Унгарци: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
|||
| Ред 49: | Ред 49: | ||
Маджарите (наричани още '''унгри''' – {{Lang|el|ουγγροι}}) са исторически народ, формиран в Северна [[Азия]] и нахлул в [[Европа]] в края на [[9 век]]. Те са били скотовъдци и са водели номадски начин на живот, в който огромна роля играел [[кон]]ят. Маджарите са предците на днешните унгарци. П. Юхас, както и Г. Фехер смятат, че са изпитали силно българско влияние още в Приуралието, с което се обясняват тюркските остатъци в езика им. Това обаче е доста спорно тъй като напоследък се смята, че българите не са били типично тюркски етнос, а по-скоро ирански. Като се вземе предвид, че от 30-те години на 9 век те са били под силното политическо и културно влияние на [[Хазарски хаганат|Хазарския каганат]], обитаван от различни тюркоезични племена, то по-скоро тези заемки са от този период. Може би благодарение на тези езикови и културни влияния маджарите са наричани "турки" във византийските и мюсюлманските извори. Това се вижда и от сведенията на ибн Руста и Гардизи, които описват системата на двувластие при тях – Гардизи: |
Маджарите (наричани още '''унгри''' – {{Lang|el|ουγγροι}}) са исторически народ, формиран в Северна [[Азия]] и нахлул в [[Европа]] в края на [[9 век]]. Те са били скотовъдци и са водели номадски начин на живот, в който огромна роля играел [[кон]]ят. Маджарите са предците на днешните унгарци. П. Юхас, както и Г. Фехер смятат, че са изпитали силно българско влияние още в Приуралието, с което се обясняват тюркските остатъци в езика им. Това обаче е доста спорно тъй като напоследък се смята, че българите не са били типично тюркски етнос, а по-скоро ирански. Като се вземе предвид, че от 30-те години на 9 век те са били под силното политическо и културно влияние на [[Хазарски хаганат|Хазарския каганат]], обитаван от различни тюркоезични племена, то по-скоро тези заемки са от този период. Може би благодарение на тези езикови и културни влияния маджарите са наричани "турки" във византийските и мюсюлманските извори. Това се вижда и от сведенията на ибн Руста и Гардизи, които описват системата на двувластие при тях – Гардизи: |
||
В 906 г. придошлите маджари унищожават Моравската държава, а на следващата година завладяват и Панония. През следващите 100 години маджарите стават страшилище |
В 906 г. придошлите маджари унищожават Моравската държава, а на следващата година завладяват и Панония. През следващите 100 години маджарите стават страшилище за тогавашните им западни съседи. |
||
'''''"Маджарите–тюрки, вожда им по название к.н.д...Действителния управител дж.ла"''''' |
'''''"Маджарите–тюрки, вожда им по название к.н.д...Действителния управител дж.ла"''''' |
||
Версия от 18:01, 6 март 2020
- Вижте пояснителната страница за други значения на Маджари.
| Унгарци | |
 | |
| Общ брой | 15 000 000 |
|---|---|
| По места |  Унгария: 9 416 015 (2000)
 България: 170 (2001) |
| Език | Унгарски език |
| Религия | католици (53%) католици от източен обред (3%), калвинисти (16%), лутерани (3%), други християни (предимно православни и свидетели на Йехова) (1%), останалите 25% са атеисти, агностици, евреи или други. |
| Сродни групи | Угрофини Ханти, Мансийци |
| Унгарци в Общомедия | |
Унгарците са нация в Централна Европа, съставляваща основното население на Унгария и значителни национални малцинства в съседните държави. Самоназванието на унгарците е модьор (magyar), от което произлиза вариантът на етнонима на български маджари, който днес се използва предимно в исторически контекст.
Разпространение
Унгарците са държавнотворчески народ и основното население на Кралство Унгария съществувало през почти цялото второ хилядолетие след новата ера. След разпадането му вследствие на Трианонски договор през 1920 година големи маси унгарци остават като малцинства в Румъния, Словакия, Австрия, Словения, Хърватия и Сърбия. Към унгарската нация принадлежат и молдовските унгарци чанго, които никога не са влизали в границите на Кралство Унгария..
Етноними
Смята се, че етнонимът унгарец произлиза от наименованието на свързваното с прабългарите племенно обединение оногури, към което през 7 век вероятно принадлежат и маджарите.[1]
В Кралство Унгария понякога с унгарец се обозначават всички поданици на короната, докато маджар е конкретният етноним на унгароговорещите.
История
Маджарите (наричани още унгри – на гръцки: ουγγροι) са исторически народ, формиран в Северна Азия и нахлул в Европа в края на 9 век. Те са били скотовъдци и са водели номадски начин на живот, в който огромна роля играел конят. Маджарите са предците на днешните унгарци. П. Юхас, както и Г. Фехер смятат, че са изпитали силно българско влияние още в Приуралието, с което се обясняват тюркските остатъци в езика им. Това обаче е доста спорно тъй като напоследък се смята, че българите не са били типично тюркски етнос, а по-скоро ирански. Като се вземе предвид, че от 30-те години на 9 век те са били под силното политическо и културно влияние на Хазарския каганат, обитаван от различни тюркоезични племена, то по-скоро тези заемки са от този период. Може би благодарение на тези езикови и културни влияния маджарите са наричани "турки" във византийските и мюсюлманските извори. Това се вижда и от сведенията на ибн Руста и Гардизи, които описват системата на двувластие при тях – Гардизи:
В 906 г. придошлите маджари унищожават Моравската държава, а на следващата година завладяват и Панония. През следващите 100 години маджарите стават страшилище за тогавашните им западни съседи.
"Маджарите–тюрки, вожда им по название к.н.д...Действителния управител дж.ла"
С други думи, освен всичко друго, при тях се наблюдавала и двойствеността на върховната власт, толкова характерна и за хазарите. Избирането на този вожд ставало чрез церемония, която по думите на Константин Багрянородни "напълно е съответна с обичаите и законите на хазарите”. Последния казва още, че преди са ги наричали "бели савири" (σαβαρτοι ασπαλοι) (вероятно указание, че са родствени на савирите дошли от същия район) и в 80-те години на 9 век част от тях, под натиска на печенезите отстъпили от населяваната от тях територия между реките Дон и Днепър ("Страна Леведия") на запад в областта Ателкюз (на унг. "Междуречие" – между реките Днепър и Днестър).
През 90-те години на 9 век маджарите претърпяват ново поражение от българи и печенеги и се насочват към Среднодунавската низина, водени от Арпад. За този родоначалник на унгарската кралска династия сведения се дават в така наречения "Унгарски аноним". Негов баща е Алмус (Almus/Almos), живял през втората половина на 9 век, чието име много напомня това на известния от съчинението на ибн Фадлан владетел на Волжка България Алмус/Алмуш/Алмас.
В Европа маджарите уседват в Карпатския басейн и в земите на историко-географската област Панония, където асимилирали установените там южнославянски племена. Техни наследници са днешните унгарци.
След период на инвазии и набези, достигащи до Дания и Испания, през 1001 г. маджарите приемат християнството от Рим и римският папа, провъзгласил създаването на Маджарското кралство. В следващите векове тази държава се превърнала в същинска империя, в която маджарите съставлявали етническо малцинство.
Бележки
- ↑ A History of Hungary. Indiana University Press, 22 ноември 1990. ISBN 978-0-253-20867-5. p. 9. Посетен на 6 юли 2011. (на английски)
.png)
