Селско стопанство: Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м интервал преди запетая |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Tractors in Potato Field.jpg|мини|250п|Интензивно отглеждане на [[картоф]]и]] |
|||
[[Файл:Clark's Sector Model.png|мини|250п|Секторен модел на Кларк от 1950 г.: Делът на населението, заето в първичния сектор (синята линия), включително в селското стопанство, намалява с времето]] |
|||
'''Селското стопанство''' е отрасъл на [[икономика]]та, включващ отглеждането на [[Одомашняване|домашни]] [[животни]] и [[растения]], от които се произвеждат храна, влакна, биогорива, лекарства и други продукти.<ref name="Office1999">{{cite book | title = Safety and health in agriculture | url=http://books.google.com/books?id=GtBa6XIW_aQC&pg=PA77 | accessdate = 13 септември 2010 | year = 1999 | publisher = International Labour Organization | isbn = 978-92-2-111517-5 | pages = 77 | lang = en}}</ref> Неговото възникване изиграва ключова роля за появата на човешката [[цивилизация]], създавайки излишъци от хранителни ресурси и давайки възможност за увеличаване на гъстотата на населението и усложняване на обществената организация. Приложно-научната област, изучаваща селското стопанство, се нарича [[аграрни науки]]. |
'''Селското стопанство''' е отрасъл на [[икономика]]та, включващ отглеждането на [[Одомашняване|домашни]] [[животни]] и [[растения]], от които се произвеждат храна, влакна, биогорива, лекарства и други продукти.<ref name="Office1999">{{cite book | title = Safety and health in agriculture | url=http://books.google.com/books?id=GtBa6XIW_aQC&pg=PA77 | accessdate = 13 септември 2010 | year = 1999 | publisher = International Labour Organization | isbn = 978-92-2-111517-5 | pages = 77 | lang = en}}</ref> Неговото възникване изиграва ключова роля за появата на човешката [[цивилизация]], създавайки излишъци от хранителни ресурси и давайки възможност за увеличаване на гъстотата на населението и усложняване на обществената организация. Приложно-научната област, изучаваща селското стопанство, се нарича [[аграрни науки]]. |
||
Ред 11: | Ред 8: | ||
Към 2007 година една трета от заетите в света работят в селското стопанство, като секторът на [[услуги]]те изпреварва селското стопанство като стопанския сектор с най-голям брой заети.<ref>{{cite web | url = http://www.ilo.org/public/english/employment/strat/kilm/index.htm | title = Key Indicators of the Labour Market Programme | date = 7 септември 2009 | publisher = International Labour Organization | lang = en}}</ref> Въпреки големия брой на работещите, селскостопанската продукция дава едва 6% от общия [[брутен вътрешен продукт]] на страните в света, като в развитите страни този дял е много по-нисък (1,9% в [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и 1,2% в [[Съединени американски щати|Съединените щати]]). |
Към 2007 година една трета от заетите в света работят в селското стопанство, като секторът на [[услуги]]те изпреварва селското стопанство като стопанския сектор с най-голям брой заети.<ref>{{cite web | url = http://www.ilo.org/public/english/employment/strat/kilm/index.htm | title = Key Indicators of the Labour Market Programme | date = 7 септември 2009 | publisher = International Labour Organization | lang = en}}</ref> Въпреки големия брой на работещите, селскостопанската продукция дава едва 6% от общия [[брутен вътрешен продукт]] на страните в света, като в развитите страни този дял е много по-нисък (1,9% в [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и 1,2% в [[Съединени американски щати|Съединените щати]]). |
||
== История == |
|||
{{основна|История на селското стопанство|има раздел=1}} |
|||
Селското стопанство играе ключова роля в развитието на човешката [[цивилизация]], като преди [[Индустриална революция|Индустриалната революция]] огромното мнозинство от населението е заето в селското стопанство. Техническият напредък в областта на селското стопанство дълго време е решаващ фактор за обществените промени по света. Според някои оценки, преди появата на земеделието [[Население на света|населението на света]] никога не успява да надхвърли 15 милиона души.<ref>{{cite book | last = Tellier | first = Luc-Normand | year = 2009 | title = Urban world history: an economic and geographical perspective | publisher = PUQ | pages = 26 | isbn = 2760515885 | url = http://books.google.com/books?id=cXuCjDbxC1YC&pg=PA26&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false | lang = en | ref = harv}}</ref> |
Селското стопанство играе ключова роля в развитието на човешката [[цивилизация]], като преди [[Индустриална революция|Индустриалната революция]] огромното мнозинство от населението е заето в селското стопанство. Техническият напредък в областта на селското стопанство дълго време е решаващ фактор за обществените промени по света. Според някои оценки, преди появата на земеделието [[Население на света|населението на света]] никога не успява да надхвърли 15 милиона души.<ref>{{cite book | last = Tellier | first = Luc-Normand | year = 2009 | title = Urban world history: an economic and geographical perspective | publisher = PUQ | pages = 26 | isbn = 2760515885 | url = http://books.google.com/books?id=cXuCjDbxC1YC&pg=PA26&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false | lang = en | ref = harv}}</ref> |
||
Ред 20: | Ред 14: | ||
Развитието на селскостопанските технологии непрекъснато увеличава производителността, а периодите на масово разпространение на нови технологии често са наричани [[Селскостопанска революция|селскостопански революции]]. Технологии като [[напояване]]то, [[сеитбообращение]]то, [[Тор (биология)|наторяването]] и [[пестицид]]ите се появяват отдавна, но едва през 20 век започват да се прилагат масово в глобален мащаб. |
