Католическа църква: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 15:35, 16 декември 2013

Римокатолическата църква е най-многобройната християнска църква в света с 1,2 милиарда последователи.^{[б. 1]} Католическата йерархия включва кардинали и епископи и се оглавява от епископа на Рим, наричан папа.^[3] Римокатолическата църква се самоопределя като единствената истинска църква, божествено основана от Исус Христос,^[4] и смята своите епископи за наследници на Христовите апостоли, а епископа на Рим — за наследник на първия сред тях — свети Петър, на което се дължи неговото върховенство в църквата.^[3] Църквата смята, че доктрината на вярата и моралът, който тя представлява окончателно, са непогрешими.^[3] В рамките на Римокатолическата църква има различни доктринални и богословски традиции, като Източнокатолическите църкви, персоналните ординариати и религиозните общности.

Римокатолическата и Източноправославната църква се разделят при Източно-Западната схизма през 1054. И двете църкви са приемници на първоначалната Христова църква, но традициите им са различни. Несъгласието на Константинополския патриарх Фотий през 9-ти век с решението на папата да се обяви за върховен духовен глава на всички християни е една от причините за разделението между Източната и Западната църкви, окончателно състояло се през 1054 г. Източното православие признава, че Римският папа с нищо не се различава от останалите, освен по честта, и отрича всякакви негови юридически права върху християнската църква в нейната цялост.

Наименование

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Организация и демография

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Обреди

Основно тайнство в Римокатолическата християнска църква (както и в Православната) е Светата литургия. Представлява пресъздаване на жертвоприношението от Новия завет, в което Исус Христос се принася в жертва за хората чрез хляба и виното, олицетворяващи тялото и кръвта на Божия син. Римокатолическата литургия се състои от Литургия на словото и Евхаристийна литургия. Литургията на словото съдържа четенията от Светото писание, предвидени за съответния ден. Те са както от Стария, така и от Новия Завет на Библията, и задължително псалм от книгата Псалтир на Свети Пророк Цар Давид. Евхаристичната част съдържа приемането на даровете и преломяването на хляба и виното — точно пресъздаване на последните моменти от живота на Исус Христос. Причастието е върховният миг на литургията. Всеки, който няма тежък или смъртен грях, католик, може да приеме Светото Причастие (Евхаристия). Това означава, че тези, които не се намират в благодатно състояние, т.е. извършили са тежък грях и не са се изповядали, не могат да се причестят и ако го направят, извършват светотатство, което е тежък смъртен грях.

Освен тайнството Причастие, както и в Православната църква, другите тайнства са Кръщение, Изповед, Свещенство, Брак и Маслоосвещение. В Римокатолическата църква се извършва отделно тайнството Миропомазание или Конфирмация (потвърждение)- помазване с миро на младите католици, навършили определена възраст, обикновено 14-15 години. От този момент те могат да се причестяват.

За разлика от Източноправославната църква, от XI век в Римокатолическата църква свещениците от латинския обред дават обет за безбрачие т.нар. целибат. Това изискване не се отнася за тези от източен обред, т.нар. „присъединени“ към Рим или иначе казано, „униатски“ църкви.

Римокатолическата църква не допуска трикратен развод по никакъв повод. Думите на Христос: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ се спазват вярно в католическата доктрина. Развод е възможен само в изключителни случаи, и това става след изрично разрешение на Римския Папа, за което обикновено се чака с години. В Православната църква се допуска църковен брак само между кръстени в своето лоно, докато в Римокатолическата църква са разрешени смесените бракове между представители на двете християнски вероизповедания, тоест не е необходимо кръщение на православния християнин, за да се венчае за римокатолик в католическа църква. Православен, който се венчае в римокатолическа църква, не загубва статута си на православен, освен ако изрично не пожелае да се присъедини към католическата общност, приемайки причастие, като преди това се изповяда пред католически свещеник.

За разлика от Православната църква, в която причастието се извършва с квасен хляб, в Римокатолическата традиция хлябът е неквасен. Осветеното вино не се приема от вярващите, както е в православието, а само от духовниците (това правило не е ненарушимо — често вярващите се причестяват и с виното). Смята се, че хостията (парченцето квасен хляб) съдържа в себе си тялото и от кръвта на Христос след освещаването на даровете.

