Титан IV: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 14:44, 25 февруари 2013

ТИТАН ІV

Описание
Предназначение	тежък носител
В експлоатация	1989 - 2005
Националност	САЩ
Оператор	USAF
Производител	Локхийд-Мартин
Технически данни
Височина	44 м.
Диаметър	3,05 м.
Маса	943 050 кг.
Степени	5
Товароносимост НЗО	21 680 кг.
Товароносимост ПО	17 600 кг.
Товароносимост ГСО	5 760 кг.
Товароносимост ХЦО	5 660 кг.
Оперативна история
Статус	Неактивна
Първи полет	14 юни 1989
Последен полет	19 октомври 2005
Стартове	39
Успешни	35
Неуспешни	4

Титан ІV (на английски: Titan IV) е последната ракета-носител от семейството Титан, конструирана и произведена от Локхийд-Мартин в края на 80 - те години на 20 - ти век. Ракетата е най-тежкия носител използван от USAF. Изведена е от експлоатация през 2005 год. поради високите оперативни разходи.

История

Титан IV е еволюция на семейството Титан III и представлява подобрена версия на последния негов член - ракетата - носител Титан 34D. Разработките започват през 1980 год. Ракетата е предназначена за извеждане на тежки сателити по т. нар. програма Титан - Шатъл. След като НАСА се отказва от програмата (дооборудва Космическата совалка и тя става годна за тази цел без помощта на Титан), Титан IV преминава на експлоатация в USAF. Военновъздушните сили използват ракетата за извеждане на големи товари по свои програми. Единствения старт на ракета от серията Tитан-IV, който не е изпълнен от USAF е запуска на междупланетната станция Касини на 15 октомври 1997 год. През 2005 год. ракетата е свалена от оперативния график на USAF поради високата цена на всеки старт - 432 млн. долара. Освен това тя започва да остарява морално с появата на новите тежки носители Атлас V и Делта ІV. Компанията Локхийд-Мартин проектира Титан V, като заместник на Титан ІV, но не получава контракт от правителството и преустановява дейностите по развитието на ракетното семейство Титан.

Предназначение

Титан ІV е предназначена за извеждане на тежки товари. В зависимост от мисията, конфигурацията на носителя може да бъде променяна. Стартовете се осъществяват от двете крайбрежия на САЩ в зависимост от целите и параметрите на конкретната мисия. Космодрума Кейп Канаверъл във Флорида (стартови площадки SLC-40 и SLC-41) се използва за извеждане на полезния товар на геостационарна орбита или на други орбити с малка инклинация. Космодрума Ванденберг в Калифорния (стартова площадка SLC-4E) се използва за извеждане на сателити на полярна орбита или други орбити с голям наклон.

Дизайн

Титан IV е съставена от двустепенната ракета-носител Титан II и два твърдогоривни бустера като нулева степен. В зависимост от използваните бустери са произведени две модификации: Титан IVА и Титан IVВ. Така съставен, ракетно - космическия комплекс може да извежда полезен товар от почти 22 тона на НЗО и над 17,5 тона на ПО. Към комплекса може да бъде добавен (на снимката в шаблона) ускорителен блок Центавър. По този начин се доставят товари от порядъка на 5,5 тона на ГСО или ХЦО.

Спецификация

Нулева степен

Титан IVА - UA1207

Двигатели: 2 x UA1207
Тяга: 14,234 МN
Специфичен импулс: 272 секунди
Време за работа: 120 секунди
Гориво: твърдо

Титан IVВ - USRM

Двигатели: 2 x Hercules USRM
Тяга: 15,12 МN
Специфичен импулс: 286 секунди
Време за работа: 140 секунди
Гориво: твърдо

Първа степен

Двигатели: 2 x LR-87
Тяга: 2 440 kN
Специфичен импулс: 302 секунди
Време за работа: 164 секунди
Гориво: аерозин 50
Окислител: диазотен тетраоксид

Втора степен

Двигател: LR-91
Тяга: 467 kN
Специфичен импулс: 316 секунди
Време за работа: 223 секунди
Гориво: аерозин 50
Окислител: диазотен тетраоксид

Трета степен - Центавър

Двигатели: 2 х RL10
Тяга: 147 kN
Специфичен импулс: 444 секунди
Време за работа: 625 секунди
Гориво: течен водород
Окислител: течен кислород

