Направо към съдържанието

Суворово (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Суворово.

Община Суворово
Общи данни
ОбластВарна
Площ215.88 km²
Население8 387 души
Адм. центърСуворово
Брой селища9
Сайтsuvorovo.bg
Управление
КметДанаил Йорданов
(ГЕРБ; 2019)
Общ. съвет13 съветници
Община Суворово в Общомедия
Топографска карта на община Суворово.

Община Суворово се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в северната част на област Варна. С площта си от 215,877 km2 заема 9-о място сред 12-те общини на областта, което съставлява 5,64% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е хълмисто-равнинен, с плоски и загладени хълмове, с недълбоки долини с полегати склонове. Североизточната половина е заета от най-южните части на Добруджанското плато, като тук надморската височина варира между 250 и 300 m. Най-високата точка е връх Трънето (378 m), разположен северно от село Баново. В югозападната половина се простира северната част на Девненската низина, като тук в коритото на река Девня е и най-ниската точка на общината – 50 m н.в.

От северозапад на югоизток, почти през средата на общината преминава границата между Дунавския водосборния басейн и Черноморския водосборен басейн. Южно от село Изгрев извира Суха река, която с най-горното си течение протича през най-източната част на общината и се влива като суходолие в река Дунав на румънска територия. Югозападната половина е заета от басейна на река Девня, която е ляв приток на Провадийска река и, която се отнася към Черноморския водосборен басейн.

На територията на общината има изградени няколко микроязовира, по-големи от които са „Левски“, „николаевка 1“, „Николаевка 2“ и други, водите на които се използват основно за напояване на земеделските земи.

Общината се състои от 9 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Баново 167 12,978 Сюн бей Николаевка 363 34,586 Хадърча
Дръндар 140 12,478 Халлачлу, Драндар Просечен 23 5,780 Боазкесен, Сьоютлю
Изгрев 188 16,351 Гюндооду Суворово 3971 58,075 Козлуджа, Новградец
Калиманци 348 14,300 Гевреклер Чернево 1030 40,833 Кара Хюсеин, Срацимир
Левски 261 20,496 Чатма, Сару Мурад ОБЩО 6491 215,877 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Височайши доклад № 4484/обн. 18.06.1881 г. – преименува с. Хадърча на с. Николаевка;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Сюн бей на с. Баново;
– преименува с. Гюн догду на с. Изгрев;
– преименува с. Гевреклер на с. Калиманци;
– преименува с. Чатма на с. Левски;
– преименува с. Козлуджа на с. Новградец;
– преименува с. Боаз кесен на с. Просечен;
– преименува с. Кара Хюсеин на с. Срацимир;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Халачлии на с. Драндар;
  • МЗ № 2431/обн. 31.05.1946 г. – преименува с. Срацимир на с. Чернево;
  • указ № 288/обн. 20.06.1950 г. – преименува с. Новградец на с. Суворово;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Драндар на с. Дръндар без административен акт;
  • Указ № 2907/обн. 07.09.1984 г. – признава с. Суворово за гр. Суворово.
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 7225 3805 1288 316 77 312 1427 100.00 52.66 17.82 4.37 1.06 4.31 19.75
Суворово 4571 2084 959 195 44 285 1004 Суворово 45.59 20.98 4.26 0.96 6.23 21.96
Чернево 1373 771 149 69 10 10 364 Чернево 56.15 10.85 5.02 0.72 0.72 26.51
Николаевка 436 353 10 52 13 5 3 Николаевка 80.96 2.29 11.92 2.98 1.14 0.68
Калиманци 231 200 0 0 22 Калиманци 86.58 0.00 0.00 9.52
Дръндар 189 162 0 0 24 Дръндар 85.71 0.00 0.00 12.69
Левски 177 156 8 0 0 11 2 Левски 88.13 4.51 0.00 0.00 6.21 1.12
Изгрев 145 141 0 0 0 0 4 Изгрев 97.24 0.00 0.00 0.00 0.00 2.83
Баново 82 77 0 0 4 Баново 93.90 0.00 0.00 4.87
Просечен 21 0 0 0 Просечен 0.00 0.00 0.00

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 7 225 100,00
Православие 2 877 39,82
Католицизъм 16 0,22
Протестантство 38 0,52
Ислям 865 11,97
Друго 7 0,09
Нямат 257 3,55
Не се самоопределят 762 10,54
Непоказано 2 403 33,25

През територията на общината преминава участък от 16,1 km от трасето на жп линията ВарнаДобричКардам.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 35,9 km:

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 септември 2018. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)