Харитон Генадиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 15: Ред 15:
| студенти =
| студенти =
| публикации =
| публикации =
| известен-с =
| известен-с = на
| повлиян =
| повлиян =
| повлиял = }}
| повлиял = }}

Версия от 09:26, 13 януари 2018

Харитон Генадиев
български журналист
Генадиев на стари години
Генадиев на стари години

Роден
1861 г.
Починал
23 април 1914 г. (53 г.)
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Известен сна
Семейство
Братя/сестриПавел Иванов Генадиев
Михаил Генадиев
Харитон Генадиев в Общомедия

Харитон Иванов Генадиев е български журналист, лексикограф и преводач.

Биография

Роден е през 1861 година в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Дядо му е българският митрополит Генадий Велешки (1830-1890), син е на Иван Генадиев Хармосин, а видният политик Никола Генадиев му е брат. През 1876 година семейството му се премества в Пловдив. Генадиев завършва гимназия в Пловдив като частен ученик, а след това галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в османската столица Цариград. Заема различни административни длъжности в Източна Румелия, а по-късно служи в Българската екзархия в Цариград. Връща се в България и от 1903 година до 1907 година е началник на отдела по печата на Външното министерство и шеф на Българската телеграфна агенция. От 1912 до 1914 година е секретар на кабинета на цар Фердинанд I.

Генадиев е сред основателите и първите редактори (до 1894) на всекидневника „Балканска зора“, който е първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, излизал в Пловдив от 1890 година до 1900 година. Редактира преводното списание „Зимни нощи. Ежемесечен журнал за романи и разкази в превод“ (Пловдив, 1888 - 1890).

Портрет на Генадиев
Редакцията на „Балканска зора“: Никола Генадиев, Харитон Генадиев, Иван Стоянович, Владимир Неделев.

Прави много преводи от френски:

Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник.

Умира на 23 април 1914 година в София.[1][2]

Родословно дърво

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Мокрянин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Генадий Велешки
(1800 — 1876)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Василикия
Генадиева
 
Иван Генадиев
(ок. 1830 — 1890)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Райчо Генадиев
(1859 — ?)
 
Харитон Генадиев
(1861 — 1914)
 
Михаил Генадиев
(1863 — 1945)
 
Никола Генадиев
(1868 — 1923)
 
Павел Генадиев
(1873 — 1959)
 
Екатерина Венедикова
 
Йордан Венедиков
(1892 — 1919)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фео Мустакова
(1909 — 2011)
 
Асен Генадиев
(1909 — 1987)
 
Василка Генадиева
(1905 — 1973)
 
 
 
 
 
 
 

Бележки

  1. Енциклопедия България. Том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.135.