Следвайки думите на Христос в Евангелието, Римокатоличеството приема главенството на папата, наследникът на апостол Петър, над цялата Църква. Също така, в Католическата църква Символът на вярата се чете или произнася с добавката „…и от Сина“ („филиокве“, filioque) към символа на вярата. Тази добавка се прави, за да се поясни преводът на гръцката дума „ ἐκπορευόμενον“ (изхожда и произхожда) в Никео-Цариградския символ, която не съответства напълно на латинския глагол ¨procedit¨. Горната добавка се налага, за да се получи пълноценна представа за каноничната истина, че Св. Дух произхожда само и единствено от Отца, но същевременно изхожда от Сина, тъй като е „Дух Христов“.

В никакъв случай изразът „…и от Сина“ не е бил добавен със намерението да се принизи йерархичността в Троицата, тоест да се изменя църковното учение или за да бъде самоволно променян Никео-Цариградския Символ на вярата (както бива обвинявана Вселенската (Католическата)християнска църква днес), а по-скоро, за да уточни Символа на вярата в неговия превод на латински. Това е и причината римските патриарси (папите), въпреки първоначалната си съпротива, накрая да я приемат като общовалидна на Запад, като и днес Римокатолическата църква безусловно подчертава, че на гръцки език Символът на вярата не се нуждае от горната добавка.

По време на Светата литургия верните изповядат:

98% от римокатолиците принадлежат към западния (латински) обред. Останалите 2% са към някой от източните обреди. Частите на римокатолическата църква, използващи източен обред, се наричат източни или обединени униатски католически църкви.

Доктрина

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

История

Възникване на Християнската църква

Римокатолическата църква, наред с Източноправославната, е продължител на ранната християнска църква, основана от Исус Христос.^[5]^[6] Според Новия завет Христос избира сред последователите си 12 апостоли, на които възлага да продължат неговото дело, като на апостол Петър възлага особената задача на главенство върху цялата Църква. ^[7], когато казва „на тоя камък ще съградя църквата Си… и ще ти дам ключовете на царството небесно“.^[8] ^[9]^[10] Явяването на Светия Дух на Петдесетница поставя началото на църквата, а епископите са наследници на първите апостоли.^[6]^[10]

Според католическото предание, апостол Петър се установява в Рим, където основава църковна община, служи като първи римски епископ и оставя папа Лин за свой наследник.^[11]^[12] Това потвърждават текстове на раннохристиянски автори, като апостол Павел и папа Климент I,^[13] както и от някои археологически данни.^[11] Има и такива историци, които отхвърлят пряката връзка на Римокатолическата църква с Исус Христос, смятайки, че в Рим не е имало епископ по времето на апостолите.^[14]^[15]

Ранно християнство

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Средновековие

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Реформация и Контрареформация

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Великите географски открития и Просвещението

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Новото време

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Съвременност

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Бележки

↑ Към 2011 година по света има 1,214 милиарда кръстени католици,^[1] включително 17 милиона членове на Източнокатолическите църкви.^[2]

Източници

↑ Catholic Culture.org 2013.
↑ Roberson 2011.
↑ ^а ^б ^в Libreria Editrice Vaticana 2013.
↑ vatican.va 2013.
↑ Paul VI 1964.
↑ ^а ^б Vatican Council I 1996.
↑ Kreeft 2001, с. 98.
↑ Матей .
↑ Duffy 1997, с. 1.
↑ ^а ^б Barry 2001, с. 46.
↑ ^а ^б Franzen 1969, с. 17 – 18.
↑ Orlandis 1993, с. 11.
↑ Eberhardt 1961, с. 60.
↑ Bokenkotter 2004, с. 30.
↑ Kelly 1986, с. 6.