Развитието на селскостопанските технологии непрекъснато увеличава производителността, а периодите на масово разпространение на нови технологии често са наричани [[Селскостопанска революция|селскостопански революции]]. Технологии като [[напояване]]то, [[сеитбообращение]]то, [[Тор (биология)|наторяването]] и [[пестицид]]ите се появяват отдавна, но едва през 20 век започват да се прилагат масово в глобален мащаб. |
||
=== Възникване === |
|||
{{раздел-мъниче}} |
|||
[[File:ClaySumerianSickle.jpg|thumb|upright=1.4|Глинен сърп на [[шумер]]ите (около 3000 ВС)]] |
|||
Земеделието възниква независимо в различни части на света. Най-малкото 11 региона в стария и новия свят се явяват независими участници в това развитие.<ref>{{cite journal |doi=10.1073/pnas.1323964111 |title=Current perspectives and the future of domestication studies|journal=Proceedings of the National Academy of Sciences |volume=111 |issue=17 |page=6139 |year=2014 |last1=Larson |first1=G. |last2=Piperno |first2=D. R. |last3=Allaby |first3=R. G. |last4=Purugganan |first4=M. D. |last5=Andersson |first5=L. |last6=Arroyo-Kalin |first6=M. |last7=Barton |first7=L. |last8=Climer Vigueira |first8=C. |last9=Denham |first9=T. |last10=Dobney |first10=K. |last11=Doust |first11=A.N. |last12=Gepts |first12=P. |last13=Gilbert |first13=M. T. P. |last14=Gremillion |first14=K. J. |last15=Lucas |first15=L. |last16=Lukens |first16=L. |last17=Marshall |first17=F. B. |last18=Olsen |first18=K.M. |last19=Pires |first19=J.C. |last20=Richerson |first20=P.J. |last21=Rubio De Casas |first21=R. |last22=Sanjur |first22=O.I. |last23=Thomas |first23=M.G. |last24=Fuller |first24=D.Q.}}</ref> |
|||
Диви видове зърнени храни са събирани и използвани за храна най-малко през 20,000 BC. От 9500 BC, осем храни са култивирани и използвани в [[Левант]]а. Това са [[двузърнест лимец]], [[еднозърнест лимец]], [[ечемик]], [[грах]], [[леща]], [[нахут]], [[културен лен|лен]]. [[Ориз]]а е култивиран в Китай в преди 8,200 до 13,500 години. |
|||
=== Античност и Средновековие === |
|||
{{раздел-мъниче}} |
|||
=== Ново време === |
|||
{{раздел-мъниче}} |
|||
[[File:Trillo-2.JPG|thumb|upright|Долната страна на [[диканя]] използвана и в България до средата на 20-ти век в личното стопанство за обработка на зърно]] |
|||
[[File:Kombajn New Holland TX68 seče pole mezi Slatinkami a Lípami, okres Prostějov (04).jpg|thumb|left|Модерен комбайн A New Holland TX68 .]] |
|||
През 20 век индустриалната революция навлиза в селското стопанство. През този период започват да се използват все по-модерни машини и технологии. Ръчният труд и примитивните машини са заменени от много по-производителна механизация. Навлизането на електрониката прави управлението на обработките и прилагането на технологиите в селското стопанство много по-лесно. Възможността например точно да се определи в момента на прибирането на реколтата разпределението на добивите в рамките на една нива помага за вземане на правилни решения за торене, напояване и други. |
През 20 век индустриалната революция навлиза в селското стопанство. През този период започват да се използват все по-модерни машини и технологии. Ръчният труд и примитивните машини са заменени от много по-производителна механизация. Навлизането на електрониката прави управлението на обработките и прилагането на технологиите в селското стопанство много по-лесно. Възможността например точно да се определи в момента на прибирането на реколтата разпределението на добивите в рамките на една нива помага за вземане на правилни решения за торене, напояване и други. |
||
=== Съвременно развитие === |
=== Съвременно развитие === |
||
{{раздел-мъниче}} |
|||
Значителни технологични промени в селското стопанство настъпват през 20 век. По-специално [[Процес на Хабер|процесът на Хабер]] за синтезиране на [[амониев нитрат]] намалява значително нуждата от рециклиране на хранителните вещества в почвата чрез [[сеитбообращение]] и [[Тор (биология)|естествени торове]]. Синтетичните [[Азотен тор|азотни торове]], наред с изкопаемите [[фосфат]]и, [[пестицид]]ите и механизацията довеждат до бързо нарастване на добивите в селското стопанство от началото на 20 век. Повишеното предлагане на зърно води и до поевтиняване на добитъка. Ново нарастване на добивите по-късно през 20 век е свързано с разработването на високопродуктивни сортове на ключови култури, като [[ориз]], [[пшеница]] и [[царевица]], по време на процеса, известен като [[Зелена революция]]. Това развитие на технологиите опровергава известното предвиждане на [[Томас Малтус]] (1766 – 1834), че природните ресурси на Земята в близко бъдеще ще се окажат недостатъчни да изхранят нарастващото население на планетата.<ref name="BumperCrop">{{cite web | url = http://www.nytimes.com/2005/12/08/business/worldbusiness/08farmers.html | publisher = The New York Times | title = Sometimes a Bumper Crop Is Too Much of a Good Thing | last = Barrionuevo | first = Alexei | coauthors = Keith Bradsher | date = 8 декември 2005 | lang = en}}</ref> |
Значителни технологични промени в селското стопанство настъпват през 20 век. По-специално [[Процес на Хабер|процесът на Хабер]] за синтезиране на [[амониев нитрат]] намалява значително нуждата от рециклиране на хранителните вещества в почвата чрез [[сеитбообращение]] и [[Тор (биология)|естествени торове]]. Синтетичните [[Азотен тор|азотни торове]], наред с изкопаемите [[фосфат]]и, [[пестицид]]ите и механизацията довеждат до бързо нарастване на добивите в селското стопанство от началото на 20 век. Повишеното предлагане на зърно води и до поевтиняване на добитъка. Ново нарастване на добивите по-късно през 20 век е свързано с разработването на високопродуктивни сортове на ключови култури, като [[ориз]], [[пшеница]] и [[царевица]], по време на процеса, известен като [[Зелена революция]]. Това развитие на технологиите опровергава известното предвиждане на [[Томас Малтус]] (1766 – 1834), че природните ресурси на Земята в близко бъдеще ще се окажат недостатъчни да изхранят нарастващото население на планетата.<ref name="BumperCrop">{{cite web | url = http://www.nytimes.com/2005/12/08/business/worldbusiness/08farmers.html | publisher = The New York Times | title = Sometimes a Bumper Crop Is Too Much of a Good Thing | last = Barrionuevo | first = Alexei | coauthors = Keith Bradsher | date = 8 декември 2005 | lang = en}}</ref> |
