Карнобатска котловина: Разлика между версии
+ шаблон |
|||
| Ред 55: | Ред 55: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references/> |
<references/> |
||
* {{геб|6|2273}} |
|||
* „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2273. |
|||
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 245 |
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 245 – 246. |
||
[[Категория:Задбалкански котловини]] |
[[Категория:Задбалкански котловини]] |
||
Версия от 20:02, 10 юни 2018
| Карнобатска котловина | |
 Изглед от Карнобатската котловина | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  България |
| Надм. височина | 180 м m |
| Дължина | 45 км km |
| Ширина | 1 - 7 км km |
| Площ | 320 км2 km2 |
| Инфраструктура | |
| Селища | Карнобат, Сунгурларе |
Карноба̀тска котловина̀ (или Карнобатско поле) е котловинно поле в Средногорско-Подбалканската област, десета по ред от запад на изток задбалканска котловина.
Карнобатската котловина е разположена между планините Стидовска и Карнобатска на север и Терзийски баир на югозапад (дялове от Стара планина) и възвишението Хисар на югоизток. На юг чрез долината на река Мочурица (ляв приток на Тунджа) се свързва със Сливенската котловина, а на изток чрез ниска седловина в района на село Черноград — с Айтоската котловина.
Площта на котловината е 320 км2, като дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 45 км, а ширината от 1 до 7 км. Средната ѝ надморска височина е 180 м и е наклонена на юг, югоизток и югозапад. Поделя се на две части — Сунгурларско поле на северозапад с по-голяма надморска височина и Карнобатско поле на изток — с по-малка надморска височина и частично заблатено.
Котловинното дъно е запълнено с речни наноси и терциерни песъчливо-глинести седименти. Най-ниските ѝ части покрай река Мочурица са заблатени. Оградните планински склонове са изградени от горнокредни седименти и пирокластити. Отводнява се от река Мочурица (ляв приток на Тунджа) и нейните притоци. Климатът е умерено-континентален. Почвите са делувиално-пролувиални по долините на реките, канелени в периферните части, смолници и рендзини. Има благоприятни условия за лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство, технически култури и орехи.
В котловината са разположени 2 града и 19 села:
- Област Сливен — 2 села
- Община Котел — Мокрен и Пъдарево.
- Област Бургас — 2 града и 17 села
През котловината преминават участъци от четири пътя от Държавната пътна мрежа:
- От запад на изток, от моста на река Мочурица до разклона за село Черноград, на протежение от 19,6 км — участък от първокласен път № 6 ГКПП "Гюешево" — София — Карлово — Бургас.
- В най-западната част на котловината, от север на юг, на протежение от 5,2 км — участък от първокласен път № 7 Силистра — Шумен — Ямбол — ГКПП "Лесово".
- В централната част на котловината, от северозапад на югоизток, на протежение от 17,7 км — участък от второкласен път № 73 Шумен — Смядово — Карнобат.
- От северозапад на югоизток, от град Сунгурларе до село Мъдрино, на протежение от 17,2 км — участък на третокласен път № 705 Бероново — Сунгурларе — Мъдрино.
От запад на изток, от жп моста на река Мочурица до гара Черноград преминава участък от трасето на Подбалканската жп линия София — Карлово — Бургас, а от гара Карнобат до гара Лозарево — участък от жп линията Карнобат — Комунари.
Топографска карта
Източници
- Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2273.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 245 – 246.