Сант Анджело: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Допълних информация за замъка Сант Анджело
Ред 16: Ред 16:


[[Категория:Архитектура на Древен Рим]]
[[Категория:Архитектура на Древен Рим]]
[[Категория:Крепости и замъци в Италия]]
[[Категория:Замъци в Италия]]
[[Категория:Музеи в Рим]]
[[Категория:Музеи в Рим]]
[[Категория:Мавзолеи в Италия]]
[[Категория:Мавзолеи в Италия]]

Версия от 08:34, 25 март 2016

Замъкът Сант Анжело е архитектурен паметник, разположен в Рим. Първоначално е гробница, след това замък, резиденция на папите и хранилище за техните ценности и едновременно затвор. В наши дни е музей.

Според легендата през 590 г., по време на чумна епидемия, папа Григорий Велики видял на върха на крепостта архангел Михаил, който сложил меча в ножницата си, което означавало край на бедствието. Оттам и произлязло името на замъка - Сант Анжело.

Римските папи превръщат сградата в крепост. Между Ватикана и Сант Анджело е изграден покрит коридор Пасето, използван от папите, като път за бягство. Климент VII през 1527 г. се скрива в замъка, когато войската на император Карл V влиза в Рим. В обсадения замък по това време се намирал и вземал дейно участие в отбраната и известният скулптор и ювелир Бенвенуто Челини. Няколко години по-късно той е заключен в затвора, но успява да направи невъзможното - да избяга.

Император Адриан започва да го строи през 135 г. като мавзолей за себе си и членовете на своето семейство. След смъртта на Адриан строителството завършва през 139 г. неговият приемник Антонин Пий. Мавзолеят бил подобен на етруски тумулус: на квадратна основа (с дължина на страната 84 м) е поставен цилиндър (с диаметър 64 м и височина около 20 м), увенчан с насипна пръст, завършващ на върха със скулптурна група — императорът, управляващ квадрига. В мавзолея били поставени погребалните урни на императорите, управлявали между Адриан и Септимий Север. След това гигантското съоръжение е включено в построените при Аврелиан стени, обкръжаващи града и започнало да се използва за военни и стратегически цели.

  • Затворът е сцена на трето действие  на операта „Тоска“ на Джакомо Пучини.  Действието се развива в Рим през 1800 г. В затвора попада осъденият на смърт художник Каварадоси. След разстрела, любовницата му Тоска се самоубива, като се хвърля от укрепленията на замъка в реката Тибър.
  • Някои сцени от романа „Ангели и демони“ на Дан Браун се развиват в замъка.