||
[[File:Precision Farming in Minnesota - Natural Colour.jpg|thumb|Сателитна снимка на поливни земеделски площи в Минесота]] |
|||
[[File:Precision Farming in Minnesota - False Colour.jpg|thumb|Инфрачервена снимка на горните площи. Различните цветове показват съответно: здрави растения (червено), наводнения (черно) и нежелани пестициди (кафяво).]] |
|||
Съвременните методи на селско стопанство включват заснемане на определени региони от Космоса, за да прави оценка на състоянието на растенията. |
Съвременните методи на селско стопанство включват заснемане на определени региони от Космоса, за да прави оценка на състоянието на растенията. |
||
По този начин през 20-век развитието на селското стопанство се характеризира с увеличаване на производителността му, заместване на разходите за труд с използването на изкуствени торове и пестициди, което пък води до замърсяване на водните ресурси и със субсидиране на земеделските производители. През последните години се засилват реакциите срещу [[Външен ефект (икономика)|отрицателното влияние на традиционната селскостопанска практика върху екологията]]. Това засилва значението на биоземеделието и устойчивото земеделие. Основен двигател на промените в тази посока е [[ЕС]], който първи сертифицира (органична храна) [[биохрана]] през 1991 година и през 2005 година започва да реформира [[Единна серскостопанска политика на ЕС|Единната селскостопанска политика на ЕС]] ([[en:Common Agricultural Policy|CAP]]). Нарастването на обема на [[биоземеделие]]то изисква подновени изследвания в областта на алтернативни технологии като [[интегрирана защита на растенията]] ([[ен|integrated pest management]]) и селекция на животни и растения. |
По този начин през 20-век развитието на селското стопанство се характеризира с увеличаване на производителността му, заместване на разходите за труд с използването на изкуствени торове и пестициди, което пък води до замърсяване на водните ресурси и със субсидиране на земеделските производители. През последните години се засилват реакциите срещу [[Външен ефект (икономика)|отрицателното влияние на традиционната селскостопанска практика върху екологията]]. Това засилва значението на биоземеделието и устойчивото земеделие. Основен двигател на промените в тази посока е [[ЕС]], който първи сертифицира (органична храна) [[биохрана]] през 1991 година и през 2005 година започва да реформира [[Единна серскостопанска политика на ЕС|Единната селскостопанска политика на ЕС]] ([[en:Common Agricultural Policy|CAP]]). Нарастването на обема на [[биоземеделие]]то изисква подновени изследвания в областта на алтернативни технологии като [[интегрирана защита на растенията]] ([[ен|integrated pest management]]) и селекция на животни и растения. |
||
През 2007, увеличаването на количеството на отглежданата продукция за производство на [[Биогориво|биогорива]] в съчетание с редица други фактори като климатични промени, увеличаващото се население в света, увеличени транспортни разходи и други води до недостиг на храни в Азия, Африка, Мексико, както и увеличаване на цените на хранителните продукти. [[Международен фонд за селско-стопанско развитие|Международният фонд за селско-стопанско развитие]] |
През 2007, увеличаването на количеството на отглежданата продукция за производство на [[Биогориво|биогорива]] в съчетание с редица други фактори като климатични промени, увеличаващото се население в света, увеличени транспортни разходи и други води до недостиг на храни в Азия, Африка, Мексико, както и увеличаване на цените на хранителните продукти. [[Международен фонд за селско-стопанско развитие|Международният фонд за селско-стопанско развитие]] [[en|e]] приема за факт, че увеличаването на малките ферми може да е част от решението за решаването на проблемите с храните. Експерименти във Виетнам потвърждават това, където чрез развитието на малки ферми, страната се превръща от вносител на храни в износител и показва значителен спад в областта на бедността. |
||
=== Съвременно развитие в България === |
=== Съвременно развитие в България === |
||
Като част от ЕС България трябва да се съобразява с тенденциите на развитие в Европа, както и състоянието в което се намира българското селско стопанство. През 2013 година излиза от Министерството на земеделието „Национална стратегия за устойчиво развитие в земеделието в България в периода 2014 – 2020 година“, в която се дава оценка на състоянието и начините за преодоляване на проблемите.<ref>https://www.president.bg/docs/1380286308.docx</ref> |
Като част от ЕС България трябва да се съобразява с тенденциите на развитие в Европа, както и състоянието в което се намира българското селско стопанство. През 2013 година излиза от Министерството на земеделието „Национална стратегия за устойчиво развитие в земеделието в България в периода 2014 – 2020 година“, в която се дава оценка на състоянието и начините за преодоляване на проблемите.<ref>https://www.president.bg/docs/1380286308.docx</ref> |
||
