Ферарска школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Козимо Тура, Калиопа, картина за Студиоло на двореца на Белфоре.

Ферарската школа по живопис обединява група художници от епохата на Ренесанса, работещи във Ферарското херцогство в двора на херцозите Д’Есте, управляващи от 1264 до 1597 г.[1]

Херцог Борсо д’Есте е в центъра на създаването на Ферарската живописна школа.

Определяне[редактиране | редактиране на кода]

За определяне на съществуването на художествена школа са необходими като минимум два параметра: 1. наличие на приемственост на художествените прийоми и навици; 2. наличие на художествени династии.

Първите художници от нея са Франческо дел Коса, Ерколе де Роберти и Козимо Тура. Тяхната най-важна задача е изписването на Палацо Скифаноа, което буквално значи „да избягаш от скуката“.

Влияние и разцвет[редактиране | редактиране на кода]

Тя изпитва влиянието на Андреа Мантеня (Падуа и Мантуа), изразяващо се в неговия силен рисунък и линейна перспектива, и на Пиеро дела Франческа (Болоня), изразяващо се чрез богатата въздушност и силната яркост на багрите, но в нея се чувства влиянието и на северните майстори.

Разцветът на школата, синтезиращ достиженията на живописците от Мантуа, Венеция, Болоня, Милано, Флоренция, се отнася до 15 - 16 век. Особено силна е връзката между Ферарската и Болонската школа.

Кавалетен портрет през 15 век[редактиране | редактиране на кода]

Козимо Тура. Портрет на момче-принц от Дом д’Есте

Ферара е главен център на северноиталианския придворен портрет. През 2-рата половина на 15 век там се създава самобитна школа, в която старите готически форми органически се сливат с новите ренесансови. За формиране на стила изиграват роля тесните политически и културни връзки на Ферара с другите придворни центрове (Милано, Мантуа, Римини, Бургундия) и увеличаващото се влияние на ренесансовото изкуство (Тоскана и Падуа – Донатело, Андреа Мантеня, Пиеро дела Франческа). Нидерландският майстор Рогир ван дер Вейден работи по поръчка на ферарския двор. От документите е известно, че там работят нидерландски, френски и немски живописци и занаятчии. Принципите на Ренесансовия хуманизъм настъпват и се оформят във феодална рамка, съхранявайки елементите на Готическия стил (които периодически се усилват, проявявайки се в болезнено маниерна експресия).

Портретът във ферарската живопис заема достатъчно скромно място и достиженията при него не са много високи, но всички противоречия в придворната култура на Ферара в него се отразяват в пълнота. Развитието протича под знака на консервативните традиции на профилния портрет. Новите методи на композицията проникват с голямо закъснение. В нидерландския портрет ферарците са привлечени от най-аристократичното му направление.[2]

Началото на ренесансовия портрет във Ферара (и в живописта, и в медалите) полага Пизанело, който през 1430-1440-те г. работи в двора на Леонело д’Есте. Негов продължител и първи голям портретист на Ферара става Козимо Тура. Неговият портрет на принц от дом Д’Есте е рисуван около 1441 г. По композиция, образен строй, колорит (чисто декоративни багри) портретът клони към изображенията на Леонело д’Есте, създадени във Ферара от Пизанело и други. Съдейки по всичко, той изпълнява своите официални портрети, придържайки се към старата традиция на строго профилния портрет.

Неизвестен художник от 15 век. Мъжки портрет, Национална галерия – Вашингтон

Компромис между традиционният тип портретна композиция и новите художествени принципи е по-очевидна в диптиха, приписван на Ерколе де Роберти с изображение на Джовани Бентивольо и неговата съпруга Джиневра Сфорца. Профилите са дадени на фона на тъмна драпировка и пейзажът се вижда като тясно пространство. Този диптих изглежда архаичен.

Печатът на провинциална изостаналост лежи и на двата портрета на съпрузите Гоцадини (по-рано се е смятало, че са на Лоренцо Коста). Прототипът на урбинския диптих е изтълкуван с примитивен прозаизъм, образите на съпрузите, по мнение на проф. Гращенков, са скучни и безхарактерни. Тези портрети са изпълнени в необичаен за Ферарската школа смекчен маниер. Не им достига яснота на контурите и интензивност на цвета, и те клонят повече към Болонската школа.[3]

  • Eрколе де Роберти, Джовани Бентивольо
    Eрколе де Роберти, Джовани Бентивольо
  • Eрколе де Роберти, Джиневра Сфорца
    Eрколе де Роберти, Джиневра Сфорца
  • Майстор на историята за хляба, Портрет на Матео ди Себастиано ди Бернардино Гоцадини
    Майстор на историята за хляба, Портрет на Матео ди Себастиано ди Бернардино Гоцадини
  • Майстор на историята за хляба, Портрет на Джиневра д'Антонио Лупари, негова съпруга
    Майстор на историята за хляба, Портрет на Джиневра д'Антонио Лупари, негова съпруга
Франческо дел Коса. Портрет на млад мъж

Новите тенденции, характерни за ферарския портрет от Късното куатроченто, се проявяват и в зрелите творби на Лоренцо Коста. „Портрет на Батиста Фиера“ – този догръден портрет зад парапет, на тъмен фон, показва познаване на достиженията на венецианското портретно изкуство от 1500-те г. Косият поглед е активно изразителен, главата е наклонена, а устните са полуотворени – позата и мимиката на модела изглеждат живи. По-еднообразни са неговите женски портрети – миловидни, с кокетлив наклон на главата.

  • Лоренцо Коста, Джовани Бентивольо
    Лоренцо Коста, Джовани Бентивольо
  • Лоренцо Коста, Портрет на неизвестна с домашно куче на ръце, Лондон, Хемптън корт
    Лоренцо Коста, Портрет на неизвестна с домашно куче на ръце, Лондон, Хемптън корт
  • Лоренцо Коста, Портрет на неизвестна, Ермитаж
    Лоренцо Коста, Портрет на неизвестна, Ермитаж

В своите последващи портрети Франческо и Лоренцо Коста показват еклектична зависимост от новите прийоми на Рафаел и другите художници на Зрелиия ренесанс и тяхното творчество се отнася към следващия период от развитието на италианския портрет.

Списък на представителите на школата[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите майстори на школата са Козимо Тура, Франческо Коса, Ерколе де Роберти, Лоренцо Коста, Досо Доси, Джироламо да Карпи, Бенвенуто Тизи (Гарофало), Николо дел Абате.

14 век и по-рано[редактиране | редактиране на кода]

15 век[редактиране | редактиране на кода]

15 - 16 век[редактиране | редактиране на кода]

17 – 18 век[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Lesychyn, Lubomyra. The Magnificence of Borso and Ercole d'Este: Princes of Ferrara (1450 – 1505). Openaccess Dissertations and Theses. pp. 57ff. посетен на 26 август 2011.
  2. ↑ Гращенков В. Н. „Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения“. М., 1996.
  3. ↑ Гращенков В. Н. „Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения“. М., 1996.
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ферарска_школа&oldid=12213290“.