Полети

Дата	Конфигурация	Космодрум	Траектория	Резултат	Полезен товар	Забележка
14 юни 1989	Титан IVA	Кейп Канаверал, Флорида, LC 41	ГСО	Успех	Военен сателит	Първи полет на Титан IV
8 юни 1990	Титан IVA	Кейп Канаверал, Флорида, LC 41	НЗО	Успех	Пет военни сателита
13 ноември 1990	Титан IVA	Кейп Канаверал, Флорида, LC 41	ГСО	Успех	Военен сателит
8 март 1991	Титан IVA	Ванденберг, Калифорния, SLC-4E	НЗО	Успех	Военен сателит
8 ноември 1991	Титан IVA	Ванденберг, Калифорния, SLC-4E	НЗО	Успех	Четири военни сателита
28 ноември 1992	Титан IVA	Ванденберг, Калифорния, SLC-4E	НЗО	Успех	Разузнавателен сателит KH-12
2 август 1993	Титан IVA	Ванденберг, Калифорния, SLC-4E	НЗО (планирана)	Неуспех	Четири сателита	Експлозия след старта
7 февруари 1994	Титан IVA	Кейп Канаверал, Флорида, LC 40	ГСО	Успех	Сателит Milstar DFS-1
3 май 1994	Титан IVA	Кейп Канаверал, Флорида, LC 41	ГСО	Успех	Сателит Trumpet
27 август 1994	Титан IVA	Кейп Канаверал, Флорида, LC 41	ГСО	Успех	Сателит Mercury
22 декември 1994	Титан IVA	Кейп Канаверал, Флорида, LC 40	ГСО	Успех	Военен сателит
14 май 1995	Титан IVA	Кейп Канаверал, Флорида, LC 40	ГСО	Успех	Сателит Mentor
10 юли 1995	Титан IVA	Кейп Канаверал, Флорида, LC 41	ГСО	Успех	Военен сателит
6 ноември 1995	Титан IVA	Кейп Канаверал, Флорида, LC 40	ГСО	Успех	Сателит Milstar DFS-2
5 декември 1995	Титан IVA	Ванденберг, Калифорния, SLC-4E	НЗО	Успех	Разузнавателен сателит KH-12
24 април 1996	Титан IVA	Кейп Канаверал, Флорида, LC 41	ГСО	Успех	Сателит Mercury
12 май 1996	Титан IVA	Ванденберг, Калифорния, SLC-4E	НЗО	Успех	Четири военни сателита
3 юли 1996	Титан IVA	Кейп Канаверал, Флорида, LC 40	НЗО	Успех	Военен сателит SDS
20 декември 1996	Титан IVA	Ванденберг, Калифорния, SLC-4E	НЗО	Успех	Разузнавателен сателит KH-12
23 февруари 1997	Титан IVB	Кейп Канаверал, Флорида, LC 40	ГСО	Успех	Военен сателит DSP	Първи полет на Титан IVB
15 октомври 1997	Титан IVB	Кейп Канаверал, Флорида, LC 40	ХЦО	Успех	Междупланетна сонда Касини	Полет на НАСА
24 октомври 1997	Титан IVA	Ванденберг, Калифорния, SLC-4E	НЗО	Успех	Сателит Lacrosse
8 ноември 1997	Титан IVA	Кейп Канаверал, Флорида, LC 41	ГСО	Успех	Сателит
9 май 1998	Титан IVB	Кейп Канаверал, Флорида, LC 40	ГСО	Успех	Сателит Mentor
12 август 1998	Титан IVA	Кейп Канаверал, Флорида, LC 41	ГСО (планирана)	Неуспех	Сателит NROL-7	Последен полет на Титан IVA
9 април 1999	Титан IVB	Кейп Канаверал, Флорида, LC 41	ГСО (планирана)	Неуспех	Сателит DSP	Повреда в ускорителния блок
30 април 1999	Титан IVB	Кейп Канаверал, Флорида, LC 40	ГСО (планирана)	Неуспех	Сателит Milstar	Повреда в ускорителния блок
22 май 1999	Титан IVB	Ванденберг, Калифорния, SLC-4E	НЗО	Успех	Сателит Misty
8 май 2000	Титан IVB	Кейп Канаверал, Флорида, LC 40	ГСО	Успех	Военен сателит
17 август 2000	Титан IVB	Ванденберг, Калифорния, SLC-4E	НЗО	Успех	Сателит Onyx
27 февруари 2001	Титан IVB	Кейп Канаверал, Флорида, LC 40	ГСО	Успех	Сателит Milstar DFS-4
6 август 2001	Титан IVB	Кейп Канаверал, Флорида, LC 40	ГСО	Успех	Военен сателит
5 октомври 2001	Титан IVB	Ванденберг, Калифорния, SLC-4E	НЗО	Успех	Разузнавателен сателит KH-12
16 януари 2002	Титан IVB	Кейп Канаверал, Флорида, LC 40	ГСО	Успех	Сателит Milstar DFS-5
8 април 2003	Титан IVB	Кейп Канаверал, Флорида, LC 40	ГСО	Успех	Сателит Milstar DFS-6	Полет с два ускорителни блока
8 април 2003	Титан IVB	Кейп Канаверал, Флорида, LC 40	ГСО	Успех	Сателит Mentor	Полет с два ускорителни блока
14 февруари 2004	Титан IVB	Кейп Канаверал, Флорида, LC 40	ГСО	Успех	Военен сателит
30 април 2005	Титан IVB	Кейп Канаверал, Флорида, LC 40	НЗО	Успех	Сателит Onyx
19 октомври 2005	Титан IVB	Ванденберг, Калифорния, SLC-4E	НЗО	Успех	Разузнавателен сателит KH-12	Последен полет на Титан IVB