Цитирани източници

Матей. От Матея Свето Евангелие 16:18-19 // Новий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа. БПЦ. Посетен на 2010-03-12. (на български)
Barry, John F. One Faith, One Lord: A Study of Basic Catholic Belief. 2001. ISBN 0-8215-2207-8. (на английски)
Bokenkotter, Thomas. A Concise History of the Catholic Church. Doubleday, 2004. ISBN 0385505841. (на английски)
World's Catholic population steady // Catholic Culture.org, 13 May 2013. Посетен на 2013-05-13. (на английски)
Duffy, Eamon. Saints and Sinners, a History of the Popes. Yale University Press, 1997. ISBN 0-3000-7332-1. (на английски)
Eberhardt, Newman C. A Summary of Catholic History, Ancient and Medieval History. B. Herder Book, 1961. (на английски)
Franzen, August et al. A History of the Church. Herder and Herder, 1969. (на английски)
Kelly, J. N. Oxford Dictionary of the Popes. Prentice Hall, 1986. ISBN 9780191909351. (на английски)
Kreeft, Peter. Catholic Christianity. Ignatius Press, 2001. ISBN ISBN 0-89870-798-6. (на английски)
Catechism of the Catholic Church: Paragraph 4. Christ's Faithful — Hierarchy, Laity, Consecrated Life // vatican.va. Libreria Editrice Vaticana, 2013. Посетен на 2013-12-16. (на английски)
Orlandis, Jose. A Short History of the Catholic Church. Scepter Publishers, 1993. ISBN 1851821252. (на английски)
Paul VI. Lumen Gentium // Libreria Editrice Vaticana, 1964. Посетен на 19 ноември 2009. (на английски)
Roberson, Ronald G. Eastern Catholic Churches Statistics 2010 // CNEWA. 2011. Посетен на 2011-04-30. (на английски)
Vatican Council I. Dogmatic Constitution Pastor aeternus on the Church of Christ // EWTN, 1996. Посетен на 24 ноември 2009. (на английски)
Responses to Some Questions Regarding Certain Aspects of the Doctrine on the Church // vatican.va. vatican.va, 2013. Посетен на 2013-12-16. (на английски)

Вижте още

Католическа църква в България

Външни препратки

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA

[3] Към 2011 година по света има 1,214 милиарда кръстени католици,^[1] включително 17 милиона членове на Източнокатолическите църкви.^[2]

[Catholic_Culture.org2013-1] Catholic Culture.org 2013.

[Roberson2011-2] Roberson 2011.

[Libreria_Editrice_Vaticana2013-4] а ^б ^в Libreria Editrice Vaticana 2013.

[vatican.va2013-5] vatican.va 2013.

[Paul_VI1964-6] Paul VI 1964.

[Vatican_Council_I1996-7] а ^б Vatican Council I 1996.

[Kreeft200198-8] Kreeft 2001, с. 98.

[Матей-9] Матей .

[Duffy19971-10] Duffy 1997, с. 1.

[Barry200146-11] а ^б Barry 2001, с. 46.

[Franzen196917&#32;–&#32;18-12] а ^б Franzen 1969, с. 17 – 18.

[Orlandis199311-13] Orlandis 1993, с. 11.

[Eberhardt196160-14] Eberhardt 1961, с. 60.

[Bokenkotter200430-15] Bokenkotter 2004, с. 30.

[Kelly19866-16] Kelly 1986, с. 6.

[б. 1]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[1]

