Генерал от пехотата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 02:11, 14 януари 2017

Генерал от пехотата (Шаблон:Lang-de) е висше военно звание от рода войски, използвано в някои европейски страни през 18, 19 и 20 век.

В България званието съществува в периода 1897 – 1944, като едва 19 български офицери достигат до това звание:

Данаил Николаев (18 май 1909)
Павел Христов (25 март 1917)
Стефан Тошев (25 март 1917)
Георги Тодоров (15 август 1917)
Васил Кутинчев (23 октомври 1918)
Православ Тенев (31 октомври 1918)
Сава Савов (29 юни 1919)
Димитър Гешов (1 юли 1919)
Пантелей Киселов (12 декември 1919)
Стефан Нерезов (3 септември 1920)
Иван Вълков (15 май 1928)
Велизар Лазаров (11 септември 1929)
Константин Соларов (16 май 1934)
Никола Бакърджиев (6 май 1936)
Никола Жеков (6 май 1936)
Никола Иванов (6 май 1936)
Рачо Петров (6 май 1936)
Стилиян Ковачев (6 май 1936)
Теодоси Даскалов (11 април 1942)

С такова звание към българската войска се числят и владетелите:

По-късно във Вермахта са въведени и звания за генерали от рода войски - танкови, авиация, парашутни, планински, снабдителски, свързочни и др.

Прилага се също и в Руската армия, наред с по-долните звания.

Генерал от рода войски

Младши ранг
Генерал-лейтенант

Ранг
Генерал от пехотата

Старши ранг
Генерал-полковник

Шаблон:Военна-мъниче

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 С такова звание към българската войска се числят и владетелите:
-* [[Александър I Батенберг|Александър I]]
+* [[Александър I Батенберг|Княз Александър I]]
 * [[Цар Фердинанд]]
 * [[Цар Борис III]]