Мария Тереза Савойска

Мария Тереза Савойска
Принцеса на Сардиния и Пиемонт, херцогиня на Артоа и принцеса на Франция
Мария-Тереза Савойска на портрет на Жан-Батист Андре Готие д'Аготи (1775).
Лични данни
Родена	31 януари 1756 г. Торино, Сардинско кралство
Починала	2 юни 1805 г. Грац, Австрийска империя
Погребана в	Императорски мавзолей в Грац
Пълно име	Мария Тереза Антония Маргарита Савойска
Религия	Католичка
Подпис
Семейство
Династия	Савойска династия по произход Френски Бурбони по брак
Баща	Виктор-Амадей III
Майка	Мария-Антония Бурбон-Испанска
Брак	Шарл X
Потомци	Луи-Антоан Софи Шарл-Фердинанд Мари-Терез
Герб
Мария Тереза Савойска в Общомедия

Мария-Тереза-Антония-Маргарита Савойска (на италиански: Maria Teresa Antonietta Margherita di Savoia, на френски: Marie-Thérèse de Savoie; * 31 януари 1756 в Кралски дворец в Торино, Сардинско кралство, † 2 юни 1805 в Грац, Австрийска империя) е принцеса на Сардиния и Пиемонт по рождение, а по брак - херцогиня на Артоа и принцеса на Франция (1773 - 1805) като съпруга на Шарл, херцог на Артоа, най-малкият внук на френския крал Луи XV и бъдещ френски крал под името Шарл X.

Произход

Портрет от Джузепе Дупрà (1760)

Мария-Тереза е родена в Кралския дворец на Торино на 31 януари 1756 г. по време на управлението на дядо ѝ Карл Емануил III Савойски. Тя е петото дете и трета дъщеря на бъдещия крал на Сардиния Виктор-Амадей III Савойски и на съпругата му инфанта Мария-Антония Бурбон-Испанска.

Има шест братя и пет сестри:

• Карл-Емануил-Фердинанд-Мария (* 1751, † 1819), крал на Сардиния с името Карл-Емануил IV (1796 – 1802), съпруг на Мария Клотилда Бурбон-Френска
• Мария-Елизабета-Карлота (* 1752, † 1753)
• Мария-Жозефина-Луиза-Бенедикта (* 1753, † 1810), съпруга на Луи Ксавие, граф Дьо Прованс, бъдещ крал на Франция
• Амадей-Алесандър (* 1754, † 1755)
• Мария-Анна-Каролина-Габриела (* 1757, † 1824), съпруга на чичо си принц Бенедикт-Мария-Маврикий Савойски, херцог на Шабле
• Виктор-Емануил I (* 1759, † 1824), крал на Сардиния (1802 – 1821), съпруг на Мария-Тереза Австрийска-Есте
• Мария-Кристина-Жозефина (* 1760, † 1768)
• Маврикий-Йосиф-Мария (* 1762, † 1799), херцог на Монферат
• Мария-Каролина-Антония-Аделаида (* 1764, † 1782), съпруга на Антон-Климент Саксонски, курфюрст на Саксония
• Карл-Феликс-Йосиф-Мария (* 1765, † 1731), крал на Сардиния (1821 – 1831), съпруг на принцеса Мария-Кристина Бурбон-Неаполитанска
• Йосиф-Бенедикт-Мария-Пласид (* 1766, † 1802), граф на Мориен (-1796) и на Асти (1796-1802).

Биография

Годеж и брак

След поредица от династични съюзи между Франция и Савоя Мария-Терезия е сгодена за Шарл-Филип Френски - граф на Артоа, най-малък син на краля на Франция Луи XV, бъдещ крал на Франция като Шарл X и брат на бъдещия крал на Франция Луи XVI.

