Индианци

Индианец пренасочва насам. За съзвездието вижте Индианец (съзвездие).

Мечката-Бик, чернокракски шаман, ок. 1910 година

Мато Топе (Четирите Мечки), вожд на манданите с военните си регалии, акварел на Карл Бодмер, ок. 1842 година

Индианците са коренното население на Северна, Централна и Южна Америка преди европейската колонизация. Днешните индианци са техни потомци, които включват голям брой отделни племена и етнически групи от монголоидната раса, като повечето от тях все още живеят в обособени изолирани общности. В зависимост от контекста, терминът „индианци“ може да включва ескимосите (инуити, юпики) и алеутите, чиято култура и наследствени черти се различават от останалите групи. Индианци могат да бъдат наричани и канадските метиси.

Общият брой на индианците по света е около 30 милиона по данни от 1960-те. По данни от началото на XXI век общият им брой надвишава 60 милиона души, разпределени в около 1000 различни етнически групи и народности. В края на XV век, преди окончателното завладяване от европейците, общият брой на етническите групи е 2200 . Подложени на геноцид през последните 200 г.

Наименование

Всъщност „индианци“ е неправилно наименование, но терминът постепенно се утвърждава исторически. Христофор Колумб през 1492 г. нарича така местното население, което среща в Америка, считайки, че е достигнал до бреговете на Индия. Това объркване води до назоваването на тези територии Западна Индия за кратко време . През XVI век с изработването на нови и по-добри карти, започва да се говори за американски континент в чест и памет на Америго Веспучи, вследствие на което коренните жители на континента са преименувани на американски индианци, но с течение на времето остава само индианци. Самите те предпочитат да бъдат наричани с имената на езика на техните народи.

В последните години предимно в САЩ се налага все повече наименованието „коренни американци“ или „американци по произход“ (Native Americans), макар че и то е подложено на дебати и противоречия. Голяма част от индианците в САЩ продължават да живеят в резервати. Някои от тях (със специално разрешение, което важи само на териториите на резерватите и в определени щати като Калифорния) се занимават с доходоносния хазартен бизнес в казина.

Изразът „червенокожи“, разпространен широко в европейската масова култура за обозначаване на индианците, няма нищо общо с естествения цвят на кожата им, който е бял до леко мургав. Европейците започват да наричат така местното население когато срещат беотуките – племе, което най-напред влиза в контакт с викингите през XI век и след това с англичаните през XVI век. Беотуките рисуват както лицето, така и тялото си с охра, откъдето идва червеникавия оттенък на кожата. Племето изчезва напълно през XIX век.

История

Предците на съвременните индианци и ескимоси се преселват на американския континент от североизточна Азия през така наречения „Берингов мост“ – древен широк провлак между Америка и Азия на мястото на днешния Берингов проток, изчезнал преди ок. 12 хиляди години. Миграцията се извършва приблизително в периода 12 хил. год. пр. н.е. – 10 хил. год. пр. н.е. Самото разселване по двата континента продължава сравнително бързо – археологическите данни сочат, че палеоиндианците са достигнали южните части на Аржентина и Чили 1500 – 2000 години след преминаването през Беринговата суша.

Преди европейската колонизация

Файл:Nordamerikanische Kulturareale en.png

Културни области на индианците

Преди европейската колонизация (започнала през XVI век) по-голямата част от племената в Северна и Южна Америка се намирали на различни степени на първобитно-общинния строй: като при някои господствал матриархат (ирокези, мускоги, хопи, много от племената в басейна на река Амазонка и др.), а при други патриархат (племената от северозападните и югозападните райони на Северна Америка, много от племената на Южна Америка). Част от народите се намирали на различни степени на преход от родово към класово общество. Индианците от Централна Америка и Южна Америка – (ацтеки, маи, инки) живеели вече в класови общества.

Области, племена и езици

Езикови групи на коренните жители на Америка – индианците

Културното разнообразие на коренните народи от Северна Америка е голямо. Различните климатични и природни условия са обособили сходен начин на живот и култура у определени групи народи, живеещи в сходна географска среда. Поради това антрополозите са групирали народите от континента в няколко културно-географски области – Далечният Север, Северозападен бряг, Платото, Големият Басейн, Калифорния, Големите равнини, Югозапад, Североизток и Югоизток. В тези области в течение на хилядолетия са се развивали множество културни форми и различия, породени главно от природните дадености. Според местообитанието си в дадена област племената се различавали не само в културно, а и в социално и битово отношение, както и по принадлежността си към различните езикови семейства и групи.

• Arctic – Арктическа зона
• Subarctic – Субарктическа зона
• Northwest Coast – Северозападен бряг
• Plateau – Плато
• California – Калифорния
• Great Basin – Големият Басейн
• Plains – Равнини
• Northeast – Североизток
• Southeast – Югоизток
• Southwest – Югозапад

Известни индианци

• Американският Кон (вожд)
• Джеронимо
• Джоузеф (вожд)
• Седящият Бик
• Лудият Кон
• Текумзе (Скачащият от Небето Рис, 1768 – 1813)

Вижте също

• Индианистика
• Българско индиански общество „Орловият кръг“
• Битка при Литъл Бигхорн

Външни препратки

• Сайт за историята и културата на индианците на Смитсоновия институт

• Национален музей на американските индианци