Филипо Сколари
 |
| Филипо Сколари Philippo Scolari | |
| рицар | |
 | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | 1369 г.
|
| Починал | 27 декември 1426 г.
|
| Герб |  |
| Филипо Сколари Philippo Scolari в Общомедия | |
Филипо Сколари или Пипо Спано (на италиански: Philippo Scolari, Pipo Spano или Pipo Ozorai; 1369 – 1426), познат в българския юнашки епос като Филип Маджарин, е италиански благородник на служба при унгарския император Сигизмунд. Рицар и член на Ордена на Дракона, участвал във военните кампании срещу османците на Балканите.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Филипо Сколари е роден е през 1369 в Тоскана, в дома на обеднял флорентински благородник от Тизано, градче, намиращо се в близост до Флоренция. Пипо пристига за първи път в Унгария през 1382 г., в компанията на търговеца Лукас Печиа, и постъпва на служба като ковчежник на крал Сигизмунд, от когото получава замъка в град Симонторня (Шимонторня). Етимологията на името му Пипо идва от народната форма на Филипо. Италианецът е натоварен с нелеката задача да отговаря за хазната на кралството и да осигурява ресурси за войните с османците. Сколари е назначен и за главен надзорник на златните мини на кралството, и е изпратен в Босна, където успява да подчини бунтуващите се феодали след смъртта на крал Твърдко I.
Битката при Никопол[редактиране | редактиране на кода]
Сколари взима участие в антиосманския кръстоносен поход през 1396 г., завършил с катастрофалната за християнските сили битка при Никопол. Сколари, заедно с крал Сигизмунд, великия магистър на ордена на Свети Йоан – Филибер дьо Наяк и малък брой рицари успява да се измъкне от погрома на борда на галера, с която се спуска по река Дунав, минава през крепостта Калиакра в Добруджанското деспотство и след дълги перипетии достига до Унгария. От 1387 г. вече служи при архиепископа на Естергом, а след това преминава под пряко кралско разпореждане. През 1398 г. Пипо се жени за Барбара – дъщеря на унгарския благородник Андрей Озора, откъдето по-късно получава името Озорай. Следва труден период на конфликт и претенции за трона от страна на краля на Неапол, в резултат на които Сигизмунд е предаден от някои благородници и през 1401 г. е затворен в замъка Вишеград. След като кралят губи властта си, феодалите открито се подчиняват на краля на Неапол. През 1403 г. силите на Неаполитанското кралство стоварват десант в Задар на Адриатическото крайбрежие и Пипо е принуден да отстъпва. През същата година италианецът, който остава лоялен на Сигизмунд, си връща Естергом. Сколари нахлува отново в Босна, където принуждава неаполитанците да бягат, а бунтовниците да молят за прошката на Сигизмунд. Във Виена Пипо е издигнат от краля за Бан на Темешвар (Тимишоара), като му е наредено да изгради система от унгарски гранични крепости, които да спрат османската инвазия. Като владетел на граничната област, на Сколари се налага да влезе в директен сблъсък с турските нашественици, откъдето трайно навлиза и в българския фолклор.
Рицар на Дракона[редактиране | редактиране на кода]
През 1404 г. Филипо Сколари става рицар на престижния Орден на Дракона (Societas Draconistarum) на император Сигизмунд. Членове на Ордена, освен Сколари, са Янош Хуняди, Влад Цепеш и българският принц Фружин, с когото са близки. През 1410 г. Пипо е изпратен от унгарския владетел в Италия с мисията да прекъсне връзките на италианските градове-държави с Неапол. Сколари заминава първоначално за родната си Флоренция, където е приет с големи почести, след това отива във Ферара, където се среща с Николо III д’Есте. През август 1410 г. Сколари е приет от Антипапата Йоан XXIII, а през септември пристига във Венеция. Скоро след това Сигизмунд започва война с Венецианската Република за Далмация. През есента на 1411 г. армия от 12 хиляди конници и 8 хиляди пехотинци под командата на Сколари навлиза в областта Фриули и превзема Аквилея, Удине и Виторио Венето. През август 1412 г. Сколари претърпява поражние в битката при Мота от венецианските кондотиери Карло I Малатеста и Пандолфо Малатеста. През януари-април 1413 г. участва и във втория унгарски поход срещу Венеция, стигайки чак до Верона. Войната срещу Серанисимата завършва с петгодишното примирие от Кастелуто на 17 април 1413 г. През 1414 г. взима участие в Съвета в Констанца, където император Сигизмунд му поверява охраната на Антипапата Йоан XXIII. На следващата година банът на Озорай присъства на екзекуцията на бунтовника Ян Хус в Констанца. Той воюва с турците през 1417 г. във Влашко, през 1418 г. при Белград и през 1419 г. в Босна. За заслугите му Сигизмунд го награждава, като му дава Северин и Оршова.
Хуситски войни[редактиране | редактиране на кода]
Изгарянето на клада на Ян Хус – идеолога на чешката Реформация, предизвиква буря от недоволство в Бохемия, насочено срещу свещениците на Ватикана и слага началото на т.нар. „Хуситски войни“. Император Сигизмунд и папата обявяват кръстоносен поход срещу хусистите. През 1420 г. Пипо Спано е изпратен в Бохемия, като един от военачалниците на унгарската армия, като задачата му е да смаже бунта на последователите на Ян Хус. Под негова команда е и сръбската кавалерия на деспот Стефан Лазаревич, който като васал на императора също изпраща войски. През януари 1420 г. армията на Сигизмунд обсажда Прага, но е разбита от Ян Жижка в битката при Витков хълм. Атаката се води от Сколари, но рицарите са разбити, а в самото сражение загива Хайнрих фон Исенбург. След като са отблъснати пред Прага, през 1421 г. кръстоносците подемат полева война и неуспешно опитват да стигнат до решително сражение при Кутна Хора. Победени са от хуситите отново в битката при Немецки брод. Слуховете, че Сколари е убит в Бохемия, довеждат до нова османска атака във Влахия срещу неговия съюзник – войводата Дан II. Повикан от Стефан Лазаревич, Сколари се завръща в Сърбия и отново се насочва срещу османците.
Сколари и Фружин[редактиране | редактиране на кода]
През 1425 г. Филипо Сколари, влашкият войвода Дан II и българският принц Фружин минават Дунава, разбиват османците при Ветрен и превземат за кратко Силистра. Отблъснати са от турската армия на Фирус бег. На следващата година Пипо Спано получава удар и скоро след това почива в имението Липова, като гост на Фружин. Погребан е в Секешфехервар в близост до кралската гробница.
Пипо Спано в народната памет на Балканите[редактиране | редактиране на кода]
Два са мотивите, с които е познат Филип Маджарин в българския юнашки епос. Според първия в отсъствието на Крали Марко, Филип пленява дворците на Марко, залюбва жена му, майка му заробва и ги завежда в Маджара града. Марко отива в маджарската земя, погубва Филип и освобождава заробените. Според втория, Филип, след като е погубил много юнаци и жените им грабнал, се хвали, че ще убие и Марко (който е неженен), и ще вземе майка му за робиня. Марко, като научава за тая хвалба, отива в Маджара града, бие се с Филип, убива го, освобождава робините и грабва Филипица, която завежда в Прилеп за робиня на майка си.[1]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Филипо има брак с Барбара – дъщеря на унгарския благородник Андрей Озора, поради което по-късно е наричан и Филипо Озорай.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Йордан Иванов. „Избрани произведения“, С., Изд. „Наука и изкуство“, 1982, стр. 362 – 365., Кой е бил Филип Маджарин в народните ни песни?
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