'''От гледна точка на продоволствената сигурност и от позицията на влошаващо се здравословно състояние на българската нация може да се счита за абсурд, когато вноса на такива важни продукти като плодове, зеленчуци, месо и редица други преобладава над износа и достига заплашителните равнища от 70 – 80%. Липсва ясна политика за развитие на сектора и значението му за икономиката на страната като се има предвид, че агроиндустрията в света през 2030 г. ще определя в значителна степен развитието на всички важни за човека преработвателни индустрии като хранително-вкусовата, фуражната, леката, енергетиката, химическата, фитофармацевтичната, козметичната, туристическата и редица други.''' |
'''От гледна точка на продоволствената сигурност и от позицията на влошаващо се здравословно състояние на българската нация може да се счита за абсурд, когато вноса на такива важни продукти като плодове, зеленчуци, месо и редица други преобладава над износа и достига заплашителните равнища от 70 – 80%. Липсва ясна политика за развитие на сектора и значението му за икономиката на страната като се има предвид, че агроиндустрията в света през 2030 г. ще определя в значителна степен развитието на всички важни за човека преработвателни индустрии като хранително-вкусовата, фуражната, леката, енергетиката, химическата, фитофармацевтичната, козметичната, туристическата и редица други.''' |
||
Ред 94: | Ред 70: | ||
=== Растениевъдство === |
=== Растениевъдство === |
||
{{основна|Растениевъдство}} |
|||
[[File:Rice terraces.png|thumb|Отглеждане на ориз във Филипините]] |
|||
Растиеновъдството зависи от наличните ресурси и ограничения: географски и климатични условия, държавната политика, икономика, политика и социални условия и други |
Растиеновъдството зависи от наличните ресурси и ограничения: географски и климатични условия, държавната политика, икономика, политика и социални условия и други |
||
=== Животновъдство === |
=== Животновъдство === |
||
{{основна|Животновъдство}} |
|||
[[File:KerbauJawa.jpg|thumb|Оране с [[бивол]]и в [[Индонезия]]]] |
|||
[[File:Sheep and cow in South Africa.jpg|thumb|260px|Овце и крави на паша заедно в Южна Африка]] |
|||
Животните, включително [[кон]]е, [[муле]]та, волове, [[бивол]]и, [[камили]], [[лама (животно)|лами]], [[магаре]]та и кучета се използват често за обработка на земята, прибиране на реколтата, като транспортно средство, за пазачи и др. Животновъдството не се занимава само за отглеждането на животни за месо и животински продукти като мляко, [[яйце (храна)|яйца]], или [[вълна (влакна)|вълна]], но и отглеждането на някои видове за извършване на работа, за спорт, хоби и други. |
Животните, включително [[кон]]е, [[муле]]та, волове, [[бивол]]и, [[камили]], [[лама (животно)|лами]], [[магаре]]та и кучета се използват често за обработка на земята, прибиране на реколтата, като транспортно средство, за пазачи и др. Животновъдството не се занимава само за отглеждането на животни за месо и животински продукти като мляко, [[яйце (храна)|яйца]], или [[вълна (влакна)|вълна]], но и отглеждането на някои видове за извършване на работа, за спорт, хоби и други. |
||
Ред 110: | Ред 80: | ||
Отглеждането на животни чрез пасища се извършва основно при преживните животни в райони, в които производството на растителни храни не е надеждно поради климатични или почвени условия. Комбинираните системи за отглеждане на животни използват пасища, фуражи и зърно за изхранване на преживни и други животни. При свиневъдството и птицевъдството в момента в развитите страни се използват основно затворени пространства за отглеждане. Учени оценят, че до 2030 година 75% от нарастването в животновъдството ще става за сметка на производство в затворени ферми, а не на свобода. |
Отглеждането на животни чрез пасища се извършва основно при преживните животни в райони, в които производството на растителни храни не е надеждно поради климатични или почвени условия. Комбинираните системи за отглеждане на животни използват пасища, фуражи и зърно за изхранване на преживни и други животни. При свиневъдството и птицевъдството в момента в развитите страни се използват основно затворени пространства за отглеждане. Учени оценят, че до 2030 година 75% от нарастването в животновъдството ще става за сметка на производство в затворени ферми, а не на свобода. |
||
== Аграрни науки == |
|||
{{раздел-мъниче}} |
|||
== Технологии == |
|||
Селското стопанство представлява технологичен процес, извършван от специализирана работна ръка, върху определена специално за целта площ и за целите на населението извън тези площи живещо предимно в градовете. То включва следните основни технологии: |
|||
* Оране: подготвя почвата за сеитба, засаждане (сеитба), торене или борба с вредителите. |
|||
* Борба с вредителите, включваща използване на пестициди, биологични методи, механични и системни като сеитбооборот и други. |
|||
* Сигуряване на хранителни вещества за растенията, включващо въвеждане в почвата на естествени торове, изкуствени и изкопаеми торове и други. |
|||
* [[Напояване]]:Управление на водното стопанство – селското стопанство използва около 70% от прясната вода в света и нейното пълноценно и правилно използване е много важно. |
|||
* Решаване на екологичните проблеми: Все по-важно става решаването на екологичните проблеми от селското стопанство да бъде не само въпрос на обществото, а на самото стопанство. |
|||
== Политика == |
|||
{{раздел-мъниче}} |
|||
Много държави [[Субсидия|субсидират]] селскостопанското производство по различни съображения от политически или икономически характер. Тези [[земеделски субсидии]] често са обвързани с производството на определени продукти, като [[пшеница]], [[царевица]], [[ориз]], [[соя]] или [[мляко]]. Те често са критикувани като [[Протекционизъм|протекционистични]], неефективни и вредни за околната среда.<ref>{{cite web | last = Schneider | first = Keith | date = 8 септември 1989 | url = http://www.nytimes.com/1989/09/08/us/science-academy-recommends-resumption-of-natural-farming.html | title = Science Academy Recommends Resumption of Natural Farming | publisher = The New York Times | lang = en}}</ref> |
