Свети Вит (катедрала): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 29: | Ред 29: | ||
== Начало == |
== Начало == |
||
Първата църква, която представлява романска [[ротонда]], е построена на мястото на днешната катедрала през [[925]] от [[Вацлав I]], херцог на Бохемия. За патрон на църквата е избран св. Вит, тъй като Вацлав получава от император [[Хенрих I]] свещена [[реликва]] – ръката на св. Вит. Друга хипотеза за избора на патрон се обяснява с желанието на Вацлав да направи християнството по-приемливо за езическото население. Избира |
Първата църква, която представлява романска [[ротонда]], е построена на мястото на днешната катедрала през [[925]] г. от [[Вацлав I]], херцог на Бохемия. За патрон на църквата е избран св. Вит, тъй като Вацлав получава от император [[Хенрих I]] свещена [[реликва]] – ръката на св. Вит. Друга хипотеза за избора на патрон се обяснява с желанието на Вацлав да направи християнството по-приемливо за езическото население. Избира свети Вит поради близката звучност до [[Световит]] – [[Славяни|славянско]] божество. |
||
[[Файл:Ludvík Kohl, Ideální pohled do chrámu sv. Víta, 1810.jpg|мини|ляво|Катедралата към 1810 година]] |
[[Файл:Ludvík Kohl, Ideální pohled do chrámu sv. Víta, 1810.jpg|мини|ляво|Катедралата към 1810 година]] |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
След като през [[1352]] г. Матиас от Арас умира, главен строител на катедралата става [[Петр Парлерж]], който тогава е едва на 23 години. Отначало той работи по плановете на предшественика си и, след като приключва строежа дотам, докъдето Матиас го е планирал, Парлер продължава изграждането според собствените си идеи. Със смелия си иновативен дизайн, той съчетава по уникален начин различни готически елементи. |
След като през [[1352]] г. Матиас от Арас умира, главен строител на катедралата става [[Петр Парлерж]], който тогава е едва на 23 години. Отначало той работи по плановете на предшественика си и, след като приключва строежа дотам, докъдето Матиас го е планирал, Парлер продължава изграждането според собствените си идеи. Със смелия си иновативен дизайн, той съчетава по уникален начин различни готически елементи. |
||
През [[1406]] г. Парлерж умира и строежът е поет от неговите синове |
През [[1406]] г. Парлерж умира и строежът е поет от неговите синове – [[Венцел Парлерж]] и отчасти [[Йоханес Парлерж]]. Те довършват трансепта и голямата кула от южната страна на катедралата. |
||
Строежът на катедралата спира |
Строежът на катедралата спира през първата половина на ХV век, когато започват Бохемските войни. Голяма част от [[интериор]]а на все още незавършената катедрала е ограбен, а през [[1541]] г. по време на голям пожар катедралата е силно повредена. |
||
== Ренесанс и [[барок]] == |
== Ренесанс и [[барок]] == |
||
След като обстановката се успокоява, в края на ХV век крал [[Ласло II|Владислав II]] възлага работата по завършването на катедралата на архитекта [[Бенедикт Риед]], но малко след започването на работата строежът отново спира поради липса на средства. Макар и кратка, работата на архитекта донася някои [[ренесанс]]ови и [[барок]]ови елементи върху интериора и екстериора на катедралата |