[2]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-{{Обработка|разграничаване и отделяне в самостоятелни статии на религията+вярата+догмата (католицизма) и на организацията+служителите (църквата)}}
 {{Християнство}}
-'''Римокатолическата църква''' е най-многобройното [[Християнство|християнско]] [[Религия|вероизповедание]], което включва църквите, признаващи върховенството на [[папа|римския папа]] като глава на Вселенската църква. Както повечето християнски църкви, тя е продължител на първоначална църква, основана от [[апостол|дванадесетте апостоли]] след смъртта и възкресението на [[Исус Христос]]. Римокатолическата и [[Източноправославна църква|Източноправославната църква]] се разделят при [[Източно-Западна схизма|Източно-Западната схизма]] през [[1054]]. И двете църкви са приемници на първоначалната Христова църква, но традициите им са различни. Някои от западните отци на църквата считат, че епископът на Рим, римският епископ е ''primus inter pares'' (пръв сред равни), основано на обстоятелството, че св. ап. Петър е първият римски епископ, и че в Рим се намира неговият гроб, но най-вече — защото нему [[Исус Христос|Иисус]] казва „Ти си Петър (камък-гр.) и на този камък ще съградя Църквата си“). Несъгласието на Константинополския патриарх Фотий през 9-ти век с решението на папата да се обяви за върховен духовен глава на всички християни е една от причините за разделението между Източната и Западната църкви, окончателно състояло се през 1054 г.
+'''Римокатолическата църква''' е най-многобройната [[Християнство|християнска]] [[църква (институция)|църква]] в света с 1,2 милиарда последователи.{{#tag:ref|Към 2011 година по света има 1,214 милиарда кръстени католици,{{hrf|Catholic Culture.org|2013}} включително 17 милиона членове на [[Източнокатолически църкви|Източнокатолическите църкви]].{{hrf|Roberson|2011}}|group=б.}} [[Йерархия на Римокатолическата църква|Католическата йерархия]] включва [[кардинал]]и и [[епископ]]и и се оглавява от епископа на [[Рим]], наричан [[папа]].{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}} Римокатолическата църква се самоопределя като единствената истинска църква, божествено основана от [[Исус Христос]],{{hrf|vatican.va|2013}} и смята своите епископи за наследници на Христовите [[апостол]]и, а епископа на Рим — за наследник на първия сред тях — свети [[Петър (апостол)|Петър]], на което се дължи неговото върховенство в църквата.{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}} Църквата смята, че доктрината на [[вяра]]та и [[морал]]ът, който тя представлява окончателно, са [[Непогрешимост на Църквата|непогрешими]].{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}} В рамките на Римокатолическата църква има различни доктринални и богословски традиции, като [[Източнокатолически църкви|Източнокатолическите църкви]], [[персонален ординариат|персоналните ординариати]] и [[Католически религиозен орден|религиозните общности]].
-Източното православие признава, че Римският папа с нищо не се различава от останалите, освен по честта, и отрича всякакви негови юридически права върху християнската църква в нейната цялост.
+Римокатолическата и [[Източноправославна църква|Източноправославната църква]] се разделят при [[Източно-Западна схизма|Източно-Западната схизма]] през [[1054]]. И двете църкви са приемници на първоначалната Христова църква, но традициите им са различни. Несъгласието на Константинополския патриарх Фотий през 9-ти век с решението на папата да се обяви за върховен духовен глава на всички християни е една от причините за разделението между Източната и Западната църкви, окончателно състояло се през 1054 г. Източното православие признава, че Римският папа с нищо не се различава от останалите, освен по честта, и отрича всякакви негови юридически права върху християнската църква в нейната цялост.
-== История ==
-=== Възникване на Християнската църква ===