|||
Основната задача на селското стопанство на дадена страна е осигуряване на населението с хранителни продукти на стабилни цени. Държавата трябва да осигури необходимото законодателство и контролни органи, които да контролират качеството на храните. Освен това селскостопанската политика трябва да изпълнява и допълнителни цели като : |
|||
* Запазване на естествените ресурси: земя, вода и въздух |
|||
* Инфраструктурно, стопанско, социално и културно съживяване на селските райони |
|||
* Грижа за природните дадености и запазване на многообразието на видовете |
|||
* Производство на възобновяема енергия |
|||
* Наличие на суровини за индустрията и енергията |
|||
Големите агропроизводители, търговските лобита, потребителите и други групи се опитват да влияят на политиката за прокарване на своите интереси. Агробизнеса има най-голямо влияние и обикновено интересите на потребителите остават на последно място. Така например през 2010 големите компании производители на храни блокират инициатива на [[ФАО]] за подобряване на стандартите на работа в животновъдството, което представлява най-големия потребител на прясна вода, най-основния замърсител на природата, както и е основнен причинител на наднорменото тегло и болестите на голяма част от населението и по този начин блокират възможността да се подобрят стандартите за здравето и околната среда.<ref>{{cite news|url=http://www.guardian.co.uk/environment/2010/sep/22/food-firms-lobbying-samuel-jutzi |title=Corporate Lobbying Is Blocking Food Reforms, Senior UN Official Warns: Farming Summit Told of Delaying Tactics by Large Agribusiness and Food Producers on Decisions that Would Improve Human Health and the Environment |location=London |first=Juliette |last=Jowit |date= 22 September 2010 |newspaper= The Guardian}}</ref> |
|||
В България държавното предприятие „Напоителни системи“ е един от най-големите собственици на държавно имущество и то трябва да се управлява в интерес на обществото. През 2012 година напояваните площи в страната са намалени да 2% от обработваемите площи.<ref>https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2146.html</ref> Това, заедно с другите фактори води до намаляване делът на [[овощарство]]то, [[зеленчукопроизводство]]то, [[лозарство]]то, които са един от основните фактори за правилното хранене на населението чрез така наречената [[Диета|средиземноморска диета]]. При този начин на хранене плодове и зеленчуци трябва да се консумират ежедневно, като при това от корена до масата на консуматора трябва да са минали не повече от 72 часа. |
|||
== Икономика == |
|||
{{раздел-мъниче}} |
|||
== Въздействие върху околната среда == |
== Въздействие върху околната среда == |
||
=== Влияние на животновъдството === |
=== Влияние на животновъдството === |
||
Животновъдството е един от най-големите причинители за проблемите на околната среда. Животновъдството ангажира 70% от земята, използвана за селско-стопански цели или 30% от земната повърхност. То е един от най-големите източници на [[Парников газ|парникови газове]] с 18% от световните емисии на парникови газове, приравнени към CO<sub>2</sub>. За сравнение всички транспортни средства дават заедно 13,5 % от CO<sub>2</sub> . То произвежда 65 % от генерирания от дейността на човека [[диазотен оксид]] (който притежава 296 пъти по-голям парников ефект от CO<sub>2</sub>) и 37% от цялото количество генериран от човека [[метан]] (който притежава 23 пъти по-голям парников ефект от CO<sub>2</sub>), както и генерира 64 % от емисиите на [[амоняк]]. Животновъдството се счита за ключов фактор за увеличаването на [[обезлесяване]]то: В басейна на Амазонка 70% от предишните |
Животновъдството е един от най-големите причинители за проблемите на околната среда. Животновъдството ангажира 70% от земята, използвана за селско-стопански цели или 30% от земната повърхност. То е един от най-големите източници на [[Парников газ|парникови газове]] с 18% от световните емисии на парникови газове, приравнени към CO<sub>2</sub>. За сравнение всички транспортни средства дават заедно 13,5 % от CO<sub>2</sub> . То произвежда 65 % от генерирания от дейността на човека [[диазотен оксид]] (който притежава 296 пъти по-голям парников ефект от CO<sub>2</sub>) и 37% от цялото количество генериран от човека [[метан]] (който притежава 23 пъти по-голям парников ефект от CO<sub>2</sub>), както и генерира 64 % от емисиите на [[амоняк]]. Животновъдството се счита за ключов фактор за увеличаването на [[обезлесяване]]то: В басейна на Амазонка 70% от предишните |
||
=== Напояване и водни ресурси === |
|||
[[File:Water pollution in the Wairarapa.JPG|thumb|Замърсяване на водата от селски поток от дейността на ферма в Нова Зеландия]] |
|||
Селското стопанство използва като цяло около 70% от ресурсите на прясна вода.<ref>{{cite web|editor=Molden, D.|url=http://www.iwmi.cgiar.org/About_IWMI/Strategic_Documents/Annual_Reports/2006_2007/pdf/IWMI%20Annual%20Report%202006-07.pdf|title=Findings of the Comprehensive Assessment of Water Management in Agriculture|work=Annual Report 2006/2007|publisher=International Water Management Institute|accessdate=6 January 2014|format=PDF}}</ref> . Като си има предвид, че все повече прясна вода се използва от индустрията и за увеличаващото се население в градовете, се очаква увеличаващото се производство на селскостопанска продукция да трябва да се справя при използване на по-малко прясна вода. Използването на вода за напояване води до проблеми с околната среда като разрушаване на естествените влажни райони, и осоляване и [[водна ерозия на почвата|ерозия на почвата от неправилно поливане]]. Ако един човек се нуждае от около четири литра вода за директна консумация на ден, то за производството на храната необходима му на ден са необходими около 5000 литра вода. |
