Направо към съдържанието

Цола Драгойчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Цола Драгойчева
български политик
Родена
Починала
26 май 1993 г. (94 г.)
Учила вМеждународна ленинска школа
Политика
ПартияБКП
Депутат
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Цола Драгойчева в Общомедия

Цола Нинчева Драгойчева (Соня) с псевдоним „Анна Цветанова“ е български политик от Българската комунистическа партия. Участва във въоръжената нелегална дейност на БКП в началото на 20-те години на ХХ в., прекарва дълго време в затвора и в емиграция в Съветския съюз. След Втората световна война заема различни номенклатурни постове. Членка е на Политбюро на Централния комитет на БРП (к.) от 1941 до 1948 г. и на Политбюро на ЦК на БКП от 1966 до 1986 г.

На 11 декември 1947 г. става първата жена министър в историята на България.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Цола Драгойчева е родена в град Бяла Слатина на 18 август (30 август нов стил) 1898 година. Членка е на Българска комунистическа партия от 1919 година. Завършва Висшия педагогически институт в София, след което става учителка. Заради участието си в Септемврийското въстание 1923 г. е осъдена на 15 години затвор и са ѝ отнети учителските права. След амнистията през 1924 г. е избрана за членка на областните ръководства на Военната организация на БКП в Русе, Варна и Пловдив.

След атентата в църквата Света Неделя (1925 г.) Цола Драгойчева е осъдена на смърт по Закона за защита на държавата, но изпълнението на присъдата е отложено, тъй като е бременна. На 25 декември 1925 г. в затвора се ражда синът ѝ, Чавдар Драгойчев, известен български хирург. През 1926 г. смъртната присъда е заменена с доживотен затвор, а през 1932 г. Драгойчева отново е амнистирана.

След освобождаването си от затвора Драгойчева заминава за СССР, където завършва Международната ленинска школа в Москва (1933 – 1936). Една година работи в Международния женски секретариат на Коминтерна. Завръща се в България през 1936 година, а през 1937 г. е избрана за членка на Централния комитет на Българска работническа партия (комунисти), каквато остава до 2 февруари 1990 г. От 1941 г. е членка на Политбюро на Централния комитет на БРП (к). Участва в Съпротивителното движение – 1941 – 44 г.

Цола Драгойчева участва във въоръжената съпротива на БРП (к) и ОФ срещу участието на България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. През август 1941 г. е арестувана и изпратена в концлагера Свети Никола, Асеновградско, където остава до декември същата година. В процеса срещу Централния комитет на БРП (к) (1942) е осъдена задочно на смърт по ЗЗД за втори път. В първите месеци след процеса тя и Антон Югов са единствените членове на Политбюро, останали на свобода, и играят важна роля във възстановяването на партийното ръководство.[1] Като организационен секретар на централния комитет на БРП (к) през лятото на 1942 година оглавява, заедно с Кирил Драмалиев работата по изграждането на Отечествения фронт.[2]

След 9 септември 1944 г. заема редица постове – главен секретар на Националния комитет на Отечествения фронт (1944 – 1948), председател на Българския народен женски съюз (1945 – 1950), министър на пощите, телеграфите и телефоните (1947 – 1957), председател на Националния комитет за защита на мира (1949 – 1952), председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (1957 – 1977), а от 1977 г. – негов почетен председател и други.[3] Член е на Политбюро на Централния комитет на БРП (к.) от 1941 до 4 януари 1948 г., когато става кандидат-член на Политбюро. От 19 април 1966 до 4 ноември 1986 г. отново е член на Политбюро на ЦК на БКП. Депутат в ХХVІ ОНС, VІ ВНС, ІІ-VII НС. Герой на социалистическия труд (1963). Герой на НРБ (1968).

Цола Драгойчева участва активно в ликвидирането на Никола Петков и Трайчо Костов, както и на много други т.нар. „врагове на народа“. По стечение на обстоятелствата тя се оказва в Кула в началото на Кулските събития през март 1951 година и се включва в усилията на режима да предотврати масовото разтуряне на ТКЗС-тата от жителите на селата в района.[4] Тя е привърженик на идеята България да стане 16-а република на СССР. На пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия от 4 ноември 1963 г., в качеството си на член на Централния комитет и председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба, заявява: „Още веднъж споделям възторга и радостта да работя като комунист, където ме изпрати Партията, за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на Съветския съюз“. [5]. В изкуството и културата си спечелва името на цензор. Близка с Йосиф Кобзон. През 1971 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.

Мемоарите ѝ са най-подробният официален източник преди 1989 г. за положението на българите във Вардарска Македония по време и след Втората световна война и са изразител на позициите на БКП по македонския въпрос. Въпреки това мемоарите ѝ са смятани за неверни и тенденциозни и са подложени на силна критика от страна на лидера на ВМРО Иван Михайлов.

През януари 2016 г. всички общински съветници на Бяла Слатина единодушно приемат решение, според което централният площад на града се преименува на „Цола Драгойчева“ „заради огромния ѝ принос в развитието на града“.[6]

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Младежта и Отечественият фронт. Речи на Цола Драгойчева“ (1944)
  • „Повеля на дълга. Спомени и размисли“ (в три части; 1972 – 1979)
  • „Българо-съветската дружба – двигателна сила за възход на НРБ“ (1976)

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
  • Иванов, Д. и М. Куманов. Първа българска република (1946 – 1989). Енциклопедия. Изд. Земя, С: 2011, ISBN 978-954-92646-2-3

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 66.
  2. ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 504.
  3. ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 432
  4. ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 186.
  5. ↑ Христо Христов, „Престъпленията по време на комунистическия режим и опитите за тяхното разследване след 10 ноември 1989 г.“, Доклад, изнесен на семинара „Международно осъждане на комунизма“ в Копривщица, 24, 25 и 26 септември 2004, организиран от в. „Про и Анти“.
  6. ↑ „Нарекоха площад на Цола Драгойчева“, vratzadnes.com, 13 септември 2015 г.
  7. ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 53

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
--- → Министър на пощите, телеграфите и телефоните
(11 декември 1947 – 1 февруари 1957) 		→ ---
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Цола_Драгойчева&oldid=12174094“.