След като обстановката се успокоява, в края на ХV век крал [[Ласло II|Владислав II]] възлага работата по завършването на катедралата на архитекта [[Бенедикт Риед]], но малко след започването на работата строежът отново спира поради липса на средства. Макар и кратка, работата на архитекта донася някои [[ренесанс]]ови и [[барок]]ови елементи върху интериора и екстериора на катедралата – най-забележими са бароковият връх на голямата южна кула и [[орган (музика)|органът]] в северното крило на трансепта. |
||
[[Файл:St Vitus stained glass.jpg|260px|thumb|Интериор]] |
[[Файл:St Vitus stained glass.jpg|260px|thumb|Интериор]] |
||
== Завършване == |
== Завършване == |
||
През [[1844]] г. по време на среща в Прага на германските архитекти [[Вацлав Песина]] заедно с неоготическия архитект [[Йосеф Кранер]] предлагат програма за обновяване и завършване на катедралата. По-късно през същата година се сформира „Съюз за завършване на катедралата „Св. Вит“ в Прага“. |
През [[1844]] г. по време на среща в Прага на германските архитекти [[Вацлав Песина]] заедно с неоготическия архитект [[Йосеф Кранер]] предлагат програма за обновяване и завършване на катедралата. По-късно през същата година се сформира „Съюз за завършване на катедралата „Св. Вит“ в Прага“. |
||
Постепенно в началото на |
Постепенно в началото на 70-те години на XIX в. работата започва. От интериора са свалени бароковите декоративни елементи и е възстановен първоначалният облик. През [[1873]] г. Крамер умира и работата му е поета от [[Йозеф Мокер]], който прави проект за западната фасада в класически готически маниер – с 2 кули. Това е моделът, към който се придържа след неговата смърт последният архитект [[Камил Хилберт]]. |
||
[[розетен прозорец|Розетният прозорец]] над главния портал, който представя [[Библия|библейски]] сцени от [[Сътворение]]то, е проектиран от [[Франтишек Кисела]] през 1925-1927 г. |
[[розетен прозорец|Розетният прозорец]] над главния портал, който представя [[Библия|библейски]] сцени от [[Сътворение]]то, е проектиран от [[Франтишек Кисела]] през 1925-1927 г. |
||
Ред 57: | Ред 57: | ||
== Описание == |
== Описание == |
||
[[файл:Praha, Katedrála, půdorys kaple.svg|thumb|upright=1.4|карта на параклисите]] |
[[файл:Praha, Katedrála, půdorys kaple.svg|thumb|upright=1.4|карта на параклисите]] |
||
Южната и Северната стена на катедралата включва венец от параклиси, като се започне с |
Южната и Северната стена на катедралата включва венец от параклиси, като се започне с параклиса на св. [[Людмила Чешка]] от страната на главния западен вход (тя е от лявата страна). |
||
=== Неоготически южен кораб с параклиси === |
=== Неоготически южен кораб с параклиси === |
||
* 1. Параклис [[Людмила Чешка|Св Людмила]] (първи) |
* 1. Параклис на [[Людмила Чешка|Св. Людмила]] (първи) |
||
* 2. Параклис на [[Божи гроб]] |
* 2. Параклис на [[Божи гроб]] |
||
* 3. Параклис Тун |
* 3. Параклис Тун – ляв вход на библиотеката и архива |
||
=== Готическа част на южната порта === |
=== Готическа част на южната порта === |
||
* 4. Параклис на Божи гроб |
* 4. Параклис на Божи гроб – под готическата кула в задния вход на кулата |
||
* 5. Параклис |
* 5. Параклис на св. Венцеслас |
||
=== Готически иконостаси === |
=== Готически иконостаси === |
||
* 6. Параклис |
* 6. Параклис на св. [[Андрей Първозвани|Андрей]] |
||
* 7. Параклис |
* 7. Параклис на Светия кръст |
||
* 8. Параклис |
