познание.

Кариера

Между 1857 г. и 1858 г. се установява на частна лекарска практика в Сливен, а през 1859 г. става градски лекар в Стара Загора. Между 1859 г. и 1861 г. е на свободна практика в Цариград. На 15 март 1861 г. заедно с архимандрит Йосиф Соколски, дякон Рафаил Попдобрев и Драган Цанков заминават с параход за Италия за да възобновят българската народна и каноническа йерархия. На 22 март пристигат в Рим, а на 26 март са приети на аудиенция при папа Пий ІХ, където Миркович е награден със златен Ватикански медал. Между 1861 г. и 1863 г. е назначен за околийски лекар в Болград, Бесарабия. През 1864 г. става директор на българската гимназия в Болград. От тази длъжност е освободен преждевременно от просветното молдавско министерство поради открито толериране на революционните настроения сред учениците. Между 1864­ г. и 1866 г.­ води частна лекарска практика в Браила. През 1866 г. влиза в Българския таен централен комитет в Букурещ. Завръщайки се през 1866 г. в Сливен, се запознава с Михаил Чайковски (Садък паша). През 1867 г. представя пред Високата порта проект за българско образователно дело. Проектът е отхвърлен от Мидхат паша, който поддържа идеята за смесени българо-турски училища. Между 1867 г. и 1869 г. е градски лекар в градовете Лом и Видин. В края на 1869 г. е арестуван по делото на Васил Ганчев ­Плевналията. Окован във вериги е изпратен пеша до затвора в Цариград където престоява две години. Заради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския санджак е осъден е на доживотно заточение и престоява до 1874 г. в Диарбекир и Мардин. Уменията му са полезни по време на изгнанието и той лекува заточеници и затворници. През 1875 г. е освободен поради избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той е лекар на местното население до амнистията от 1878 г. Закупува значителни недвижими имоти, които по-късно подарява на Мардинската арменска католическа община и на Халдейската община. След Руско-турската война (1877 г. - ­1878 г.) се установява в Сливен като лекар и управител на сливенската болница за период от десет години. Става главен инициатор за създаването на първото в България дружество на Червения кръст и на съединисткия комитет „Единство“. Издава вестник „Българско знаме“. Директор е и на Сливенската мъжка гимназия две години. От 1891 до 1892 г. е държавен лекар по жп линията Ямбол -­ Бургас. През 1894 г. се пенсионира.

Приноси

Георги Миркович, портрет от Димитър Добрович, 1899

Миркович е народен представител във Великото народно събрание (1887 г.) и в V-то Обикновено народно събрание. През 1879 г. заедно с д-р Начо Н. Планински и д-р Добри П. Минков основават вестник „Българско знаме“. Между 1891 г. и 1896 г. издава списание „Нова светлина или тълкувание тайните явления в природата“, от 1893 до 1896 г. редактира и издава списание „Здравословие“, а между 1902 г. и ­1905 г. издава списание „Виделина“. Участва в съединисткото движение. Георги Миркович е първият лекар в България, който започва да лекува по метода на хомеопатията. В книгата си „Домашен хомеопатичен лекар“ описва многобройните си наблюдения в тази област.

В периода 1896 г. – 1900 г. пребивава често във Варна и Бургас във връзка с дейността на семейната фирма „Р.В.Миркович и с-ие“ (регистрирана в Бургас през 1888 г. като клон на основното дружество с централа в Цариград – основано в 1846 г.), в която той има дял. Взема участие в спиритическите кръжоци в двата града.

През 1903 г. по повод 25-а годишнина на санитарното дело в България, Държавната санитарна инспекция награждава д-р Миркович като най-стар лекар в България с медал с корона „За гражданска заслуга“.

Георги Миркович е един от първите трима ученици на Петър Дънов. Участва в годишните срещи на Веригата на Учителя (от първата 1900 г. до смъртта си през 1905 г.). В протоколите на Веригата, по негово предложение е записано:”т.IV. Събранието задължава членовете си да събират разни спиритически явления и ги препращат към редактора на сп.”Виделина”. Протокол №1, гр. Варна, 14 август 1903./2, с.84/

На 29 септември 1905 г. завършва земния си път. Погребан е с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. Дарява личната си библиотека и изданията си с около 1400 тома на читалище „Зора“, а имота си и 3000 златни лева завещава за благотворителни и общополезни цели на сиропиталището в Сливен. В завещанието посочва винаги да се иска съвета на духовния му учител Петър Дънов.

Външни препратки

• д-р Георги Миркович. Биография. Домашен хомеопатичен лекар
• д-р Георги Миркович. Биография
• Къща „Миркович“ - Сливен

Библиография

• Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович. 1898-1902. С., 1999 г. 84 с. Тир.1000. Изд. „Бяло Братство“. Съставител Цветан Нушев.
• Учителя във Варна. Документална хроника. С., 1999 г. 234 с. Изд. „Бялото Братство“. Съставител Димитър Калев. Второ издание.
• Дънов, Петър. Българската душа. Душа, българите и България, пророчества, Учителя. С., Астрала. 2000 г. 320 с. Съставител Свилен Чорбаджиев.