Източници

"Lockheed Martin's Last Titan IV Successfully Delivers National Security Payload to Space". October 19, 2005.
Titan 4B and Cape Canaveral
Titan 4B and Vandenberg Air Force Base
"Astronomy Picture of the Day: 2005 October 27 - The Last Titan". Antwrp.gsfc.nasa.gov. Retrieved 2008-09-20.

Външни препратки

@@ Ред 33: / Ред 33: @@
 == История ==
-'''Титан IV''' е еволюция на семейството [[Титан III]] и представлява подобрена версия на последния негов член - [[ракета-носител|ракетата - носител]] ''Титан 34D''. Разработките започват през [[1980]] год. Ракетата е предназначена за извеждане на тежки сателити по т. нар. програма ''Титан - Шатъл''. След като [[НАСА]] се отказва от програмата (дооборудва [[Космическата совалка]] и тя става годна за тази цел без помощта на [[Титан (ракета)|Титан]]), ''Титан IV'' преминава на експлоатация в [[USAF]]. Военновъздушните сили използват ракетата за извеждане на големи товари по свои програми. Единствения старт на ракета от серията ''Tитан-IV'', който не е изпълнен от [[USAF]] е запуска на междупланетната станция [[Касини]] на [[15 октомври]] [[1997]] год. През [[2005]] год. ракетата е свалена от оперативния график на [[USAF]] поради високата цена на всеки старт - 432 млн. [[щатски долар|долара]]. Освен това тя започва да остарява морално с появата на новите [[ракета-носител|тежки носители]] [[Атлас V]] и [[Делта (ракета)|Делта ІV]]. Компанията [[Мартин (компания)|Локхийд-Мартин]] проектира [[Титан V]], като заместник на ''Титан ІV'', но не получава контракт от правителството и преустановява дейностите по развитието на ракетното семейство [[Титан (ракета)|Титан]].
+'''Титан IV''' е еволюция на семейството [[Титан III]] и представлява подобрена версия на последния негов член - [[ракета-носител|ракетата - носител]] [[Титан 34D]]. Разработките започват през [[1980]] год. Ракетата е предназначена за извеждане на тежки сателити по т. нар. програма ''Титан - Шатъл''. След като [[НАСА]] се отказва от програмата (дооборудва [[Космическата совалка]] и тя става годна за тази цел без помощта на [[Титан (ракета)|Титан]]), ''Титан IV'' преминава на експлоатация в [[USAF]]. Военновъздушните сили използват ракетата за извеждане на големи товари по свои програми. Единствения старт на ракета от серията ''Tитан-IV'', който не е изпълнен от [[USAF]] е запуска на междупланетната станция [[Касини]] на [[15 октомври]] [[1997]] год. През [[2005]] год. ракетата е свалена от оперативния график на [[USAF]] поради високата цена на всеки старт - 432 млн. [[щатски долар|долара]]. Освен това тя започва да остарява морално с появата на новите [[ракета-носител|тежки носители]] [[Атлас V]] и [[Делта (ракета)|Делта ІV]]. Компанията [[Мартин (компания)|Локхийд-Мартин]] проектира [[Титан V]], като заместник на ''Титан ІV'', но не получава контракт от правителството и преустановява дейностите по развитието на ракетното семейство [[Титан (ракета)|Титан]].
 == Предназначение ==