* 8. Параклис на св. [[Мария Магдалина]] (Валенщайн) с надгробия, изработени от Матиас от Арас и Петер Парлер |
||
* 9. Параклис |
* 9. Параклис на св. [[Свети Йоан Непомуцки|Ян Непомуцки]] (с мощите на св. Адалберт; намира се преди сребърния гроб на Ян Непомуцки) |
||
* 10. Параклис Св. |
* 10. Параклис на Св. реликви – с надгробия на [[Отокар I (Бохемия)|Отокар I]] (вдясно) и [[Отокар II (Бохемия)|Отокар II]] (вляво), направени през периода на Карл IV |
||
* 11. Параклис на Светата Троица и Дева Мария |
* 11. Параклис на Светата Троица и Дева Мария – надгробия на [[Спитигнев II (Бохемия)|Спитигнев II]] и [[Бретислав I (Бохемия)|Бретислав I ]] |
||
* 12. Параклис |
* 12. Параклис на св. [[Йоан Кръстител]] (св. Антоний Падуански) – готически гробници на [[Бржетислав II]], [[Борживой II (Бохемия)|Борживой II]], под прозорците са гробниците на архиепископите Антонин и Мартин Meдeк |
||
* 13. Параклис на архиепископа ( |
* 13. Параклис на архиепископа (света Агата) – ренесансова гробница на Вратислав II от Пернщайн и архиепископи, погребани през годините 1793-1901; |
||
* 14 Параклис |
* 14 Параклис на св. Ана |
||
* 15 Параклис |
* 15 Параклис на св. Михаил (Старата ризница) с „Кръщението на Христос“ живопис от Петер Брандъл |
||
* 16 Параклис |
* 16 Параклис на св. Сигизмунд с мощите на светци и гробници. |
||
=== Неоготически кораб, от северната страна === |
=== Неоготически кораб, от северната страна === |
||
* 17. Хор и бароков орган |
* 17. Хор и бароков орган |
||
* 18. Параклис на |
* 18. Параклис на Светото тайнство |
||
* 19. Параклис с гробници на епископ Антоний и архиепископ Франсис. В този параклис |
* 19. Параклис с гробници на епископ Антоний и архиепископ Франсис. В този параклис сима още две празни места за погребение |
||
* 20. Параклис Шварценберги (нем. Schwarzenberg, чеш. Schwarzenbergové) |
* 20. Параклис на Шварценберги (нем. Schwarzenberg, чеш. Schwarzenbergové) – известен дворянски род |
||
* 21. Параклис |
* 21. Параклис на св. Агнес Чешка |
||
=== Гробници на чешките крале === |
=== Гробници на чешките крале === |
||
Ред 96: | Ред 96: | ||
Image:Busta Vaclav Lucembursky.jpg | [[Венцел I (Люксембург)|Венцел I Люксембург]] |
Image:Busta Vaclav Lucembursky.jpg | [[Венцел I (Люксембург)|Венцел I Люксембург]] |
||
</gallery></center> |
</gallery></center> |
||
* [[Отокар I (Бохемия)|Отокар I]] |
* [[Отокар I (Бохемия)|Отокар I]] – крал на Бохемия (1155 – 15 декември 1230 г.) |
||
* [[Отокар II (Бохемия)|Отокар II]] |
* [[Отокар II (Бохемия)|Отокар II]] – крал на Бохемия (1232 – 26 август 1278 г.) |
||
* [[Рудолф II (Австрия)|Рудолф II]] |
* [[Рудолф II (Австрия)|Рудолф II]] – херцог на Австрия (1271 – 10 май 1290 г.) |
||
* Юдит Хабсбургска |
* Юдит Хабсбургска – бохемска кралица (13 март 1271 – 18 юни 1296 г.) – съпруга на крал Венцеслас II |
||
* [[Рудолф I Хабсбург]] |
* [[Рудолф I Хабсбург]] – крал на Бохемия (1282 – 4 юли 1307 г.) |
||
* [[Бланка Валоа]] |
* [[Бланка Валоа]] – римска и бохемска кралица (1317 – 1 август 1348 г.) – съпруга на римския император и чешки крал Карл IV |
||
* [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]], император на |
* [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]], император на Свещената Римска империя и чешки крал (14 май 1316 – 29 ноември 1378 г.) |