|||
Преобразуването на земята за целите на производство на стоки и услуги са основната причина за унищожаването на екосистемата на земята. и се счита за основната причина за унищожаването на биоразнообразието. Оценява се, че 39% до 50% от преобразуваната земя от човека.<ref name="Vitousek">{{cite journal|author1=Vitousek, P.M. |author2=Mooney, H.A. |author3=Lubchenco, J. |author4=Melillo, J.M. |year=1997|title=Human Domination of Earth's Ecosystems|journal=Science|volume=277|pages=494 – 499|doi=10.1126/science.277.5325.494|issue=5325}}</ref>. Около 24 % от земята се унищожава като екосистема от [[Засоляване на почвите|засоляване]], превръщането ѝ в пустиня или обезлесяване. |
|||
Увеличеното съдържание на торове в почвата води до попадане на азот и фосфор във водните басейни, което от своя страна води до [[еутрофикация]]. Това предизвиква измиране на рибата и влошаване на биоразнообразието, както и унищожаване на водата във водните басейни като питейна. |
|||
=== Пестициди === |
|||
В световен мащаб използването на пестицидите е увеличено от 1950 година до сега на 2,5 милиона тона годишно.<ref name="Pimentel pesticide">{{cite web|author1=Pimentel, D. T.W. Culliney |author2=T. Bashore |year=1996 |url=http://ipmworld.umn.edu/chapters/pimentel.htm |title=Public health risks associated with pesticides and natural toxins in foods |work=Radcliffe's IPM World Textbook |accessdate=7 May 2013 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130502115559/http://ipmworld.umn.edu/chapters/pimentel.htm |archivedate=2 May 2013 }}</ref> Световната здравна организация [[СЗО]] оценява през 1992 година, че са станали 3 милиона инцидента с пестициди, от които 220 хиляди със смъртен изход.изт 100 Разпределението на инцидентите показва, че при използване на 80% от пестицидите в развитите страни само половината от инцидентите са в тях. Това се обяснява с неизползването на предпазно облекло и неспазването на охраната на труда в развиващите се страни. Поради изграждането на резистентност на вредителите към пестицидите, се налага непрекъснато обновяване на използваните видове пестициди. Изследванията показват също, че засиленото използване на пестициди оставя следи в селскостопанската продукция предлагана за консумация, като например мляко за консумация. |
|||
Намаляването на количеството на използваните пестициди може да стане с използването на добри агротехнически практики като [[сеитбообращение]], биологични методи за борба с вредителите като [[en|Push–pull agricultural pest management]]. Използването на отпадни продукти от животновъдството, например за торене подобрява баланса на почвата. |
|||
== Бележки == |
|||
<references/> |
|||
== Вижте още == |
|||
* [[Селскостопанска техника]] |
* [[Селскостопанска техника]] |
||
* [[Списък на земеделски теми]] |
* [[Списък на земеделски теми]] |
Версия от 19:39, 23 февруари 2017
Селското стопанство е отрасъл на икономиката, включващ отглеждането на домашни животни и растения, от които се произвеждат храна, влакна, биогорива, лекарства и други продукти.[1] Неговото възникване изиграва ключова роля за появата на човешката цивилизация, създавайки излишъци от хранителни ресурси и давайки възможност за увеличаване на гъстотата на населението и усложняване на обществената организация. Приложно-научната област, изучаваща селското стопанство, се нарича аграрни науки.
Историята на появата и развитието на селското стопанство започва далеч в миналото, и се е определяло от различни климатични условия, култури и технологии. В крайна сметка индустриалното земеделие базирано на големи площи от монокултури се е наложило като основен вид земеделие. Използването на изкуствени торове, пестициди, селекция на растенията, генно инженерство увеличават добивите на отглежданите културни растения, но водят със себе си редица екологични проблеми и проблеми със здравето на хората. По същия начин генното инженерство, използването на хормони на растежа, антибиотици и други химически продукти водят да увеличение на производството на месо и животински продукти, като например мляко. Генно-модифицираните организми, използването на хормони на растежа и някои други химически продукти са забранени в редица страни, но намират широко приложение в САЩ[[]] и някои от развиващите се страни. Производството на храни и водните ресурси са два свързани глобални проблема, които са и ще бъдат предмет на дебати между регионите и страните. Намаляването и влошаването на качеството на водните запаси както и проблемите със глобалното затопляне включително влиянието му върху селското стопанство и обратното, влиянието на селското стопанство върху глобалното затопляне, са проблеми, за които трябва да работят заедно регионите и страните.
Селското стопанството обхваща широк кръг подобласти и специализирани технологии. Традиционно в основата му са отглеждането на растения върху обработваема земя и на животни в пасища. Съвременните селскостопански технологии, като създаване на нови сортове и породи и използване на пестициди и торове, рязко увеличават добивите, но в същото време някои от тях водят до щети за околната среда и до увреждане на здравето на хората.[2][3]
Основните селскостопански продукти могат да бъдат обединени в няколко големи групи – храни (например, зърнени храни, зеленчуци, плодове, месо), влакна (например, памук, вълна, коноп, коприна), горива и суровини за промишлеността. В наши дни растения се отглеждат за производството на биогорива (метан и етанол от биомаса, биодизел), фармацевтични продукти и биопластмаси.[4][5] Част от продуктите на селското стопанство се използват с декоративна цел – цветя, екзотични риби и птици и други.
