Добри Войников: Разлика между версии
м интервал |
Редакция без резюме |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
| бележки = |
| бележки = |
||
}} |
}} |
||
[[Файл:BASA-Shumen-33K-3-21-1-Dobri Voynikov (cropped).jpg|мини|260px|Добри Войников, 1875 г. Източник: [[ДА „Архиви“]]]] |
|||
'''Добри Войников''' е [[българи|български]] [[Българско възраждане|възрожденски]] [[учител]], [[драматург]], [[общественик]] и [[журналист]], музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър, пръв български [[режисьор]] и автор на театрални пиеси. Най-известна сред тях е „[[Криворазбраната цивилизация]]“ от 1871 г., която е смятана за най-добрата българска комедия до началото на 20 век. |
'''Добри Войников''' е [[българи|български]] [[Българско възраждане|възрожденски]] [[учител]], [[драматург]], [[общественик]] и [[журналист]], музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър, пръв български [[режисьор]] и автор на театрални пиеси. Най-известна сред тях е „[[Криворазбраната цивилизация]]“ от 1871 г., която е смятана за най-добрата българска комедия до началото на 20 век. |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната [[Българска академия на науките]]). От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в [[Букурещ]], Гюргево и Шумен, където се връща през 1874 г., след като приема [[Русия|руско]] поданство. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война (1877-1878)]] става управител на сиропиталище в [[Търново]], където умира от тиф. Гробът му се намира в парк "Дружба" във Велико Търново до гроба на [[Колю Фичето]]. |
През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната [[Българска академия на науките]]). От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в [[Букурещ]], Гюргево и Шумен, където се връща през 1874 г., след като приема [[Русия|руско]] поданство. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война (1877-1878)]] става управител на сиропиталище в [[Търново]], където умира от тиф. Гробът му се намира в парк "Дружба" във Велико Търново до гроба на [[Колю Фичето]]. |
||
[[Файл:Dobri Wojnikow.jpg|мини| |
[[Файл:Dobri Wojnikow.jpg|мини|260px|Паметник на Д. Войников в Шумен]] |
||
== Произведения == |
== Произведения == |
Версия от 07:03, 2 март 2019
Добри Войников | |
Роден | 22 ноември 1833 г. |
---|---|
Починал | 27 март 1878 г. |
Националност | България |
Жанр | драма |
Добри Войников в Общомедия |
Добри Войников е български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси. Най-известна сред тях е „Криворазбраната цивилизация“ от 1871 г., която е смятана за най-добрата българска комедия до началото на 20 век.
Биография
Добри Войников е роден на 22 ноември (10 ноември стар стил) 1833 година в Шумен в семейството на поп Васил Войников.[1] Първоначално учи в родния си град при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Завършва френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград (1856—1858). През целия си живот е учител — отначало в Шумен (1858—1864), където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т.нар. „млади“ в черковната борба и като читалищен деец. Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила (1864—1870) и в Гюргево (1873—1874).
През 1860 г. Добри Войников издава „Сборник от разни съчинения“, антология на френската литература, която предизвиква полемики в печата между франкофили и русофили. По-късно публикува „Кратка българска история“ (1861) и „Ръководство за словесност“ (1874), която е сочена за един от най-добрите образци на българската литературна теория от 70-те години.[2]
През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките). От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен, където се връща през 1874 г., след като приема руско поданство. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф. Гробът му се намира в парк "Дружба" във Велико Търново до гроба на Колю Фичето.
Произведения
- Кратка българска история. Виена, 1861
- Кратка българска граматика с упражнения. Браила, 1864
- Българска граматика за първоначални ученици. Виена, 1869
- Песни любавни, хороводни, сватбенски и смешни (Браила, 1868)
- Сборник от разни съчинения. Изчерпени из французката литература и преведени с прибавления на няколко български съчинения за пример на младити, что ся занимават с писменост (Цариград-Галата, 1860)
- Ръководство за словесност с примери за упражнение в разни видове съчинения на ученици в народните ни мъжки и женски училища. Виена, 1874
Исторически пиеси
- Райна княгиня (1866)
- Покръщение на Преславски двор (1868)
- Велислава, българска княгиня (1870)
- Възцаряването на Крума Страшний (1871)
Комедии
- Криворазбраната цивилизация (1871)
- Чорбаджията (1881)
- По неволя доктор (1862)
Битова драма
- Диманка или вярна пръвнинска любов (ръкопис – 1876)
Пиесите на Войников съставят главния репертоар на българския възрожденски театър. Те утвърждават и някои литературно-художествени традиции, възприети в драматургията на неговите последователи Васил Друмев и Иван Вазов.
За него
- Ваня Добрева. Технология на историческата драма (Войников-Друмев-Вазов). С., Гал-Ико, 1997
- Ваня Добрева. Българската възрожденска комедия. София. УИ "Св. Климент Охридски", 2011
Източници
- ↑ Биография // lhs35.interbgc.com. Посетен на 20 юни 2009.
- ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 266.
Външни препратки
- От и за Добри Войников в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Биографични бележки — Добри Войников, СЛОВОТО, {2009-03-17}.
- Вера Бонева, 15. ОЩЕ ДВЕ АНТИФАНАРИОТСКИ ИЗЯВИ, БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ В ШУМЕН И ШУМЕНСКО. Църковно-национални борби и постижения. {2009-03-17}.
- Писатели през Българското възраждане
- Български възрожденци
- Български драматурзи
- Български театрални режисьори
- Български литературни теоретици
- Български учители
- Български диригенти
- Български цигулари
- Български флейтисти
- Възпитаници на Истанбулския френски колеж „Сен Беноа“
- Академици на БАН
- Родени в Шумен
- Починали във Велико Търново