||
* [[Вацлав IV|Венцеслас IV]] |
* [[Вацлав IV|Венцеслас IV]] – бохемски и немски крал (26 февруари 1361 – 16 август 1419 г.) |
||
* [[Иржи (Подебради)]] |
* [[Иржи (Подебради)]] – крал на Бохемия (6 април 1420 – 22 март 1471 г.) |
||
* [[Анна Ягелонина]] (23 юли 1503 |
* [[Анна Ягелонина]] (23 юли 1503 – 27 януари 1547) – съпруга на император [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]] |
||
* [[Владислав Постум]] |
* [[Владислав Постум]] – крал на Бохемия (22 февруари 1440 – 23 ноември 1457 г.) |
||
* [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]] |
* [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]] – император на Свещената Римска империя и чешки крал (10 март 1503 – 25 юли 1564 г.) |
||
* [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]] |
* [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]] – император на Свещената Римска империя и чешки крал (31 юли 1527 – 12 октомври 1576 г.) |
||
* Ерцхерцогиня Елеонора ( |
* Ерцхерцогиня Елеонора (4 ноември 1568 – 12 март 1580 г.) – дъщеря на император Максимилиан II |
||
* [[Рудолф II]], император на |
* [[Рудолф II]], император на Свещената Римска империя и крал на Бохемия (18 юли 1552 – 20 януари 1612 г.) |
||
* Мария Амалия Австрийска, херцогиня на Парма ( |
* Мария Амалия Австрийска, херцогиня на Парма (26 февруари 1746 – 18 юни 1804 г.) – съпруга на херцог Фердинанд Пармски |
||
=== Съхранявани реликви в катедралата === |
=== Съхранявани реликви в катедралата === |
||
<gallery> |
<gallery> |
||
Файл:BustAdalbert.JPG|thumb|Бюст-реликварий на св. Адалберт Пражки, ок. 1500 г. |
|||
Файл:Busta Ludmila.JPG|Бюст-реликварий на св. Людмила, 14 век |
|||
Файл:Arm of St George.JPG|Реликварий-ръка на св. Людмила от абатство „Св. Георги“, след 13 век |
|||
Файл:VitoPragaRelic.jpg|Детайл от реликварий на св. Вит, след 15 век |
|||
Файл:St. Wenceslas Sword.jpg|Нож на св. Венцеслас, 10 век |
|||
Файл:Glove of St Adalbert.JPG|Ръкавица на св. Адалберт, 12–14 век |
|||
</gallery> |
</gallery> |
||
[[файл:Zikmund bell.jpg|thumb|upright|Камбаната „Сигизмунд“ ок.1549]] |
[[файл:Zikmund bell.jpg|thumb|upright|Камбаната „Сигизмунд“ ок.1549]] |
||
Ред 128: | Ред 128: | ||
* камбана ''Сигизмунд'' |
* камбана ''Сигизмунд'' |
||
* камбана ''Вацлав'' |
* камбана ''Вацлав'' |
||
* камбана ''св.Йоан Кръстител'' |
* камбана ''св. Йоан Кръстител'' |
||
* камбана ''Доминик'' |
* камбана ''Доминик'' |
||
* камбана ''Йозеф'' |
* камбана ''Йозеф'' |
||
Ред 136: | Ред 136: | ||
=== Мозайка на Страшния съд === |
=== Мозайка на Страшния съд === |
||
[[файл:Cathedrale Saint-Guy Prague facade sud mosaique Jugement dernier.jpg|мини|]] |
[[файл:Cathedrale Saint-Guy Prague facade sud mosaique Jugement dernier.jpg|мини|]] |
||
Мозайката на Страшния съд е произведение от |
Мозайката на Страшния съд е произведение от 1370-1372 г., която показва Страшния съд, когато всеки отива или на небето или в ада, е реставрирана през 1961 г. и 2000 г. Композицията е разделена на три части. В средата е изобразен Христос като съдия, заобиколен от ангели, носещи инструментите на Христовото страдание под една група от шест молители – чешки покровители, разделени от двете страни и обозначени с техните имена, които са коленичили. Отстрани са изобразени Карл IV и четвъртата му съпруга Елизабет Померанска. |
