Качамак: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 17:32, 23 юли 2015

Качамак е традиционно българско ястие, разпространено на Балканите и в Мизия, а също и в Гърция, Македония, Албания, Черна гора, Румъния, Молдова, Беларус, Украйна, Чечня, Грузия, Армения, Афганистан, Пакистан, Индия, Турция. Приготвя се от царевичен грис или едро смляно царевично брашно.

Сместа се вари във вода с щипка сол на тих огън при непрекъснато бъркане с т.нар. бъркалка „качамилка“, до получаване на каша с желаната от гъстота. Процесът варене трае около 40 минути. Съдът се дърпа от огъня, добавя се масло, сместа се разбърква бързо и се захлупва за около 15 – 30 мин. в зависимост от количеството. Така, продуктът набъбва още повече, и поема водата.

Използван като заместител на хляб в ежедневното хранене, качамакът може да се нареже на парчета и да се сервира по различни начини – сладък или солен.

В някои краища на България се полива със запържена с червен пипер свинска мас, сирене, каймак или свински пръжки (известни и като джумерки). За десерт качамакът може да се залее с изваряван сок от захарна тръстика или цвекло, наричан адъ, петмез или маджун. В Североизточна България се приготвя и шупла (сладкиш от царевично брашно). Известен е по света под различни имена, но съставът му е един и същ, запазен през вековете до днес.

История и предимства

В България качамакът се налага през XVIII век с навлизане отглеждането на царевица като земеделска култура и по-лесното и продължително съхранение на царевицата като земеделски продукт. Бързото приготвяне като храна на този вид хляб е особено приемливо за българката, поради нейната голяма натовареност – тежък селски труд и отглеждане на многобройна челяд.

Основната, зърнена българска култура е просо. Предходната на т.н. Качамак рецепта от Българската национална кухня за парен хляб (парено тесто), е наричан Просеник, и се вари от цяло или смляно просо 1 час, задушава се под капак 15 мин., изсипва се в тава или дървен плот, нарязва с конец, или се пече.

Традиционно всички зърнени култури се мелят на мелници-караджейки (между два камъка без пресяване на трици и люспи) и в брашната са смесени всички съставки на зърното.

Исторически факт е също, че технологията за пареното тесто и домашния хляб Качамак, преди да има царевица в България е използвана за друга зърнена култура ПРОСО. От там идва името на българския хляб от варено, задушено просо: ПРОСЕНИК! Известен още, като Слънчев хляб или Слънчева каша от древността.

Производство на царевица

Производството на царевица е най-добрия показател за ползването ѝ като храна. В Ориенталския отдел на Народната библиотека в София е запазен турски данъчен регистър от 1871 г. от който се вижда, че са произведени и са обложени с данък десятък в Оряховската каза (гр. Оряхово) както следва:^[1]

царевица 1 437 761 килѐ
ечемик 771 490 килѐ
пшеница 453 830 килѐ
овес 237 650 килѐ
просо 40 493 килѐ
ръж 4 602 килѐ.

За справка – едно тогавашно берковско килѐ е с тегло 70 kg, а едно цариградско килѐ – 40 kg.

Вижте също

Източници

↑ Илчев Захари, Цветан Петров, Разказ за Михайлово, Издателство ПИК, Велико Търново, 2006, с. 59, ISBN-10: 954-736-139-2, ISBN-13: 978-954-736-139-3

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Качамак.

[1] Илчев Захари, Цветан Петров, Разказ за Михайлово, Издателство ПИК, Велико Търново, 2006, с. 59, ISBN-10: 954-736-139-2, ISBN-13: 978-954-736-139-3

[1]

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 В България качамакът се налага през XVIII век с навлизане отглеждането на царевица като земеделска култура и по-лесното и продължително съхранение на [[царевица]]та като земеделски продукт. Бързото приготвяне като храна на този вид [[хляб]] е особено приемливо за българката, поради нейната голяма натовареност – тежък селски труд и отглеждане на многобройна челяд.
+'''Основната, зърнена българска култура е просо. Предходната на т.н. Качамак рецепта от Българската национална кухня за парен хляб (парено тесто), е наричан ''Просеник'', и се вари от цяло или смляно просо 1 час, задушава се под капак 15 мин., изсипва се в тава или дървен плот, нарязва с конец, или се пече.'''
-Друг вид царевичен хляб, наричан ''просеник'', се забърква като качамак, след което сместа се изсипва в тава и се пече.
 Традиционно всички зърнени култури се мелят на мелници-караджейки (между два камъка без пресяване на трици и люспи) и в брашната са смесени всички съставки на зърното.