След сватбата през 1762 г. на нейната братовчедка принцеса Мария Тереза Луиза Савойска с Луи Александър, принц на Ламбал, и сватбата през 1771 г. между по-голямата ѝ сестра Мария-Жозефина-Луиза Савойска с по-големия брат на Шарл - Луи-Станислав-Саверий Бурбон, граф на Прованс, бъдещ крал на Франция като Луи XVII, през 1773 г. Мария-Тереза се омъжва за графа на Артоа. Най-големият ѝ брат принц Карл-Емануил Савойски (бъдещ крал на Сардиния) се жени за нейната зълва - принцеса Мария-Клотилда Бурбон-Френска през 1775 г. Най-големият ѝ девер - дофинът Луи Огюст (бъдещ крал Луи XVI) се жени през 1770 г. за Мария-Антоанета Австрийска.

Мария-Тереза се омъжва за графа на церемония с пълномощник в Ловния дворец в Ступиниджи, преди да премине моста Бовоазен между Савоя и Франция, където е предадена от италианската свита на френския си антураж. Официалната брачна церемония се състои във Версайския дворец на 16 ноември 1773 г.

Тъй като съпругът ѝ е внук на френския крал, Мария-Тереза има ранг на внучка на Франция, но обикновено е наричана Мадам графинята на Артоа (на френски: Madame la comtesse d'Artois).

Графиня на Артоа

Портрет от Жан-Батист-Андре Готие Даготи (1775)

Бракът на Мария-Тереза и Шарл е лишен от всякакво влечение и след раждането на децата им те фактически не живеят заедно. Графът на Артоа иска да се ожени за братовчедка си Луиза-Аделаида Бурбон, принцесата на Кондè, но това не се случва поради по-ниския ѝ ранг. Освен това в онези години той има връзка с балдъзата си Мария-Антоанета, докато Мария-Тереза ​​е една от най-незабележимите фигури от двора на Версай. Малко след сватбените тържества графът отива в Париж при любовницата си Розали Дюте.

Мария-Тереза е описвана като зле оформена, тромава и с дълъг нос, и не е смятана за красавица, макар че нейният тен буди възхищение. Като личност е смятана за „незабележима в какъвто и да е смисъл“, но въпреки това с добро сърце. Флоримон Клод, граф дьо Мерси-Аржанто, който си кореспондира с императрица на Свещената Римска империя Мария Терезия относно Мария-Антоанета, казва, че Мария-Тереза мълчи и не се интересува от абсолютно нищо. Братът на Мария-Антоанета, Йосиф II, император на Свещената Римска империя, казва за нея по време на посещението си във Франция през 1777 г., че тя е единствената в кралското семейство „раждаща деца, но във всички останали аспекти е пълна идиотка." Считана за грозна, скучна, срамежлива и лекомислена, Мария-Тереза ​​бледнее пред блестящия си и игрив съпруг.

През първите й години във Франция трите кралски двойки: графът и графинята на Прованс, графът и графинята на Артоа, Дофинът и Дофинята, както и нейната братовчедка, принцесата на Ламбал, която е любимка на Мария-Антоанета, образуват приятелски кръг и участват заедно в аматьорски театрални пиеси пред публика, състоящи се само от Дофина. Това интимно приятелство обаче постепенно се влошава след възкачването на Луи XVI на трона през 1774 г.

Приблизително година след пристигането си във Версай Мария-Тереза забременява с първото си дете Луи-Антоан, херцог на Ангулем. Той е първото дете от новото кралско поколение, което е важно събитие, тъй като в този момент има притеснения за унаследяването: бракът както на краля, така и на най-големия му брат графът на Прованс са бездетни, а раждането е стресиращо за Мария-Антоанета, по онова загрижена заради липсата на деца. След това раждане Мария-Антоанета е тормозена от обществеността, че не самата тя не е родила. На следващата година Мария-Тереза ражда дъщеря си Софи, известна като Мадмоазел д'Артоа, бидейки най-възрастната неомъжена принцеса в двора. Тя умира на 7-годишна възраст през 1783 г. Вторият ѝ син Шарл Фердинанд, херцог на Бери, се ражда през 1778 г. Последното ѝ дете Мари-Терез ​​д'Артоа, вероятно кръстена на майка си, умира само 6 месеца, докато дворът е в Шоази льо Роа.