||
== Легенди == |
== Легенди == |
||
* Когато през 1378 |
* Когато през 1378 г. императорът и чешки крал Карл IV умира, преди смъртта му в камбанарията на катедралата всички камбани започват да звънят от самосебе си и към тях постепенно се присъединяват всички чешки камбани. Карл ги чува преди смъртта си и възкликна: „Ето, деца, бог е с вас завинаги!“ |
||
* Гадателят на крал [[Вацлав IV|Венцеслас IV]] |
* Гадателят на крал [[Вацлав IV|Венцеслас IV]] му предрича, че ще умре пред кулата „Св. Вит“. Вацлав се плаши и избягва кулата. По-късно той има идея, че може да заобиколи пророчеството, ако кулата бъде разрушена. Той поръчва тя да бъде разрушена и отива в двореца си. И изведнъж получава удар. Преди да умре той разбира истинското тълкувание на пророчеството умира – да умре „пред кулата“ означава „преди кулата“. |
||
* Гласът на камбаните на св.Вит може да се променя в зависимост от настроението, което преобладава |
* Гласът на камбаните на св. Вит може да се променя в зависимост от настроението, което преобладава у Чешката нация. В периода след битката при Бялата планина се твърди, че звънът е толкова тъжен, че можел да събуди дори мъртвите чешки крале в криптата на катедралата. |
||
* Камбаните на кулата |
* Камбаните на кулата никой не може да открадне; който се е опитал, умира; |
||
* Говори се, че владетелят, който довърши на катедралата |
* Говори се, че владетелят, който довърши на катедралата „Св. Вит“, най-накрая ще успее да парира турската опасност. Чул това, император [[Леополд I]] започва ремонт на катедралата, макар да се изразходват значителни ресурси. Но този слух стига до турците, които започват да стягат войска, така че изграждането на катедралата е предотвратено. Леополд се уплашил и спрял строителството и обещаното финансиране, като го пренасочил за укрепване на армията. |
||
* |
|||
== Галерия == |
== Галерия == |
||
<gallery> |
<gallery> |
||
Файл:Rotunda sv. Víta z doby knížete Václava (před r. 935) I.jpg|Реконструкция на плана на ротондата |
|||
Файл:Базилика св. Вита.gif|Реконструкция на плана на базиликата |
|||
Файл:План Парлеж.gif|План на катедралата |
|||
Файл:Románská rotunda svatého Víta.jpg|Романска ротонда на св. Вит |
|||
</gallery> |
</gallery> |
||
<gallery> |
<gallery> |
||
Ред 165: | Ред 164: | ||
</gallery> |
</gallery> |
||
<gallery> |
<gallery> |
||
Файл:Antonin Slavicek - Dom sv Vita (1909).jpg|Антонин Славичек, „Изглед от катедралата“, ок. 1909 г. |
|||
Файл:Praha, Katedrála, Klenba 01.jpg|Катедралата |
|||
Файл:St Vituss Cathedral (HDR) (8349053974).jpg|Св. Вит |
|||
Файл:Stained glass window St Vituss Cathedral Mucha 1a (2547703719).jpg|Фрагмент от витраж на [[Алфонс Муха]] – северна страна |
|||
</gallery> |
</gallery> |
||
Версия от 08:53, 30 август 2016
Свети Вит Katedrála svatého Víta | |
Голямата (южна) кула | |
Местоположение в Храдчани | |
Вид на храма | катедрала |
---|---|
Страна | Чехия |
Населено място | Прага |
Посветен на | Свети Вит |
Религия | католицизъм |
Архитектурен стил | готика, неоготика |
Изграждане | 21 ноември1344 -1929 |
Реликви | ръката на св. Вит |
Свети Вит в Общомедия |
Свети Вит (Шаблон:Lang-cs) е катедрала, разположена в крепостта Пражки град (с президентската резиденция) в Прага, Чехия. Тя е седалището на архиепископа на града.