-Римокатолическата църква, наред с Източноправославната, е продължител на ранната християнска църква, основана от [[Исус Христос]].{{hrf|Paul VI|1964}}{{hrf|Vatican Council I|1996}} Според [[Нов завет|Новия завет]] Христос избира сред последователите си 12 [[апостол]]и, на които възлага да продължат неговото дело, като на апостол [[Петър (апостол)|Петър]] възлага особената задача на главенство върху цялата Църква. {{hrf|Kreeft|2001|98}}, когато казва „на тоя камък ще съградя църквата Си… и ще ти дам ключовете на царството небесно“.{{hrf|Матей}} {{hrf|Duffy|1997|1}}{{hrf|Barry|2001|46}} Явяването на [[Свети Дух|Светия Дух]] на [[Петдесетница]] поставя началото на църквата, а [[епископ]]ите са наследници на първите апостоли.{{hrf|Vatican Council I|1996}}{{hrf|Barry|2001|46}}
-Според католическото предание, апостол Петър се установява в [[Рим]], където основава църковна община, служи като първи римски епископ и оставя папа [[Лин (папа)|Лин]] за свой наследник.{{hrf|Franzen|1969|17-18}}{{hrf|Orlandis|1993|11}} Това  потвърждават текстове на раннохристиянски автори, като апостол [[Павел (апостол)|Павел]] и папа [[Климент I]],{{hrf|Eberhardt|1961|60}} както и от някои археологически данни.{{hrf|Franzen|1969|17-18}} Има и такива историци, които отхвърлят пряката връзка на Римокатолическата църква с Исус Христос, смятайки, че в Рим не е имало епископ по времето на апостолите.{{hrf|Bokenkotter|2004|30}}{{hrf|Kelly|1986|6}}
+== Наименование ==
-=== Ранно християнство ===
 {{раздел-мъниче}}
+== Организация и демография ==
-=== Средновековие ===
-{{раздел-мъниче}}
-=== Реформация и Контрареформация ===
-{{раздел-мъниче}}
-=== Великите географски открития и Просвещението ===
-{{раздел-мъниче}}
-=== Новото време ===
-{{раздел-мъниче}}
-=== Съвременност ===
 {{раздел-мъниче}}
@@ Ред 51: / Ред 32: @@
 % от римокатолиците принадлежат към западния (латински) обред. Останалите 2% са към някой от източните обреди. Частите на римокатолическата църква, използващи източен обред, се наричат източни или обединени [[униатски католически църкви]].
+== Доктрина ==
+{{раздел-мъниче}}
+== История ==
+=== Възникване на Християнската църква ===
+Римокатолическата църква, наред с Източноправославната, е продължител на ранната християнска църква, основана от [[Исус Христос]].{{hrf|Paul VI|1964}}{{hrf|Vatican Council I|1996}} Според [[Нов завет|Новия завет]] Христос избира сред последователите си 12 [[апостол]]и, на които възлага да продължат неговото дело, като на апостол [[Петър (апостол)|Петър]] възлага особената задача на главенство върху цялата Църква. {{hrf|Kreeft|2001|98}}, когато казва „на тоя камък ще съградя църквата Си… и ще ти дам ключовете на царството небесно“.{{hrf|Матей}} {{hrf|Duffy|1997|1}}{{hrf|Barry|2001|46}} Явяването на [[Свети Дух|Светия Дух]] на [[Петдесетница]] поставя началото на църквата, а [[епископ]]ите са наследници на първите апостоли.{{hrf|Vatican Council I|1996}}{{hrf|Barry|2001|46}}
+Според католическото предание, апостол Петър се установява в [[Рим]], където основава църковна община, служи като първи римски епископ и оставя папа [[Лин (папа)|Лин]] за свой наследник.{{hrf|Franzen|1969|17-18}}{{hrf|Orlandis|1993|11}} Това  потвърждават текстове на раннохристиянски автори, като апостол [[Павел (апостол)|Павел]] и папа [[Климент I]],{{hrf|Eberhardt|1961|60}} както и от някои археологически данни.{{hrf|Franzen|1969|17-18}} Има и такива историци, които отхвърлят пряката връзка на Римокатолическата църква с Исус Христос, смятайки, че в Рим не е имало епископ по времето на апостолите.{{hrf|Bokenkotter|2004|30}}{{hrf|Kelly|1986|6}}
+=== Ранно християнство ===
+{{раздел-мъниче}}
+=== Средновековие ===
+{{раздел-мъниче}}
+=== Реформация и Контрареформация ===
+{{раздел-мъниче}}
+=== Великите географски открития и Просвещението ===
+{{раздел-мъниче}}
+=== Новото време ===
+{{раздел-мъниче}}
+=== Съвременност ===
+{{раздел-мъниче}}
 == Бележки ==
-{{колони|4|<references/>}}
+{{колони|2|<references group="б."/>}}