Преди срещата на Генералните щати всеки член на кралското семейство е публично подиграван с клеветнически стихове, в които се твърди, че Мария-Тереза има извънбрачно дете.

Френска революция

Мария-Терезия напуска Франция със съпруга си след превземането на Бастилията на 14 юли 1789 г., което бележи началото на Френската революция, и се укрива в Торино. Тръгва със свита от тридесет души и продава всичките си бижута.

Портрет от Мари-Луиз-Аделаид Боазо (1778)

Когато граф д'Артоа напуска Торино през 1791 г., двойката живее отделно до края на живота си. Графът отказва да ѝ даде разрешение да отиде да живее при него или да го посети, като дори ѝ отказва позволение да присъства на сватбата между неговия син - херцога на Ангулем и Мария-Терезия Бурбон-Френска в Митау. Малко след заминаването на съпруга ѝ двамата ѝ синове напускат Торино, за да служат в армията. Мария-Терезия е дълбоко натъжена от раздялата и се говори, че мисли да стане монахиня. Тя е разубеден от балдъзата си Мария-Клотилд Бурбон-Френска, която апелира към чувството ѝ за дълг към децата. По-късно Мария-Терезия благодари на Клотилда за това. През 1792 г. към нея в Торино се присъединява сестра ѝ Мария-Жозефина. Тяхното присъствие там е политически чувствително, тъй като нарушава отношенията между Кралство Франция и Кралство Сардиния.

Портрет от Джовани Панеалбо (1791)

През април 1796 г., когато Сардинската държава е победена от Франция на Наполеон Бонапарт по време на Италианската кампания на Френските революционни войни, Мария-Тереза ​​и сестра ѝ Мария-Жозефина напускат Торино за Новара паралелно с тръгването на съпруга на Мария-Жозефина от Верона. Мария-Жозефина заминава за Австрия, докато Мария-Тереза ​​приема поканата на баща си да се върне в Торино след мира между Франция и Савоя през май.

Последни години и смърт

През декември 1798 г., когато Пиемонт е присъединен към Франция, Мария-Тереза ​​бяга с една от придворните си дами първо в Клагенфурт, а след това в Грац, Австрийска империя, където ѝ е разрешено да остане. Там тя живее в известна мизерия и страда от параноични атаки, които водят до смъртта ѝ през 1805 г. на 49 години.

Тъй като тя умира преди възкачването на съпруга ѝ на трона, тя не носи титлата „Кралица на Франция“. Погребана е като „графиня на Артоа“ в Императорския мавзолей близо до Катедралата на Грац. По волята ѝ сърцето ѝ е погребано в трезора на балдъза ѝ Клотилда в Неапол десет години след смъртта ѝ.

Потомство

Мария-Тереза ражда на Шарл двама сина и две дъщери:

• Луи-Антоан, херцог Дьо Ангулем (* 6 август 1775 във Версай, Кралство Франция, † 3 юни 1844 в Гориция, Австрийска империя), дофин на Франция и крал като Луи XIX. Жени се за първата си братовчедка Мари-Терез-Шарлот Бурбон-Френска, дъщеря на Луи XVI и на съпругата му Мария-Антоанета Австрийска. Нямат деца.
• Софи (* 5 август 1776 във Версай, † 5 декември 1783, пак там), наричана още Мадмоазел д'Артоа
• Шарл-Фердинанд (* 24 януари 1778 във Версай, † 14 февруари 1820 в Париж, Кралство франция), херцог дьо Бери. През 1806 г. вероятно се жени тайно за англичанката Ейми Браун, от която има две дъщери. През 1816 г. се жени за принцеса Мария-Каролина от Двете Сицилии, от която има един син и една дъщеря. От три свои любовници има още четирима сина и една дъщеря.
• Мари-Терез-Луиз (* 7 януари 1783 във Версай, † 22 юни 1783 в Шоази льо Роа, Кралство Франция), наричана още Мадмоазел д'Ангулем

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Мария Тереза Савойска

Вижте също

• Сардиния и Пиемонт
• Кралство Франция
• Шарл X

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Teresa di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​