Пълното име на катедралата (от 1989 г.) Пражка катедрала „Светии Вит, Вацлав и Войтех“ е в чест най-важните чешки светци Вит, Вацлав и Войтех.
В нея са погребани много от кралете на Бохемия. Катедралата е отличен пример за готическа архитектура и най-важната църква в страната.
Начало
Първата църква, която представлява романска ротонда, е построена на мястото на днешната катедрала през 925 г. от Вацлав I, херцог на Бохемия. За патрон на църквата е избран св. Вит, тъй като Вацлав получава от император Хенрих I свещена реликва – ръката на св. Вит. Друга хипотеза за избора на патрон се обяснява с желанието на Вацлав да направи християнството по-приемливо за езическото население. Избира свети Вит поради близката звучност до Световит – славянско божество.
История на строежа на катедралата
Строежът на днешната готическа катедрала започва на 21 ноември 1344 г., когато епископът на Прага е издигнат в архиепископ. Първият майстор-строител е французинът Матиас от Арас, построил папския дворец в Авиньон. Той проектира основния дизайн на катедралата, като вкарва някои елементи, характерни за френската готика – „Св. Вит“ е трикорабна базилика с аркбутани, къс трансепт, олтар с 5 ниши, десетоъгълна апсида и няколко параклиса.
След като през 1352 г. Матиас от Арас умира, главен строител на катедралата става Петр Парлерж, който тогава е едва на 23 години. Отначало той работи по плановете на предшественика си и, след като приключва строежа дотам, докъдето Матиас го е планирал, Парлер продължава изграждането според собствените си идеи. Със смелия си иновативен дизайн, той съчетава по уникален начин различни готически елементи.
През 1406 г. Парлерж умира и строежът е поет от неговите синове – Венцел Парлерж и отчасти Йоханес Парлерж. Те довършват трансепта и голямата кула от южната страна на катедралата.
Строежът на катедралата спира през първата половина на ХV век, когато започват Бохемските войни. Голяма част от интериора на все още незавършената катедрала е ограбен, а през 1541 г. по време на голям пожар катедралата е силно повредена.
Ренесанс и барок
След като обстановката се успокоява, в края на ХV век крал Владислав II възлага работата по завършването на катедралата на архитекта Бенедикт Риед, но малко след започването на работата строежът отново спира поради липса на средства. Макар и кратка, работата на архитекта донася някои ренесансови и барокови елементи върху интериора и екстериора на катедралата – най-забележими са бароковият връх на голямата южна кула и органът в северното крило на трансепта.
Завършване
През 1844 г. по време на среща в Прага на германските архитекти Вацлав Песина заедно с неоготическия архитект Йосеф Кранер предлагат програма за обновяване и завършване на катедралата. По-късно през същата година се сформира „Съюз за завършване на катедралата „Св. Вит“ в Прага“.
Постепенно в началото на 70-те години на XIX в. работата започва. От интериора са свалени бароковите декоративни елементи и е възстановен първоначалният облик. През 1873 г. Крамер умира и работата му е поета от Йозеф Мокер, който прави проект за западната фасада в класически готически маниер – с 2 кули. Това е моделът, към който се придържа след неговата смърт последният архитект Камил Хилберт.
Розетният прозорец над главния портал, който представя библейски сцени от Сътворението, е проектиран от Франтишек Кисела през 1925-1927 г.
Катедралата е окончателно завършена за юбилея на Вацлав I през 1929 г.
Описание
Южната и Северната стена на катедралата включва венец от параклиси, като се започне с параклиса на св. Людмила Чешка от страната на главния западен вход (тя е от лявата страна).