Към 2007 година една трета от заетите в света работят в селското стопанство, като секторът на услугите изпреварва селското стопанство като стопанския сектор с най-голям брой заети.[6] Въпреки големия брой на работещите, селскостопанската продукция дава едва 6% от общия брутен вътрешен продукт на страните в света, като в развитите страни този дял е много по-нисък (1,9% в Европейския съюз и 1,2% в Съединените щати).
Селското стопанство играе ключова роля в развитието на човешката цивилизация, като преди Индустриалната революция огромното мнозинство от населението е заето в селското стопанство. Техническият напредък в областта на селското стопанство дълго време е решаващ фактор за обществените промени по света. Според някои оценки, преди появата на земеделието населението на света никога не успява да надхвърли 15 милиона души.[7]
Разделението на труда, характерно за земеделските общества, довежда до специализация, рядко срещана в примитивните култури на ловци-събирачи. По същия начин появата на земеделието обикновено е свързано с възникването на епичната литература и монументалната архитектура, както и на кодифицираните правни системи.
Развитието на селскостопанските технологии непрекъснато увеличава производителността, а периодите на масово разпространение на нови технологии често са наричани селскостопански революции. Технологии като напояването, сеитбообращението, наторяването и пестицидите се появяват отдавна, но едва през 20 век започват да се прилагат масово в глобален мащаб.
През 20 век индустриалната революция навлиза в селското стопанство. През този период започват да се използват все по-модерни машини и технологии. Ръчният труд и примитивните машини са заменени от много по-производителна механизация. Навлизането на електрониката прави управлението на обработките и прилагането на технологиите в селското стопанство много по-лесно. Възможността например точно да се определи в момента на прибирането на реколтата разпределението на добивите в рамките на една нива помага за вземане на правилни решения за торене, напояване и други.
Съвременно развитие
Значителни технологични промени в селското стопанство настъпват през 20 век. По-специално процесът на Хабер за синтезиране на амониев нитрат намалява значително нуждата от рециклиране на хранителните вещества в почвата чрез сеитбообращение и естествени торове. Синтетичните азотни торове, наред с изкопаемите фосфати, пестицидите и механизацията довеждат до бързо нарастване на добивите в селското стопанство от началото на 20 век. Повишеното предлагане на зърно води и до поевтиняване на добитъка. Ново нарастване на добивите по-късно през 20 век е свързано с разработването на високопродуктивни сортове на ключови култури, като ориз, пшеница и царевица, по време на процеса, известен като Зелена революция. Това развитие на технологиите опровергава известното предвиждане на Томас Малтус (1766 – 1834), че природните ресурси на Земята в близко бъдеще ще се окажат недостатъчни да изхранят нарастващото население на планетата.[8]
Съвременните методи на селско стопанство включват заснемане на определени региони от Космоса, за да прави оценка на състоянието на растенията.
По този начин през 20-век развитието на селското стопанство се характеризира с увеличаване на производителността му, заместване на разходите за труд с използването на изкуствени торове и пестициди, което пък води до замърсяване на водните ресурси и със субсидиране на земеделските производители. През последните години се засилват реакциите срещу отрицателното влияние на традиционната селскостопанска практика върху екологията. Това засилва значението на биоземеделието и устойчивото земеделие. Основен двигател на промените в тази посока е ЕС, който първи сертифицира (органична храна) биохрана през 1991 година и през 2005 година започва да реформира Единната селскостопанска политика на ЕС (). Нарастването на обема на биоземеделието изисква подновени изследвания в областта на алтернативни технологии като интегрирана защита на растенията (integrated pest management) и селекция на животни и растения.
През 2007, увеличаването на количеството на отглежданата продукция за производство на биогорива в съчетание с редица други фактори като климатични промени, увеличаващото се население в света, увеличени транспортни разходи и други води до недостиг на храни в Азия, Африка, Мексико, както и увеличаване на цените на хранителните продукти. Международният фонд за селско-стопанско развитие e приема за факт, че увеличаването на малките ферми може да е част от решението за решаването на проблемите с храните. Експерименти във Виетнам потвърждават това, където чрез развитието на малки ферми, страната се превръща от вносител на храни в износител и показва значителен спад в областта на бедността.
Съвременно развитие в България
Като част от ЕС България трябва да се съобразява с тенденциите на развитие в Европа, както и състоянието в което се намира българското селско стопанство. През 2013 година излиза от Министерството на земеделието „Национална стратегия за устойчиво развитие в земеделието в България в периода 2014 – 2020 година“, в която се дава оценка на състоянието и начините за преодоляване на проблемите.[9]
От гледна точка на продоволствената сигурност и от позицията на влошаващо се здравословно състояние на българската нация може да се счита за абсурд, когато вноса на такива важни продукти като плодове, зеленчуци, месо и редица други преобладава над износа и достига заплашителните равнища от 70 – 80%. Липсва ясна политика за развитие на сектора и значението му за икономиката на страната като се има предвид, че агроиндустрията в света през 2030 г. ще определя в значителна степен развитието на всички важни за човека преработвателни индустрии като хранително-вкусовата, фуражната, леката, енергетиката, химическата, фитофармацевтичната, козметичната, туристическата и редица други.
