Електрически заряд: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 77.85.81.31 (б.), към версия на Dido3 |
Редакция без резюме |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
Електричният заряд е фундаментална физична величина, която характеризира вътрешно присъщо свойство на електроните, протоните и други микрочастици. Единицата за електричен заряд се нарича [[кулон]] и се означава с С. Съществуват два вида електрични заряди, които условно са наречени положителни и отрицателни. Едноименните заряди се отблъскват, а разноименните се привличат. |
Електричният заряд е фундаментална физична величина, която характеризира вътрешно присъщо свойство на електроните, протоните и други микрочастици. Единицата за електричен заряд се нарича [[кулон]] и се означава с С. Съществуват два вида електрични заряди, които условно са наречени положителни и отрицателни. Едноименните заряди се отблъскват, а разноименните се привличат. |
||
В началото на 20-ти век [[Миликан|Робърт Миликан]] и [[Флетчър|Харви Флетчър]] провеждат т.нар. [[експеримент на маслените капки]] и установяват, че електричния заряд има дискретен характер. По-точно - той се отдава и приема като множество малки, еднакви по количество порции, наречени ''елементарен заряд''. Елементарният електричен заряд е |
|||
Елементарният електричен заряд е |
|||
::'''е''' = 1,602.10<sup>-19</sup> С. |
::'''е''' = 1,602.10<sup>-19</sup> С. |
Версия от 19:02, 1 септември 2016
Електрически заряд (или количество електричество) е физическа характеристика на материята, водеща до поява на сила, когато се намира в близост до друга електрически заредена материя. Електрическият заряд може да бъде положителен или отрицателен. Обекти с еднакъв заряд са подложени на отблъскваща ги един от друг сила, а такива с различен заряд - на привличаща. Електрическият заряд създава електромагнитно поле.
Още древногръцкият философ Талес (640-546 г. пр.н.е.) описва как къс от кехлибар след натриване придобива свойството да привлича леки предмети - сламки или перушинки. Терминът електричество произхожда от гръцката дума "електрон", която означава кехлибар.
Електричният заряд е фундаментална физична величина, която характеризира вътрешно присъщо свойство на електроните, протоните и други микрочастици. Единицата за електричен заряд се нарича кулон и се означава с С. Съществуват два вида електрични заряди, които условно са наречени положителни и отрицателни. Едноименните заряди се отблъскват, а разноименните се привличат. В началото на 20-ти век Робърт Миликан и Харви Флетчър провеждат т.нар. експеримент на маслените капки и установяват, че електричния заряд има дискретен характер. По-точно - той се отдава и приема като множество малки, еднакви по количество порции, наречени елементарен заряд. Елементарният електричен заряд е
- е = 1,602.10-19 С.
Носители на елементарен отрицателен заряд -е са електроните, а протоните - на елементарен положителен заряд +е. Зарядът на макроскопичните тела е алгебричната сума от зарядите на съдържащите се в тях протони (в атомните ядра) и електрони (в електронните обвивки на атомите). Тъй като този брой е еднакъв, при нормални условия повечето тела са електронеутрални. Експериментално е установено, че в природата съществува Закон за запазване на електричния заряд, който може да се формулира така:
Пълният заряд (алгебричната сума от положителните и отрицателните заряди) в електрически изолирана система не се изменя, независимо от това какви процеси се извършват вътре в системата.
Това е основен физичен закон, който е в сила както при наелектризирането на макроскопичните тела, така и в света на микрочастиците.