Айтос (дем Суровичево)
Тази статия е за селото в Гърция. За едноименния град в България вижте Айтос.
  АйтосΑετός |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Айтос
Айтос на картата на Гърция
|
|
 Айтос
Айтос на картата на дем Суровичево и област Западна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Саръгьол |
| Население | 857 (2001) |
| Надм. височина | 612 m |
| Пощ. код | 530 75 |
| Тел. код | 23860-41 |
Айтос или Аетос (на гръцки: Αετός, Ает̀ос, в превод орел) е село в Република Гърция, дем Суровичево, област Западна Македония с 1 535 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 46 километра южно от град Лерин (Флорина) и на 12 километра западно от Суровичево в подножието на рида Радош, част от планината Вич.
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
Според легендата селото дължи името си на турския бей Айти от съседното турско село Горицко, чийто чифлик е бил Айтос. Селото е основано от жители на изоставеното село Бегна. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година като село с 59 домакинства, в което се отглеждат лозя и орехи.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Айтос (Aïtos) е посочено като село с 30 домакинства с 88 жители българи и 503 жители мюсюлмани.[2]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Айтос:
| „ | Село Аетос с 50 български къщи, които плащат 7650 пиастри данък и 3860 инание-аскерие. Селото е разположено в склоновета на планина. На запад от него запозва планината Невеска, покрита с гори, в която живеят мечки и други зверове.[3] | “ |
През 1893 година край Айтос е осветен манастирът "Свети архистратизи Михаил и Гавриил", построен на мястото на развалини на стари църкви и манастир.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Айтос има 950 жители българи и 60 жители цигани. [5] Жителите на Айтос минават под върховенството на Българската екзархия в 1897 година, а според Христо Силянов след Илинденското въстание в началото на 1904 година и последните гъркомански къщи се отказват от Патриаршията.[6] . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1064 българи екзархисти и 66 цигани християни и функционира българско училище. [7] На 14 май 1904 в селото е убит андартът Вангел Георгиев. В 1905 година андратската чета на Йоанис Калогеракис напада Айтос, но е отблъсната като в сражението загиват Калогеракис и двама от хората му.[8][9] В отговор на акция на ВМОРО в гъркоманското Раково андарти нападат Айтос на 12 октомври 1907 година. Убити са 5 жени и 6-ма мъже, сред които и деца, 10 къщи са изгорени[10]. В същата 1905 година андартите нападат втори път Айтос, опожаряват 10 къщи и убиват 75-годишния свещеник Дине Минчов.[11]
При избухването на Балканската война 15 души от Айтос се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
[редактиране] В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1932 година в Айтос има 166 българогласни семейства, от които 159 са с „изявено българско съзнание“. В 1945 година в селото има 1 335 българофони, 1 185 от които с "негръцко национално съзнание", 50 с гръцко и 100 с „неустановено национално съзнание“. Селото пострадва по време на Гръцката гражданска война - в Югославия се изселват 20 семейства, а много други в другите социалистически страни и отвъд океана. Намаляването на населението през 60-те се дължи на емиграция в Австралия и Канада.
В селото има две църкви - „Свети Георги“ от 1836 и „Свети Архангел Михаил“ от 1892 година, а съборът на селото е на 8 ноември - Архангеловден. Всяка година в Айтос се провежда фестивал на чушките. До 2011 година Аетос е център на самостоятелен дем в ном Лерин.
[редактиране] Преброявания
- 1913 - 785 жители
- 1920 - 785 жители
- 1928 - 941 жители
- 1940 - 1189 жители
- 1951 - 1056 жители
- 1961 - 1016 жители
- 1971 - 823 жители
[редактиране] Личности
- Родени в Айтос
Благой Динев Нашов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[13]
Благоя Пецов (1909 - 1949), гръцки комунист[14]- Георги Дафов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина[15]
- Георги Костов (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето, продоволствен транспорт на МОО[16]
- Михаил Костов (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, часовникар, живеещ в Битоля, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на орден „За храброст“, IV степен[17]
- Никола Димитров, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в плен през Междусъюзническата война на 12 юли 1913 година и освободен на 4 декември 1913[18]
- Илия Константинов, български революционер и свещеник, македоно-одрински опълченец в четата на Пандил Шишков[19]
- Кирияс Динев (1888 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина[20]
- Киро (1924 - 1949), гръцки комунист[21]
- Коста Д. Кьосев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[22]
- Никола Ицо Петков, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, нестроева рота на Осма костурска дружина[23]
- Никола Кръстев Петров (1884 - 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, четата на Христо Цветков, Първа рота на Шестнадесета щипска дружина, Сборна партизанска рота, убит на 5 юли 1913 година в Междусъюзническата война[24]
- Сотир Колев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, Втора рота на Дванадесета лозенградска дружина[25]
- Трифун Робев (? - 1948), деец на ДАГ
- Тръпе Иванов Блълев (Тръпко, Тръпче Белев) (1872 - ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина, Сборна партизанска рота[26][27]
- Христо Д. Олев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[28]
- Христо Николов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Седма кумановска дружина[29]
- Христо Николов Каракацалов (Каракалцев), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Христо Цветков, четата на Пандо Шишков[30]
- Починали в Айтос
- Алексо Нацев Лепишков (? - 1905), терорист и селски войвода на ВМОРО от село Любетино, участник в Илинденско-Преображенското въстание, убит в сражение с потеря[31]
- Вангел Георгиев (1876 - 1904), гръцки андартски капитан
- Йоанис Калогеракис, гръцки андартски капитан
- Йордан Мишайков (1887 - ?), македоно-одрински опълченец от село Осничани, Първа и Втора рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен, загинал край Айтос в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година[32]
- Йордан Наков (1890 - 1913), македоно-одрински опълченец от село Жупанища, Първа рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, убит в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година при Айтос[33]
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 231. ISBN 2283604524.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 82-83.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.153.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т. II, София 1932, с. 485. Според предания, записани към 1900 г., старата църква, чиито развалини все още са се виждали, е била посветена на "Света Параскева"
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.250.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.125.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
- ↑ www.smokovo.gr
- ↑ Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗ ΔΥΤΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ ΤΟ 1905.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 268-269.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.826.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.487.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.201.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.370.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.373.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.223.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.360.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.240.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.398.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.551.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.563.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.356.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.88.
- ↑ Македонски войводи и четници, заселили се в Плевен
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.523.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.515. Може би идентичен с Христо Николов Каракалцев.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.337.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 93.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.466.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.479.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
