Горно Нерези: Разлика между версии
м Робот Добавяне: fr:Gorno Nerezi |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 70: | Ред 70: | ||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
{{commonscat|Gorno Nerezi}} |
|||
<div class="references-small"><references /></div> |
<div class="references-small"><references /></div> |
||
Версия от 07:38, 2 август 2012
- Тази статия е за селото в Община Карпош. За стружкото село вижте Нерези.
Горно Нерези (Шаблон:Lang-mk; Шаблон:Lang-sq) е село в Република Македония, част от Община Карпош.
География
Селото е разположено южно от столицата Скопие в северните склонове на планината Водно. Край селото е разположен средновековният манастир „Свети Пантелеймон“.
История
В края на 19 век Горно Нерези е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Нерѣзи (Горно и Долно) живеят 260 българи християни и 300 арнаути мохамедани.[1]
В началото на 20 век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нерези (Горно и Долно) има 288 българи екзархисти и функционира българско училище.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Нерези (Nerezi) като албанско село.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Нерези като смесено българо-албанско село.[4]
Според преброяването от 2002 година Горно Нерези има 314 жители.[5]
Националност | Всичко |
македонци | 22 |
албанци | 282 |
турци | 6 |
роми | 0 |
власи | 1 |
сърби | 3 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Бележки
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, с.208
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.114-116.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|
|