20,3 cm SKC/34

от Уикипедия, свободната енциклопедия
203 mm/60 корабно оръдие SK C/34
20.3 cm SKC/34
Носовите кули с оръдия 20,3 cm SKC/34 на тежкия крайцер „Принц Ойген
История на производството
Разработено1934 г.
Страна на производствоГерманска империя (1933 – 1945) Германия
ПроизводителКруп
История на службата
Години на експлоатацияот 1939 г.
На въоръжение вГерманска империя (1933 – 1945) Кригсмарине
Войни и конфликтиВтора световна война
Характеристики на оръдието
Марка на оръдието20.3 cm SKC/34
Калибър, mm203
Дължина на ствола, mm/калибра12 150/59,85
Дължина на канала на ствола, mm11 518/56,74
Обем на камерата, dm³70
Тип затворКлинов-вертикален
Маса на оръдието със затвора, kg20 700
Маса на снаряда, kg122
Начална скорост на снаряда, m/s925
Принцип на зарежданеРазделногилзово зареждане
Скорострелност, изстрела/минута
4 – 5
Характеристики на артилерийската установка
Марка на АУDrh LC/34
Маса на въртящата се част, t249 – 262
Разстояние между осите на оръдията, mm2160
Дължина на отката, mm625
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °-10°/+37°
Ъгъл на завъртане, °−145°/+145°
Максимална скорост на ВН, °/s8
Максимална скорост на ХН, °/s6 – 8
Максимална далечина на стрелбата, m33 540
(при +37°)
Брониране70 – 160
Разчет, души72
Боекомплект на ствол, изстрела120 – 140[1]
203 mm/60 корабно оръдие SK C/34 в Общомедия

20,3 cm SKC/34 е корабно артилерийско оръдие калибър 203 mm, разработено и произвеждано в Германия. Състои на въоръжение в Кригсмарине. Поставяно е на тежките крайцери от типа „Адмирал Хипер“. Освен това, се използва и от бреговата отбрана. Използва се през Втората световна война[1].

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Адмирал Хипер“ – главният кораб на серията.

До началото на 1930-те години немския флот не използва артилерийски системи калибър 8” (203,2 mm). В този клас оръдия на разположение на немските моряци има 210-mm оръдия 21 cm SK L/40 и 21 cm SK L/45, с които се въоръжават броненосните крайцери на Императорския флот. След поражението на Германия в Първата световна война, Райхсмарине, ограничена от условията на Версайския договор, строи от големите кораби само леки крайцери със 150-mm оръдия и „джобни линкори“, въоръжени с мощни 283-mm оръдия, които поставят под съмнение самото съществуване на класа на тежките крайцери[2] .Въпреки това, в средата на 1930-те години възраждащият се немски флот също се обръща към идеята за „вашингтонския“ крайцер. Кригсмарине вече претендира за статус на флота на велика морска държава, което подразбира наличието на кораби от всички основни класове[3].

Работите по проектирането на немския тежък крайцер започват още през 1934 г. Почти веднага става ясно, че да се вместят в договорната водоизместимост от 10 000 тона осем 203-mm оръдия, адекватна бронева защита и машини, способни да дадат скорост 32 възела е практически невъзможно. Предлага се идеята да се намали калибъра на артилерията до 190 mm, но става ясно, че това дава икономия от едва 100 тона[3]. Германия през този период вече фактически пренебрегва условията на Версайския договор, но Адолф Хитлер по това време все още предпочита да съхранява респект във външната политика, затова официално проектът за новия кораб остава в рамките на 10 000 тона[4].

Англо-германският морски договор, сключен през 1935 г., обвързва Германия да съблюдава международните ограничения, в т.ч. и тези, които са установени с Вашингтонския договор от 1922 г. Това означава, че стандартната водоизместимост на новите крайцери на Кригсмарине, които те имат право да построят в серия от 5 единици, не трябва да превишава 10 000 тона. Още преди това, през 1934 г., е дадена поръчката за строителството на двата първи крайцера, а през април 1935 г. започва детайлната разработка на проекта. При това изначално е ясно, че реалната стандартна водоизместимост значително ще превиши договорния предел[5].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Оръдието е разработено от немския концерн „Krupp“ и става първото оръдие с такъв калибър в германския флот. Оръдието е предназначено специално за тежките крайцери от типа „Адмирал Хипер“. 20,3 cm SKC/34 се състои от вътрешна тръба, външна тръба, лайнер и казенник. Лайнерът се поставя откъм казенната част и тежи 5580 kg. Затворът е клинов, хоризонтален тип и тежи 450 kg. Живучестта на ствола се оценява на 500 изстрела с пълен заряд[6].

Снаряди за оръдията 20,3 cm SKC/34
Тип на снаряда Тегло, kg Дължина, cm Тегло на ВВ, kg Съдържание на ВВ в снаряда, %
Бронебоен Pz.Gr. L/4,4 122 89,5 2,3 1,9
Полубронебоен Spr.Gr. L/4,7 Bdz 122 95,6 6,54 5,3
Фугасен Spr.Gr. L/4,7 Kz 122 95,3 8,93 7,3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 235 – 237.
  2. Кофман В. Л. Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха. М, Яуза, Коллекция, ЭКСМО, 2008. ISBN 978-5-699-31051-7. с. 5.
  3. а б Кофман В. Л. Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха. с. 6.
  4. Кофман В. Л. Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха. с. 7.
  5. Кофман В. Л. Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха. с. 8.
  6. Кофман В. Л. Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха. с. 30.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
  • Кофман В. Л. Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха. М, Яуза, Коллекция, ЭКСМО, 2008. ISBN 978-5-699-31051-7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 20,3 cm SKC/34 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​