Кангалич: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
Редакция без резюме
Ред 26: Ред 26:
==История==
==История==
===В Османската империя===
===В Османската империя===
Селото датира от 15 век. В 17-18 век има около 80 къщи.<ref name="dimos-axiou">[http://www.dimos-axiou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=64&Itemid=65 Официален сайт на бившия дем Вардар]</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Кайли'' (Kaïli), Камбанийска епархия, живеят 420 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/19|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.]]</ref> В [[1900]] година [[Васил Кънчов]] в „[[Македония. Етнография и статистика]]“ споменава селото два пъти - веднъж като в ''Къяли'' с 348 жители [[турци]] и втори път като ''Кънглич'' с 240 българи и 60 цигани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_01.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.140-141.]</ref> Според преброяване от 1905 година в него има 222 гърци.<ref name="dimos-axiou"/> Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село (''Канголич'') минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр.126.]</ref> Според секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Кангалич (Kangalitch) живеят 480 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218 - 219.</ref>
Селото датира от XV век. В XVII - XVIII век има около 80 къщи.<ref name="dimos-axiou">[http://www.dimos-axiou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=64&Itemid=65 Официален сайт на бившия дем Вардар]</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Кайли'' (Kaïli), Камбанийска епархия, живеят 420 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/19|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.]]</ref> В 1900 година [[Васил Кънчов]] в „[[Македония. Етнография и статистика]]“ споменава селото два пъти - веднъж като в ''Къяли'' с 348 жители [[турци]] и втори път като ''Кънглич'' с 240 българи и 60 цигани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_01.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.140-141.]</ref> Според преброяване от 1905 година в него има 222 гърци.<ref name="dimos-axiou"/> Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село (''Канголич'') минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр.126.]</ref> Според секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Кангалич (Kangalitch) живеят 480 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218 - 219.</ref>


Според гръцки източници селото е върнато към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките чети]] на капитаните [[Гоно Йотов]] и [[Константинос Буковалас]].<ref>[http://www.ypodomi.com/giannitsa/hp5.htm Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών]</ref>
Според гръцки източници селото е върнато към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките чети]] на капитаните [[Гоно Йотов]] и [[Константинос Буковалас]].<ref>[http://www.ypodomi.com/giannitsa/hp5.htm Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών]</ref>


Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година ''Кирдзилар'' (Καγιαλί) е ''славяногласно'' село в Кулакийската епископия с 245 жители (145 мъже и 100 жени) с гръцко съзнание. В селото работи гръцко начално смесено училище с 28 ученици (26 мъже и 2 жени) и 1 учител.<ref name="Μακεδονικά 136 - 137">{{Цитат периодика| last = Παπαδόπουλος | first = Στ. Ι | authorlink = | coauthors = | year = 1975 | month = | title = Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) | journal = [[Македоника|Μακεδονικά]] | volume = XV | issue = 8 | pages = 136 - 137 | publisher = Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών| location = Θεσσαλονίκη | url = http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_15/ekd_pemk_15_Papadopoulos.pdf | format = | accessdate = }}</ref>
⚫
В [[1910]] година в селото има 220 православни гърци и 20 мюсюлмански жени.<ref>Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: [http://lithoksou.net/thesaloniki_k.html Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης]</ref>

⚫
В 1910 година в селото има 220 православни гърци и 20 мюсюлмански жени.<ref>Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: [http://lithoksou.net/thesaloniki_k.html Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης]</ref>


===В Гърция===
===В Гърция===

Версия от 12:46, 4 април 2018

Кангалич
Βραχιά
— село —
Гърция
40.6608° с. ш. 22.6397° и. д.
Кангалич
Централна Македония
40.6608° с. ш. 22.6397° и. д.
Кангалич
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДелта
Географска областВардария
Надм. височина3 m
Население645 души (2001)

Ка̀нгалич[1] или Каяли (Шаблон:Lang-el, Врахия, до 1928 Καγιαλή, Каяли[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Делта в област Централна Македония с 645 жители (2001).

География

Каяли е разположено в областта Вардария в Солунското поле североизточно от град Солун.

История

В Османската империя

Селото датира от XV век. В XVII - XVIII век има около 80 къщи.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кайли (Kaïli), Камбанийска епархия, живеят 420 гърци.[4] В 1900 година Васил Кънчов в „Македония. Етнография и статистика“ споменава селото два пъти - веднъж като в Къяли с 348 жители турци и втори път като Кънглич с 240 българи и 60 цигани.[5] Според преброяване от 1905 година в него има 222 гърци.[3] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Канголич) минава под върховенството на Българската екзархия.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кангалич (Kangalitch) живеят 480 българи екзархисти.[7]

Според гръцки източници селото е върнато към Цариградската патриаршия от гръцките чети на капитаните Гоно Йотов и Константинос Буковалас.[8]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Кирдзилар (Καγιαλί) е славяногласно село в Кулакийската епископия с 245 жители (145 мъже и 100 жени) с гръцко съзнание. В селото работи гръцко начално смесено училище с 28 ученици (26 мъже и 2 жени) и 1 учител.[9]

В 1910 година в селото има 220 православни гърци и 20 мюсюлмански жени.[10]

В Гърция

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Кангалич е посочено като село с 217 жители (151 мъже и 120 жени).[11] В 20-те година в селото са заселени гърци бежанци. В 1920 Кангалич е посочен с 25 къщи на християни славяни и 10 на мюсюлмани турци.[12] Според преброяването от 1928 година Кангалич е смесено местно-бежанско село с 11 бежански семейства с 32 души.[13]

Личности

Свързани с Кангалич

Бележки

  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καγιαλή -- Βραχιά
  3. ↑ а б Официален сайт на бившия дем Вардар
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
  5. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.140-141.
  6. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр.126.
  7. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218 - 219.
  8. ↑ Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
  9. ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. с. 136 - 137.
  10. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
  11. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
  12. ↑ Милојевић,Боровоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
  13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кангалич&oldid=8461790“.