Неоготически южен кораб с параклиси
- 1. Параклис на Св. Людмила (първи)
- 2. Параклис на Божи гроб
- 3. Параклис Тун – ляв вход на библиотеката и архива
Готическа част на южната порта
- 4. Параклис на Божи гроб – под готическата кула в задния вход на кулата
- 5. Параклис на св. Венцеслас
Готически иконостаси
- 6. Параклис на св. Андрей
- 7. Параклис на Светия кръст
- 8. Параклис на св. Мария Магдалина (Валенщайн) с надгробия, изработени от Матиас от Арас и Петер Парлер
- 9. Параклис на св. Ян Непомуцки (с мощите на св. Адалберт; намира се преди сребърния гроб на Ян Непомуцки)
- 10. Параклис на Св. реликви – с надгробия на Отокар I (вдясно) и Отокар II (вляво), направени през периода на Карл IV
- 11. Параклис на Светата Троица и Дева Мария – надгробия на Спитигнев II и Бретислав I
- 12. Параклис на св. Йоан Кръстител (св. Антоний Падуански) – готически гробници на Бржетислав II, Борживой II, под прозорците са гробниците на архиепископите Антонин и Мартин Meдeк
- 13. Параклис на архиепископа (света Агата) – ренесансова гробница на Вратислав II от Пернщайн и архиепископи, погребани през годините 1793-1901;
- 14 Параклис на св. Ана
- 15 Параклис на св. Михаил (Старата ризница) с „Кръщението на Христос“ живопис от Петер Брандъл
- 16 Параклис на св. Сигизмунд с мощите на светци и гробници.
Неоготически кораб, от северната страна
- 17. Хор и бароков орган
- 18. Параклис на Светото тайнство
- 19. Параклис с гробници на епископ Антоний и архиепископ Франсис. В този параклис сима още две празни места за погребение
- 20. Параклис на Шварценберги (нем. Schwarzenberg, чеш. Schwarzenbergové) – известен дворянски род
- 21. Параклис на св. Агнес Чешка
Гробници на чешките крале
Гробниците на чешките крале са в криптата на катедралата, двамата царе са в мавзолей в предхора на катедралата и на други двама царе и князе в параклиси.
-
Бюст на Карл IV
-
Бюст на Венцеслас IV
-
Бюст на маркграф Йохан Хайнрих
- Отокар I – крал на Бохемия (1155 – 15 декември 1230 г.)
- Отокар II – крал на Бохемия (1232 – 26 август 1278 г.)
- Рудолф II – херцог на Австрия (1271 – 10 май 1290 г.)
- Юдит Хабсбургска – бохемска кралица (13 март 1271 – 18 юни 1296 г.) – съпруга на крал Венцеслас II
- Рудолф I Хабсбург – крал на Бохемия (1282 – 4 юли 1307 г.)
- Бланка Валоа – римска и бохемска кралица (1317 – 1 август 1348 г.) – съпруга на римския император и чешки крал Карл IV
- Карл IV, император на Свещената Римска империя и чешки крал (14 май 1316 – 29 ноември 1378 г.)
- Венцеслас IV – бохемски и немски крал (26 февруари 1361 – 16 август 1419 г.)
- Иржи (Подебради) – крал на Бохемия (6 април 1420 – 22 март 1471 г.)
- Анна Ягелонина (23 юли 1503 – 27 януари 1547) – съпруга на император Фердинанд I
- Владислав Постум – крал на Бохемия (22 февруари 1440 – 23 ноември 1457 г.)
- Фердинанд I – император на Свещената Римска империя и чешки крал (10 март 1503 – 25 юли 1564 г.)
- Максимилиан II – император на Свещената Римска империя и чешки крал (31 юли 1527 – 12 октомври 1576 г.)
- Ерцхерцогиня Елеонора (4 ноември 1568 – 12 март 1580 г.) – дъщеря на император Максимилиан II
- Рудолф II, император на Свещената Римска империя и крал на Бохемия (18 юли 1552 – 20 януари 1612 г.)
- Мария Амалия Австрийска, херцогиня на Парма (26 февруари 1746 – 18 юни 1804 г.) – съпруга на херцог Фердинанд Пармски
Съхранявани реликви в катедралата
-
Бюст-реликварий на св. Адалберт Пражки, ок. 1500 г.