 == Източници ==
+{{колони|4|<references/>}}
+; Цитирани източници
 {{дребно2|
-* {{cite web | last = Матей| url = http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/mat.htm#16| title = От Матея Свето Евангелие 16:18-19| work = Новий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа| publisher = БПЦ| accessdate = 12 март 2010 | ref = harv}}
+* {{cite web | last        = Матей | url = http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/mat.htm#16 | title = От Матея Свето Евангелие 16:18-19 | work = Новий Завет на Господа Нашего Иисуса Христа | publisher = БПЦ | accessdate = 2010-03-12 | lang = bg}}
-* {{cite book | last = Barry | first = John F | year = 2001 | title = One Faith, One Lord: A Study of Basic Catholic Belief | publisher =  | location =  | isbn = 0-8215-2207-8 | ref = harv}}
+* {{cite book | last       = Barry | first = John F | year = 2001 | title = One Faith, One Lord: A Study of Basic Catholic Belief | publisher =  | location =  | isbn = 0-8215-2207-8 | lang = en}}
-* {{cite book | last = Bokenkotter | first = Thomas  | year = 2004 | title = A Concise History of the Catholic Church | publisher = Doubleday | location =  | isbn = 0385505841 | ref = harv}}
+* {{cite book | last       = Bokenkotter | first = Thomas  | year = 2004 | title = A Concise History of the Catholic Church | publisher = Doubleday | location =  | isbn = 0385505841 | lang = en}}
+* {{cite web | publisher   = Catholic Culture.org | year = 2013 | title = World's Catholic population steady | date = 13 May 2013 | url = http://www.catholicculture.org/news/headlines/index.cfm?storyid=17853&utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+CatholicWorldNewsFeatureStories+%28Catholic+World+News+%28on+CatholicCulture.org%29%29 | accessdate = 2013-05-13 | lang = en}}
-* {{cite book | last = Duffy | first = Eamon  | year = 1997 | title = Saints and Sinners, a History of the Popes | publisher = Yale University Press | location =  | isbn = 0-3000-7332-1 | ref = harv}}
-* {{cite book | last = Eberhardt | first = Newman C | year = 1961 | title = A Summary of Catholic History, Ancient and Medieval History | publisher =
+* {{cite book | last       = Duffy | first = Eamon  | year = 1997 | title = Saints and Sinners, a History of the Popes | publisher = Yale University Press | location =  | isbn = 0-3000-7332-1 | lang = en}}
- | location = B. Herder Book  | isbn =  | ref = harv}}
+* {{cite book | last       = Eberhardt | first = Newman C | year = 1961 | title = A Summary of Catholic History, Ancient and Medieval History | publisher =  | location = B. Herder Book  | isbn =  | lang = en}}
-* {{cite book | last = Franzen | first = August | coauthors = John Dolan | year = 1969 | title = A History of the Church | publisher = Herder and Herder | location =  | isbn =  | ref = harv}}
+* {{cite book | last       = Franzen | first = August | coauthors = John Dolan | year = 1969 | title = A History of the Church | publisher = Herder and Herder | location =  | isbn =  | lang = en}}
-* {{cite book | last = Kelly | first = J. N | year = 1986 | title = Oxford Dictionary of the Popes | publisher = Prentice Hall | location =  | isbn = 9780191909351 | ref = harv}}
+* {{cite book | last       = Kelly | first = J. N | year = 1986 | title = Oxford Dictionary of the Popes | publisher = Prentice Hall | location =  | isbn = 9780191909351 | lang = en}}
-* {{cite book | last = Kreeft | first = Peter | year = 2001 | title = Catholic Christianity | publisher = Ignatius Press | location =  | isbn = ISBN 0-89870-798-6 | ref = harv}}
+* {{cite book | last       = Kreeft | first = Peter | year = 2001 | title = Catholic Christianity | publisher = Ignatius Press | location =  | isbn = ISBN 0-89870-798-6 | lang = en}}
-* {{cite book | last = Orlandis | first = Jose  | year = 1993 | title = A Short History of the Catholic Church | publisher = Scepter Publishers | location =  | isbn = 1851821252 | ref = harv}}
