Избори в България: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м linterrors; козметични промени |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
{|class="wikitable" |
{|class="wikitable" |
||
|+ |
|+ Резултати от президентските избори в България на 23 и 30 октомври 2011 |
||
|- |
|- |
||
!colspan=2|Кандидати |
!colspan=2|Кандидати |
||
| Ред 114: | Ред 114: | ||
== Вижте още == |
== Вижте още == |
||
*[[Списък на политическите партии в България]] |
* [[Списък на политическите партии в България]] |
||
*[[Държавно устройство на България]] |
* [[Държавно устройство на България]] |
||
{{Избори в България|видимо}} |
{{Избори в България|видимо}} |
||
Версия от 17:51, 12 септември 2018
Избори в България е страница с информация за изборите в България и резултатите от тях.
С пряко гласуване на национално ниво в България се избират парламентът (Народно събрание), президентът и представителите в Европейския парламент.
Парламентът включва 240 народни представители, които имат четиригодишен мандат. През периода 1991 – 2005 година те се избират по пропорционална система с минимален праг за участие на партиите от 4%, като местата се разпределят чрез 31 районни листи. При изборите от 2009 година избирателната система е заменена от смесена. Така, 209 народни представители се избират по старата система, а останалите 31 места се избират по мажоритарна система от получили най-много гласове във всеки от 31 избирателни района.
Президентът се избира с петгодишен мандат с мнозинство от 50% + 1 от гласувалите.
Членовете на Европейския парламент се избират с пропорционално гласуване и с една национална листа. Националната избирателна квота е равна на броя на действителните гласове разделен на броя на мандатите, закръглен до по-голямото цяло число.
С преки избори се избират и някои от държавните органи на местно ниво – кметовете на общини и кметства и общинските съвети.
Последни избори
Предсрочни парламентарни избори през 2013 година
Парламентарни избори през 2009 година
Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2009 година[1]
| |||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| № | Кандидатска листа | Гласове (за пропорционални мандати) |
Дял от гласовете (за пропорционални мандати) |
Пропорционални мандати |
Мажоритарни мандати |
Общо мандати |
|||||||||||||
| брой | +/- | % | +/- | брой | +/- | ||||||||||||||
| 1 | Ред, законност и справедливост | 174 582 | — | 4,13 | — | 10 | 0 | 10 | — | ||||||||||
| 2 | ЛИДЕР | 137 795 | — | 3,26 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 3 | ГЕРБ | 1 678 641 | — | 39,72 | — | 91 | 26 | 117 | — | ||||||||||
| 4 | Движение за права и свободи | 610 521 | +143 121 | 14,45 | +1,64 | 32 | 5 | 37 | +3 | ||||||||||
| 5 | Атака | 395 733 | +98 885 | 9,36 | +1,22 | 21 | 0 | 21 | — | ||||||||||
| 6 | Коалиция за България | 748 147 | -381 049 | 17,70 | -13,25 | 40 | 0 | 40 | −42 | ||||||||||
| 7 | Съюз на патриотичните сили „Защита“ | 6 368 | — | 0,15 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 8 | НДСВ | 127 470 | -597 844 | 3,02 | -16,86 | 0 | 0 | 0 | −53 | ||||||||||
| 9 | Коалиция БЗНС[2] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
| 10 | Българска лява коалиция | 8 762 | — | 0,21 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 11 | Партия на либералната алтернатива и мира | 2 828 | — | 0,07 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 12 | Зелените | 21 841 | — | 0,52 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 13 | Политическо движение „Социалдемократи“ | 5 004 | — | 0,12 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 14 | ВМРО-БНД[3] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
| 15 | Другата България | 3 455 | — | 0,08 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 16 | Обединение на българските патриоти | 2 175 | — | 0,05 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 17 | Национално движение за спасение на Отечеството | 1 874 | — | 0,04 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 18 | Български национален съюз - НД | 3 813 | — | 0,09 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 19 | Синята коалиция | 285 662 | — | 6,76 | — | 15 | 0 | 15 | — | ||||||||||