-
Бюст-реликварий на св. Людмила, 14 век
-
Реликварий-ръка на св. Людмила от абатство „Св. Георги“, след 13 век
-
Детайл от реликварий на св. Вит, след 15 век
-
Нож на св. Венцеслас, 10 век
-
Ръкавица на св. Адалберт, 12–14 век
Камбани
Всяка от камбаните на катедралата има свое име.
- камбана Сигизмунд
- камбана Вацлав
- камбана св. Йоан Кръстител
- камбана Доминик
- камбана Йозеф
- камбана Мери
- камбана Исус
Мозайка на Страшния съд
Мозайката на Страшния съд е произведение от 1370-1372 г., която показва Страшния съд, когато всеки отива или на небето или в ада, е реставрирана през 1961 г. и 2000 г. Композицията е разделена на три части. В средата е изобразен Христос като съдия, заобиколен от ангели, носещи инструментите на Христовото страдание под една група от шест молители – чешки покровители, разделени от двете страни и обозначени с техните имена, които са коленичили. Отстрани са изобразени Карл IV и четвъртата му съпруга Елизабет Померанска.
Легенди
- Когато през 1378 г. императорът и чешки крал Карл IV умира, преди смъртта му в камбанарията на катедралата всички камбани започват да звънят от самосебе си и към тях постепенно се присъединяват всички чешки камбани. Карл ги чува преди смъртта си и възкликна: „Ето, деца, бог е с вас завинаги!“
- Гадателят на крал Венцеслас IV му предрича, че ще умре пред кулата „Св. Вит“. Вацлав се плаши и избягва кулата. По-късно той има идея, че може да заобиколи пророчеството, ако кулата бъде разрушена. Той поръчва тя да бъде разрушена и отива в двореца си. И изведнъж получава удар. Преди да умре той разбира истинското тълкувание на пророчеството умира – да умре „пред кулата“ означава „преди кулата“.
- Гласът на камбаните на св. Вит може да се променя в зависимост от настроението, което преобладава у Чешката нация. В периода след битката при Бялата планина се твърди, че звънът е толкова тъжен, че можел да събуди дори мъртвите чешки крале в криптата на катедралата.
- Камбаните на кулата никой не може да открадне; който се е опитал, умира;
- Говори се, че владетелят, който довърши на катедралата „Св. Вит“, най-накрая ще успее да парира турската опасност. Чул това, император Леополд I започва ремонт на катедралата, макар да се изразходват значителни ресурси. Но този слух стига до турците, които започват да стягат войска, така че изграждането на катедралата е предотвратено. Леополд се уплашил и спрял строителството и обещаното финансиране, като го пренасочил за укрепване на армията.
Галерия
-
Реконструкция на плана на ротондата
-
Реконструкция на плана на базиликата
-
План на катедралата
-
Романска ротонда на св. Вит
-
Изглед от катедралата
-
Проект на Кранер
-
Проект на Йозеф Мокер
-
Катедралата към 1887 г.
-
Надгробие на Ян Непомуцки
-
Мавзолей на Хабсбургите
-
Бароков амвон
-
Надгробна плоча на Леополд
-
Антонин Славичек, „Изглед от катедралата“, ок. 1909 г.
-
Катедралата
-
Св. Вит
-
Фрагмент от витраж на Алфонс Муха – северна страна
Външни препратки
- Снимки от Прага, сред които и над 200 снимки на „Св. Вит“ с висока резолюция, август 2007 г. (част 1 - 500 сн.)
- Снимки от Прага, сред които и над 200 снимки на „Св. Вит“ с висока резолюция, август 2007 г. част 2 - 480 сн.)
- Катедралата "Свети Вит" на сайта "Материали по история"
Източници
Прага и Чехия - пътеводител на National Geografic, изд. Егмонт