Свети земи

Карта на "Светите земи" от 1759 г.

Свети земи (Шаблон:Lang-he, Éreẓ haQodeš; Шаблон:Lang-la; Шаблон:Lang-el, Agioi Topoi; Шаблон:Lang-ar, al-Arḍu l-Muqaddasa) е религиозен термин и понятие.

Географски се отнася до региона на Леванта с неопределени граници в зависимост от влаганото съдържание в него. В религиозен план е свято място за две от трите световни религии (изброени хронологически - християнство и ислям), както и за юдаизма и бахайската вяра.

Светите земи и по-специално Ерусалим са център на монотеизма, като се определят в библеистиката със специфичния термин "геотеология".

Светите земи в исторически план са цел освен на религиозно поклонение, но и на завоевателни стремежи за владение, като аргумент за основателността на вярата, т.е. фактът на притезанието им е доказателство на правата вяра или за правотата на вярата, т.е. на съществуването - виж и екзистенциализъм.

През средновековието, завоюването на Светите земи чрез изтръгването им от ръцете на неверниците, е главна цел на организираните кръстоносни походи. По-сетне, след Великите географски открития, когато християнството става водеща световна религия, с възникването на източния въпрос, правата над Божи гроб се превръщат по времето на "голямата игра" в повод за взаимни претенции и упреци между участниците, които след Виенския конгрес, стоят в основата на избухването на Кримската война с всички последвали я геополитически събития през 19-тото столетие.

Един двата главни сюжета в един от най-популярните и култови романи на 20 век - "Майстора и Маргарита" се развива в римската провинция Юдея, а другия пресъздава времето след установяването на новия обществен строй в най-новата страна на земята - Съветския съюз, възникнала върху руините на Третия Рим - Руската империя.

Според българската религиозна традиция от Възраждането, човек поне веднъж при възможност трябва да посети Светите земи, Ерусалим и Божи гроб. Обикновено тези българи успели да осъществят това пътуване на живота си, са били по-заможни и произхождащи от чорбаджийските родове. След завръщането си, са ги титуловали като "Хаджи", а пътуването им е означавано като "хаджилък".

Обозначение и граници

Универсално Светите земи се ограничават до античните Юдея, Самария, на север - Галилея, а на юг - Идумея, ведно със съседните им земи. Изброени по посока на часовниковата стрелка от Средиземно море, това са финикийските градове по крайбрежието, Моав (моавска земя), Галаад, Декаполис, Перея, Набатея, елинистичен Египет и филистимското владение и крайбрежие, по което се означава и цялата тази земя като Палестина.

в юдаизма

За юдаизма и евреите, Светите земи се обозначават като "Обетованата земя", т.е. земята на Израил. Свещени места са териториите на античните Юдея и Самария, както и онези владени от Хасмонеите (към края на царуването на Александър Яней, това са Юдея, Идумея, филистимската равнина и равнината Шарон, Самария, Галилея до планината Тавор, Голанското плато, Галаад и Моав - в тези торитории било насилствено наложено обрязването и спазването на Тората) по време на управлението им и над съседните територии. Четири са свещените градове за юдаизма - Ерусалим, Хеврон, Цфат и Тибериада. В Ерусалим най-свещен е хълма Сион, макар последните археологически разкопки и проучвания през 21 век да не откриват следи от велико древно минало по тези свещени земи за юдаизма.[1]

За юдаизма най-свещен е Храмовия хълм, т.е. мястото където са се издигали според преданието Соломоновия храм, а по-сетне и Втория храм, преобразуван от цар Ирод в една от най-величествените постройки в началото на нашата ера. Днес от този храм с внушителната му постройка от който Христос гони търговците е останала стената на плача.

в християнството

За християните, концепцията за Светите земи се свързва с "животът на Исус" (по едноименното произведение на Ернест Ренан), т.е. това е земята, която е на входа на духовния свят, като един друг идеалистичен свят като идея за съществуването на Ecce Homo, и отласкването на човека от материализма, суетата и земните съблазни като философия на съществуването при екзистенциализма. Именно тук, при и с Христос според християнските тайнства и теология, се намира ключът към разбирането на света, познат ни чрез нашите сетива.

В този религиозен контекст, Свещеният град за християните от всички вероизповедания е Ерусалим, а култивите места в него са Гетсиманската градина, Голгота, Божи гроб.

Другите християнски светини по Светите земи, са местата Витлеем; Назарет; Сефория (мястото където според преданието Дева Мария е прекарала детството си); водите на река Йордан, които са мястото на кръщението на Христос; пещерата където живее Йоан Кръстител в пустинята; Галилейското езеро; планината Тавор където Исус Христос произнася своята проповед, т.е. мястото на преображение Господне; пътя от Ерусалим за Ерихон, свързан с притчата за добрия самарянин.