| 20 | За Родината ДГИ-НЛ | 11 524 | — | 0,27 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 21 | Валентин Милтенов | — | — | — | — | — | 0 | 0 | — | ||||||||||
| ОБЩО: | 4 226 195 | — | 100,00 | — | 209 | 31 | 240 | — | |||||||||||
| |||||||||||||||||||
Президентски избори през 2011 година
| Кандидати | Партия | I тур | II тур | |||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Президент | Вицепрезидент | Гласове | % | Гласове | % | |
| Росен Плевнелиев | Маргарита Попова | Граждани за европейско развитие на България | 1 349 380 | 40,11 | 1 698 136 | 52,58 |
| Ивайло Калфин | Стефан Данаилов | Българска социалистическа партия | 974 300 | 28,96 | 1 531 193 | 47,42 |
| Меглена Кунева | Любомир Христов | Инициативен комитет | 470 808 | 14,00 | ||
| Волен Сидеров | Павел Шопов | Атака | 122 466 | 3,64 | ||
| Стефан Солаков | Галина Василева | Национален фронт за спасение на България | 84 205 | 2,50 | ||
| Румен Христов | Емануил Йорданов | Коалиция „Съюз на десните сили“ (основен участник – Съюз на демократичните сили) | 65 761 | 1,95 | ||
| Атанас Семов | Поля Станчева | Ред, законност и справедливост | 61 797 | 1,84 | ||
| Светослав Витков | Венцислав Мицов | Инициативен комитет | 54 125 | 1,61 | ||
| Сали Ибрям | Валентина Гоцева | Национално движение „Единство“ | 41 837 | 1,24 | ||
| Красимир Каракачанов | Даниела Симидчиева-Димитрова | ВМРО - Българско национално движение | 33 236 | 0,99 | ||
| Действителни гласове | 3 364 084 | 48,52 | 3 229 329 | 46,73 | ||
| Недействителни гласове | 229 667 | 3,31 | 104 840 | 1,52 | ||
| Гласували общо | 3 593 751 | 51,83 | 3 334 169 | 48,25 | ||
| Негласували | 3 339 997 | 48,17 | 3 576 322 | 51,75 | ||
Избори за Европейски парламент през 2009 година
Резултати от изборите за Европейски парламент в България на 7 юни 2009 година
| |||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Кандидатска листа | Гласове | Дял от гласовете | Мандати | ||||
| брой | +/- | % | +/- | брой | +/- | ||
| ГЕРБ | 627 693 | +207 692 | 24,36 | +2,68 | 5 | - | |
| Движение за права и свободи | 364 197 | -28 453 | 14,14 | -6,12 | 3 | -1 | |
| Атака | 308 052 | +32 815 | 11,96 | -2,24 | 2 | -1 | |
| Коалиция за България | 476 618 | +61 832 | 18,50 | -2,91 | 4 | -1 | |
| НДСВ | 205 146 | +83 748 | 7,96 | +1,69 | 2 | +1 | |
| Синята коалиция | 204 817 | +28 596 | 7,95 | -1,14 | 1 | +1 | |
| общо | 2 576 442 | - | 100% | - | 17 | - | |
|
+/- разлика спрямо предходните избори | |||||||
Местни избори през 2011 година
Злоупотреби
При провеждането на предизборните кампании
Според чл. 11, ал. 4. на Закона за закрила на детето „всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности“. Партиите, които са използвали деца в предизборни кампании са ГЕРБ – в лицето на Бойко Борисов на 27 март 2014 г. в Благоевград[4], за който скандал се разбра, след като родител е подал сигнал в ДАЗД, която е разпоредила проверка, и в лицето на д-р Красимира Симеонова и Стелиян Варсанов на 18 април 2011[5] и „България без цензура“.
Купуване на гласове и контролиран вот
В интервю пред „Капитал“ зам.-вътрешният министър Филип Гунев от служебният кабинет разказва за схемите на купуване на гласове и т.нар. контролиран вот, наблюдавани по време на предсрочните парламентарни избори през октомври т.г.[6]
Източници
- ↑ Избори през 2009 г., сайт на НС
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-160, ЦИК, 15 юни 2009
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
- ↑ Родител се оплака – Борисов агитирал деца в Благоевград
- ↑ ГЕРБ започна предизборна агитация и в училищата
- ↑ Росен Босев. Кметове, общински съветници и местни олигарси участват в купуването на гласове // capital.bg, 2014-10-17. Посетен на 2014-10-18.
Външни препратки
- Портал на изборите в Република България
- Централна избирателна комисия на Република България
- Филип Гунев: Кметовете почти винаги участват в контролирания вот, Филип Гунев – зам.-вътрешен министър от служебния кабинет Близнашки, dnevnik.bg, 18 октомври 2014
Вижте още
| |||||||
.svg)