Аналогични са и оценките дадени в Икономически доклад на БАН за 2016 година[10]: Съсредоточаване на земята в малък на брой стопанства, които и получават субсидиите, монокултурно земеделие, като се произвеждат само 7% от ябълките, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото, необходими за населението на България, голям административен апарат в Министерството на замеделието (17000 човека, без някои държавни предприятия), което го превръща в най-голямата икономическа структура на държавата и други. Освен това:
- Прекъсната е връзката между земеделските производители и потребителите.
- Основно място в търговията заемат мултинационалните търговски вериги, които не са заинтересовани от развитието на дребните стопанства.
- Западащо животновъдство, овощарство и зелечукопроизводство
- Производство на продукция с ниско ниво на добавена стойност, основно зърно.
- Липсват традиционните български храни
- Няма връзка между селскостопанските производители и преработващите предприятия и така наречения вътрешен износ-туризма.
Основни продукти
Основни групи селскостопански продукти, производство в милиони тонове през 2004 г. | |
---|---|
Зърнено-житни култури | 2 263 |
Зеленчукови култури | 866 |
Кореноплодни култури | 715 |
Мляко | 619 |
Плодове | 503 |
Месо | 259 |
Маслодайни култури | 133 |
Риба (оценка за 2001) | 130 |
Яйца | 63 |
Зърнено-бобови култури | 60 |
Влакнодайни култури | 30 |
Източник: Организация за прехрана и земеделие (FAO)[11] |
Растениевъдство
Растиеновъдството зависи от наличните ресурси и ограничения: географски и климатични условия, държавната политика, икономика, политика и социални условия и други
Животновъдство
Животните, включително коне, мулета, волове, биволи, камили, лами, магарета и кучета се използват често за обработка на земята, прибиране на реколтата, като транспортно средство, за пазачи и др. Животновъдството не се занимава само за отглеждането на животни за месо и животински продукти като мляко, яйца, или вълна, но и отглеждането на някои видове за извършване на работа, за спорт, хоби и други.
Системите за работа в животновъдство се разделят в зависимост от начина на хранене: на пасища, смесено и изцяло затворен вид. През 2010 година 30% от сушата, която не е заледена се използва за животновъдство, като с това се занимават 1,3 милиарда човека. Между 1960 и 2000 година има значително увеличаване на продукцията от животновъдството, специално говеда, свине и пилета, като при пилетата увеличението е 10-кратно. Съществено са увеличени и производството на мляко и яйца. Общото количество говеда, овце и кози в света ще продължава да се увеличава значително до 2050 година. Аквакултурите или рибните ферми, производството на риба за консумация в специални отделени за целта обеми е един от най-бързо развиващите се сектори, като се увеличава средногодишно между 1975 и 2007 с 9%.
През втората половина на 20 век производителите създават чрез изкуствена селекция нови породи животни, които са по-продуктивни от старите породи, без да се съобразяват с опазването на биоразнообразието. Това води до намаляването на биоразнообразието, както и до намалена устойчивост към болести и местните условия спрямо местните породи животни.
Отглеждането на животни чрез пасища се извършва основно при преживните животни в райони, в които производството на растителни храни не е надеждно поради климатични или почвени условия. Комбинираните системи за отглеждане на животни използват пасища, фуражи и зърно за изхранване на преживни и други животни. При свиневъдството и птицевъдството в момента в развитите страни се използват основно затворени пространства за отглеждане. Учени оценят, че до 2030 година 75% от нарастването в животновъдството ще става за сметка на производство в затворени ферми, а не на свобода.
Въздействие върху околната среда
Влияние на животновъдството
Животновъдството е един от най-големите причинители за проблемите на околната среда. Животновъдството ангажира 70% от земята, използвана за селско-стопански цели или 30% от земната повърхност. То е един от най-големите източници на парникови газове с 18% от световните емисии на парникови газове, приравнени към CO2. За сравнение всички транспортни средства дават заедно 13,5 % от CO2 . То произвежда 65 % от генерирания от дейността на човека диазотен оксид (който притежава 296 пъти по-голям парников ефект от CO2) и 37% от цялото количество генериран от човека метан (който притежава 23 пъти по-голям парников ефект от CO2), както и генерира 64 % от емисиите на амоняк. Животновъдството се счита за ключов фактор за увеличаването на обезлесяването: В басейна на Амазонка 70% от предишните
- ↑ Safety and health in agriculture. International Labour Organization, 1999. ISBN 978-92-2-111517-5. p. 77. Посетен на 13 септември 2010. (на английски)
- ↑ Human Health Issues | Pesticides | US EPA // Epa.gov, 28 юни 2006. Посетен на 26 ноември 2009. (на английски)
- ↑ EU Scientists Confirm Health Risks of Growth Hormones in Meat // Organicconsumers.org. Посетен на 26 ноември 2009. (на английски)
- ↑ Brickates Kennedy, Val. Plastics that are green in more ways than one // MarketWatch. The Wall Street Journal, 16 октомври 2007. (на английски)
- ↑ Growing Plants for Pharmaceutical Production vs. for Food and Feed Crops // Biotechnology Industry Organization. Посетен на 2 октомври 2009. (на английски)
- ↑ Key Indicators of the Labour Market Programme // International Labour Organization, 7 септември 2009. (на английски)
- ↑ Tellier, Luc-Normand. Urban world history: an economic and geographical perspective. PUQ, 2009. ISBN 2760515885. p. 26. (на английски)
- ↑ Barrionuevo, Alexei et al. Sometimes a Bumper Crop Is Too Much of a Good Thing // The New York Times, 8 декември 2005. (на английски)
- ↑ https://www.president.bg/docs/1380286308.docx
- ↑ http://www.iki.bas.bg/files/Doklad_2016_0.pdf
- ↑ Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAOSTAT) // Посетен на 11 октомври 2007. (на английски)