+* {{cite web | publisher   = Libreria Editrice Vaticana | year = 2013 | url = http://www.vatican.va/archive/ENG0015/__P2A.HTM | title = Catechism of the Catholic Church: Paragraph 4. Christ's Faithful — Hierarchy, Laity, Consecrated Life | work = vatican.va | accessdate = 2013-12-16 | lang = en}}
+* {{cite book | last       = Orlandis | first = Jose  | year = 1993 | title = A Short History of the Catholic Church | publisher = Scepter Publishers | location =  | isbn = 1851821252 | lang = en}}
-* {{cite web |last= Paul VI | title =Lumen Gentium | publisher =Libreria Editrice Vaticana | year =1964 | url =http://www.vatican.va/archive/hist_councils/ii_vatican_council/documents/vat-ii_const_19641121_lumen-gentium_en.html | accessdate =19 ноември 2009 | ref = harv}}
-* {{cite web | last = Vatican Council I| title =Dogmatic Constitution Pastor aeternus on the Church of Christ | publisher =EWTN | year = 1996| url =http://www.ewtn.com/faith/teachings/papae1.htm | accessdate =24 ноември 2009  | ref = harv}}
+* {{cite web |last         = Paul VI | title =Lumen Gentium | publisher =Libreria Editrice Vaticana | year =1964 | url =http://www.vatican.va/archive/hist_councils/ii_vatican_council/documents/vat-ii_const_19641121_lumen-gentium_en.html | accessdate =19 ноември 2009 | lang = en}}
+* {{cite web | last        = Roberson | first = Ronald G | year = 2011 | url = http://www.cnewa.org/default.aspx?ID=125&pagetypeID=1&sitecode=HQ&pageno=1 | title = Eastern Catholic Churches Statistics 2010 | work = CNEWA | accessdate = 2011-04-30 | lang = en}}
+* {{cite web | last        = Vatican Council I| title =Dogmatic Constitution Pastor aeternus on the Church of Christ | publisher =EWTN | year = 1996| url =http://www.ewtn.com/faith/teachings/papae1.htm | accessdate =24 ноември 2009  | lang = en}}
+* {{cite web | publisher   = vatican.va | year = 2013 | url = http://www.vatican.va/roman_curia/congregations/cfaith/documents/rc_con_cfaith_doc_20070629_responsa-quaestiones_en.html | title = Responses to Some Questions Regarding Certain Aspects of the Doctrine on the Church | work = vatican.va | accessdate = 2013-12-16 | lang = en}}
 }}
-== Литература ==
-* {{cite book | last = Неделчев | first = Нено | authorlink = | year = 1994 | title = Диалект на българите-католици | publisher = Абагар | location = Велико Търново | isbn = 978-954-8258-22-7 }}
-* Католическата духовна култура и нейното присъствие и влияние в България. С., 1992.
-* Чурешки, Стефан. Римокатолическата пропаганда и българската история. Към философията на българската история. Велико Търново, Праксис, 2001, 110 с.
-* Стефанов, архим. Павел. Нов поглед към унията между Българската и Римската църква през XIII век. — В: Преславска книжовна школа. Т. 5. Изследвания в чест на проф. д. ист. н. Тотю Тотев. Отг. ред. В. Гюзелев и Хр. Трендафилов. С., 2001, 343-352, 1 ил.
-* Димитров, Божидар. България и папството. С., Български бестселър, 2002.
-* Българи, италианци, Ватикана. Bulgari, italiani, Vaticano. Автори: Б. Димитров, Пл. Павлов и Асен Марчевски. С., 2002, 150 с.
-* Янков, Ангел. Календарни празници и обичаи на българските католици (края на XIX — средата на ХХ век). С., 2003, 330 с.
-* Grandhomme, J.-N., D. Rance. Catholiques de Bulgarie. Mareil-Marly, 2003, 328 p.
-* Ваташки, Румен. Българската православна църква и римокатолическите мисии в България (1860 — 30-те години на ХХ век). Шумен, УИ, 2005, 372 с.
 == Вижте още ==
@@ Ред 87: / Ред 91: @@
 == Външни препратки ==
 * [http://www.vatican.va/ Официален сайт на Ватикана]
-* [http://ilit.bas.bg/bi/include.php?file=elenkov Католическата църква в България и общностните идентичности на принадлежащите към нея верни през XIX и първата половина на ХХ век]
 * [http://www.radiotaubg.eu/page.php?42 Различия между католици и православни]
 * [http://www.pravoslavieto.com/inoverie/index.htm#Инославие Различия между православни и инославни (католици, протестанти и други християни)]