Сотир Атанасов: Разлика между версии
м Данни от Уикиданни; Шаблон |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Военно лице |
|||
{{Личност |
|||
| |
| име = |
||
| |
| описание = |
||
| портрет |
| портрет = |
||
| портрет_описание = |
|||
| px = 240 |
|||
| прякор = |
|||
| портрет-описание = |
|||
| дата на раждане = |
|||
| описание = български военен революционер |
|||
| място на раждане = |
|||
| роден-място = [[Клисура (Област Благоевград)|Клисура]], [[Османска империя]] |
|||
| дата на смърт = |
|||
| починал-място = [[Дражинци]], [[България]] |
|||
| място на смърт = |
|||
| погребан = |
|||
| преданост = |
|||
| въоръжени сили = |
|||
| години на служба = |
|||
| звание = |
|||
| войсково поделение = |
|||
| командвания = |
|||
| битки = |
|||
| битки_етикет = Войни |
|||
| награди = |
|||
| образование = |
|||
| родства = |
|||
| по-късна работа = |
|||
| подпис = |
|||
| общомедия = |
|||
}} |
}} |
||
Версия от 10:44, 29 януари 2020
| Сотир Атанасов | |
| български офицер | |
 | |
| Войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 7 септември 1940 г.
|
| Сотир Атанасов в Общомедия | |
Сотир Атанасов Янакиев, наричан Кьосето, Вълко, Малкия Наполеон,[1] е български офицер (полковник), революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
Атанасов е роден на 30 март 1876 година в Клисура, Горноджумайско, в Османската империя, днес в България. В 1899 година завършва с отличие Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и е произведен в чин подпоручик от артилерията. Войвода е на чета на Върховния комитет в Кочанско, Кратовско и Щипско от 1902 до 1903 година. Връща се на служба в Шуменския гарнизон, но по препоръка на Борис Сарафов в 1904 година излиза в запас и заминава за Неврокопско, начело на чета от 10 души, но влиза в конфликт с вътрешните войводи Илия Кърчовалията и Яне Сандански и се връща в България.[2] Според самият Сарафов Сотир Атанасов е изпратен през август в района по искане на Илия Кърчовалията, Георги Радев и Атанас Тешовалията[3].
По време на Балканската война е командир на 5 одринска дружина от Македоно-одринското опълчение,[4] а през Първата световна война е дружинен командир в 11 македонска дивизия.
По време на военната си кариера служи в 27-и пехотен чепински полк, 1-ви планински артилерийски полк, Видински крепостен артилерийски полк, планинското артилерийски отделение на Моравската областна военна инспекция, 22-ри артилерийски полк и 12-и артилерийски полк. Уволнен е от служба през 1919 г.
Полковник Сотир Атанасов умира на 7 септември 1940 година в Дражинци, Белоградчишко.[5]
Военни звания
- Подпоручик (1899)
- Поручик (1903)
- Капитан (15 август 1907)
- Майор (14 юли 1913)
- Подполковник (16 март 1917)
- Полковник (5 юли 1920)
Галерия
-
Отрядът на Сотир Атанасов, включва и четите на Антон Шипков, Илия Карабиберов, Димитър Зографов и други, 1903 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“ -
Съвет на войводи – Михаил Ганчев, Сотир Атанасов, Боби Стойчев и отгоре Антон Шипков и Атанас Бабата. Източник: Държавна агенция „Архиви“ -
Сборната чета на Сотир Атанасов, Илия Карабиберов, Антон Шипков и други -
Офицери от Македоно-одринското опълчение. Прави: Антон Бузуков, Георги Каназирски, Методи Бойчев; Седнали: Григор Христов, Антон Пчеларов и Сотир Атанасов -
Сотир Атанасов хвърля граната
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 24, 58, 62.
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 160.
- ↑ Предизвикани обяснения, статия на Борис Сарафов във в. Революционен лист, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.480.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 70.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 13.
Източници
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Дейци на ВМОК
- Български революционери от Македония
- Български офицери от Македония
- Македоно-одрински опълченци
- Български военни дейци от Първата световна война
- Двадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Хора от област Благоевград
- Български полковници
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „Свети Александър“