Горно Нерези: Разлика между версии
м Файлът „Gorno_Nerezi_sk.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Lupo поради: per commons:Commons:Deletion requests/Files credited to flickr user "vesnamarkoska". |
Редакция без резюме |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
| герб = |
| герб = |
||
| изглед = |
| изглед = |
||
| описание_изглед = |
| описание_изглед = |
||
}} |
}} |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
== История == |
== История == |
||
В края на [[19 век]] Горно Нерези е село в [[Скопие|Скопска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година в ''Нер{{Уникод|ѣ}}зи'' (Горно и Долно) живеят 260 [[българи]] [[християни]] и 300 [[албанци|арнаути]] [[ислям|мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_26.htm Кънчов, |
В края на [[19 век]] Горно Нерези е село в [[Скопие|Скопска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година в ''Нер{{Уникод|ѣ}}зи'' (Горно и Долно) живеят 260 [[българи]] [[християни]] и 300 [[албанци|арнаути]] [[ислям|мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_26.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, с.208]</ref> |
||
В началото на 20 век цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Нерези (Горно и Долно) има 288 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>D.M |
В началото на 20 век цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Нерези (Горно и Долно) има 288 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.114-116.</ref> |
||
На етническата си карта от 1927 година [[Леонард Шулце Йена]] показва Нерези като албанско село.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/gall/ls/title.html Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927]</ref> |
На етническата си карта от 1927 година [[Леонард Шулце Йена]] показва Нерези като албанско село.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/gall/ls/title.html Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927]</ref> |
||
Версия от 10:15, 1 март 2009
Тази статия е за селото в Община Карпош. За стружкото село вижте Нерези.
Горно Нерези (Шаблон:Lang-mk; Шаблон:Lang-sq) е село в Република Македония, част от Община Карпош. Селото е разположено южно от столицата Скопие в северните склонове на планината Водно. Край селото е разположен средновековният манастир „Свети Пантелеймон“.
История
В края на 19 век Горно Нерези е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Нерѣзи (Горно и Долно) живеят 260 българи християни и 300 арнаути мохамедани.[1]
В началото на 20 век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нерези (Горно и Долно) има 288 българи екзархисти и функционира българско училище.[2]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Нерези като албанско село.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Нерези като смесено българо-албанско село.[4]
Според преброяването от 2002 година Горно Нерези има 314 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 22 |
| албанци | 282 |
| турци | 6 |
| роми | 0 |
| власи | 1 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, с.208
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.114-116.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| ||||||||
| |||||
