Райко Жинзифов: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
поправка на мъртъв линк |
||
| Ред 60: | Ред 60: | ||
* ''[http://strumski.com/biblioteka/?id=1281 „Прошетба“]'' |
* ''[http://strumski.com/biblioteka/?id=1281 „Прошетба“]'' |
||
* [http://vivafolk98.blogspot.com/2015/06/blog-post_91.html Други стихотворения от Райко Жинзифов] |
* [http://vivafolk98.blogspot.com/2015/06/blog-post_91.html Други стихотворения от Райко Жинзифов] |
||
* [http:// |
* [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Райко+Жинзифов&type=AllFields От и за Райко Жинзифов в Националния каталог на академичните библиотеки в България НАБИС] |
||
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=753 „Гулаб“], публикувано в сп. „Български книжици“, Цариград, 1860 г. |
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=753 „Гулаб“], публикувано в сп. „Български книжици“, Цариград, 1860 г. |
||
* {{Моята библиотека автор|rajko-zhinzifov|Райко Жинзифов}} |
* {{Моята библиотека автор|rajko-zhinzifov|Райко Жинзифов}} |
||
Версия от 16:31, 26 ноември 2017
| Райко Жинзифов | |
 | |
| Роден | 15 февруари 1839 г. |
|---|---|
| Починал | 15 февруари 1877 г. (на 38 г.) |
| Националност | българин |
| Жанр | поезия |
| Райко Жинзифов в Общомедия | |
Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов е виден български поет от Българското възраждане.
Биография
Жинзифов е роден през 1839 г. във Велес (тогава в Османската империя, днес в Република Македония) с името Ксенофонт Дзиндзифи, което по-късно българизира по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски. Баща му е от влашки произход.[1] Отначало учи гръцки език в Прилеп, в училището на баща си Иван Жинзифов, родом от Битоля. Eдновременно с това успява да изучи и български език при учителя Никола Тонджоров.[2] През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в Кукуш.
През 1858 г. отива в Русия с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в Одеса (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович и др. започва да издава списание „Братски труд“. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в Битоля.[3] Отново заминава за Русия и приема руско поданство.[4]
Близък до кръга на славянофилите, Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, в списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. Умира на рождения си ден през 1877 г.
Творчество
Автор е на стихотворенията:
- „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, отпечатани в списание „Братски труд“, кн. 4, 1862 г.,
- „Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863,
- „До българската майка“ – в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21–2;
- поемата „Кървава кошуля“ е отпечатана в Браила, 1870 г.[5]
Бележки
- ↑ Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399. Самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.
- ↑ Райко Жинзифов (1839 – 1877)
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 280.
- ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 263.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 244.
Външни препратки
- Райко Жинзифов – поеми и стихотворения
- Емил Георгиев Райко Жинзифов – поет на възраждащия се народ
- Райко Жинзифов (1839 – 1877)
- Александар Бонев. Ако баба лаже, трап не лаже
- М. Смольянинова, РАЙКО ЖИНЗИФОВ В РОССИИ (1999)
- „Гусляр в собор“
- „Охрид“
- „Жалба“
- „Кървава кошуля“
- „Прошетба“
- Други стихотворения от Райко Жинзифов
- От и за Райко Жинзифов в Националния каталог на академичните библиотеки в България НАБИС
- „Гулаб“, публикувано в сп. „Български книжици“, Цариград, 1860 г.
- Произведения на Райко Жинзифов в
Моята библиотека
|
