Добри Войников: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
Редакция без резюме
Ред 20: Ред 20:
| бележки =
| бележки =
}}
}}
[[Файл:BASA-Shumen-33K-3-21-1-Dobri Voynikov (cropped).jpg|мини|260px|Добри Войников, 1875 г. Източник: [[ДА „Архиви“]]]]

'''Добри Войников''' е [[българи|български]] [[Българско възраждане|възрожденски]] [[учител]], [[драматург]], [[общественик]] и [[журналист]], музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър, пръв български [[режисьор]] и автор на театрални пиеси. Най-известна сред тях е „[[Криворазбраната цивилизация]]“ от 1871 г., която е смятана за най-добрата българска комедия до началото на 20 век.
'''Добри Войников''' е [[българи|български]] [[Българско възраждане|възрожденски]] [[учител]], [[драматург]], [[общественик]] и [[журналист]], музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър, пръв български [[режисьор]] и автор на театрални пиеси. Най-известна сред тях е „[[Криворазбраната цивилизация]]“ от 1871 г., която е смятана за най-добрата българска комедия до началото на 20 век.


Ред 30: Ред 30:
През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната [[Българска академия на науките]]). От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в [[Букурещ]], Гюргево и Шумен, където се връща през 1874 г., след като приема [[Русия|руско]] поданство. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война (1877-1878)]] става управител на сиропиталище в [[Търново]], където умира от тиф. Гробът му се намира в парк "Дружба" във Велико Търново до гроба на [[Колю Фичето]].
През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната [[Българска академия на науките]]). От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в [[Букурещ]], Гюргево и Шумен, където се връща през 1874 г., след като приема [[Русия|руско]] поданство. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война (1877-1878)]] става управител на сиропиталище в [[Търново]], където умира от тиф. Гробът му се намира в парк "Дружба" във Велико Търново до гроба на [[Колю Фичето]].


[[Файл:Dobri Wojnikow.jpg|мини|''Паметник на Д. Войников в Шумен'']]
[[Файл:Dobri Wojnikow.jpg|мини|260px|Паметник на Д. Войников в Шумен]]


== Произведения ==
== Произведения ==

Версия от 07:03, 2 март 2019

Добри Войников
Роден22 ноември 1833 г.
Починал27 март 1878 г. (44 г.)
Националност България
Жанрдрама
Добри Войников в Общомедия
Добри Войников, 1875 г. Източник: ДА „Архиви“

Добри Войников е български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси. Най-известна сред тях е „Криворазбраната цивилизация“ от 1871 г., която е смятана за най-добрата българска комедия до началото на 20 век.

Биография

Добри Войников е роден на 22 ноември (10 ноември стар стил) 1833 година в Шумен в семейството на поп Васил Войников.[1] Първоначално учи в родния си град при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Завършва френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград (1856—1858). През целия си живот е учител — отначало в Шумен (1858—1864), където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т.нар. „млади“ в черковната борба и като читалищен деец. Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила (1864—1870) и в Гюргево (1873—1874).

През 1860 г. Добри Войников издава „Сборник от разни съчинения“, антология на френската литература, която предизвиква полемики в печата между франкофили и русофили. По-късно публикува „Кратка българска история“ (1861) и „Ръководство за словесност“ (1874), която е сочена за един от най-добрите образци на българската литературна теория от 70-те години.[2]

През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките). От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен, където се връща през 1874 г., след като приема руско поданство. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф. Гробът му се намира в парк "Дружба" във Велико Търново до гроба на Колю Фичето.

Паметник на Д. Войников в Шумен

Произведения

Исторически пиеси

  • Райна княгиня (1866)
  • Покръщение на Преславски двор (1868)
  • Велислава, българска княгиня (1870)
  • Възцаряването на Крума Страшний (1871)

Комедии

Битова драма

  • Диманка или вярна пръвнинска любов (ръкопис – 1876)

Пиесите на Войников съставят главния репертоар на българския възрожденски театър. Те утвърждават и някои литературно-художествени традиции, възприети в драматургията на неговите последователи Васил Друмев и Иван Вазов.

За него

  • Ваня Добрева. Технология на историческата драма (Войников-Друмев-Вазов). С., Гал-Ико, 1997
  • Ваня Добрева. Българската възрожденска комедия. София. УИ "Св. Климент Охридски", 2011

Източници

  1. Биография // lhs35.interbgc.com. Посетен на 20 юни 2009.
  2. Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 266.

Външни препратки

Уикиизточник
Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от: