Сотир Атанасов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Данни от Уикиданни; Шаблон
Ред 1: Ред 1:
{{Военно лице
{{Личност
| категория = военен
| име =
| име = Сотир Атанасов
| описание =
| портрет = Sotir Atanasov.JPG
| портрет =
| портрет_описание =
| px = 240
| прякор =
| портрет-описание =
| дата на раждане =
| описание = български военен революционер
| място на раждане =
| роден-място = [[Клисура (Област Благоевград)|Клисура]], [[Османска империя]]
| дата на смърт =
| починал-място = [[Дражинци]], [[България]]
| място на смърт =
| погребан =
| преданост =
| въоръжени сили =
| години на служба =
| звание =
| войсково поделение =
| командвания =
| битки =
| битки_етикет = Войни
| награди =
| образование =
| родства =
| по-късна работа =
| подпис =
| общомедия =
}}
}}



Версия от 10:44, 29 януари 2020

Сотир Атанасов
български офицер

ВойниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Сотир Атанасов в Общомедия

Сотир Атанасов Янакиев, наричан Кьосето, Вълко, Малкия Наполеон,[1] е български офицер (полковник), революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография

Никола Зографов, Сотир Атанасов и Атанас Раздолов

Атанасов е роден на 30 март 1876 година в Клисура, Горноджумайско, в Османската империя, днес в България. В 1899 година завършва с отличие Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и е произведен в чин подпоручик от артилерията. Войвода е на чета на Върховния комитет в Кочанско, Кратовско и Щипско от 1902 до 1903 година. Връща се на служба в Шуменския гарнизон, но по препоръка на Борис Сарафов в 1904 година излиза в запас и заминава за Неврокопско, начело на чета от 10 души, но влиза в конфликт с вътрешните войводи Илия Кърчовалията и Яне Сандански и се връща в България.[2] Според самият Сарафов Сотир Атанасов е изпратен през август в района по искане на Илия Кърчовалията, Георги Радев и Атанас Тешовалията[3].

По време на Балканската война е командир на 5 одринска дружина от Македоно-одринското опълчение,[4] а през Първата световна война е дружинен командир в 11 македонска дивизия.

По време на военната си кариера служи в 27-и пехотен чепински полк, 1-ви планински артилерийски полк, Видински крепостен артилерийски полк, планинското артилерийски отделение на Моравската областна военна инспекция, 22-ри артилерийски полк и 12 артилерийски полк. Уволнен е от служба през 1919 г.

Полковник Сотир Атанасов умира на 7 септември 1940 година в Дражинци, Белоградчишко.[5]

Военни звания

Галерия

Бележки

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 24, 58, 62.
  2. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 160.
  3. Предизвикани обяснения, статия на Борис Сарафов във в. Революционен лист, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.480.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 70.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 13.

Източници