Алесандро Калиостро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алесандро Калиостро
алхимик, лекар и астролог
Алесандро Калиостро 
Роден: 2 юни 1743
Палермо, Сицилия
Починал: 26 август 1795 г. (на 52 г.)
в затвора на Сан Лео, до Урбино, Италия

Граф Алесандро ди Калиостро (на италиански: Alessandro di Cagliostro, с истинско име Джузепе Балзамо (Giuseppe Giovanni Battista Vincenzo Pietro Antonio Matteo Balsamo) е италиански окултист, масон и пътешественик.

Биография[редактиране | edit source]

Джузепе Балзамо е роден в Палермо на 2 юни 1743 г., в семейство на търговци. Нарича себе си граф Хара, също маркиз Пелегрини или граф Феникс, дори маестро Ахарат, но се прочува най-много с прозвището граф Калиостро.

Балзамо се образовал в манастира на Кастильонското братство, където придобил бегли познания по химия, ботаника и т.н. По-късно продължил образованието си в Малта – център на алхимията. Развива художествения си талант и способностите си по фехтовач до съвършенство. Странства из Гърция, Египет, Арабия, Персия и др., където изучава алхимия и окултни учения. Увлича се по учението на питагорейците. Той пророкувал като гледал в кристално кълбо и лекувал чрез хипнотични сеанси.

Запазено е изказване на Казанова, според което „талантите му бяха впечатляващи, но аз от самото начало не му повярвах. Според мен, той принадлежеше към породата на гениалните лентяи, които предпочитат шарлатанството пред къртовския труд.”

За графа се носели легенди и клюки. Той имал много почитатели, но още повече - врагове. През 1785 г. в Париж бил обвинен, че е откраднал прочутата кралска огърлица, инкрустирана с 600 диаманта. Графът бил арестуван, но по-късно освободен поради липса на доказателства. Огорченият Калиостро заминал за Лондон, където се представил за италиански полковник на испанска служба. От там той пратил писмо до френската общественост, в което предсказал революцията и разрушаването на Бастилията. В Англия графът бил посветен в масонството.

За него се казва, че бил алхимик и лекар от розенкройцерската школа, астролог, физиогномист и жрец на тайната. За неговата съпруга Лоренца Фелициани се говорело, че била някогашната вавилонска царица Семирамида. Лоренца трябва да е била наистина обаятелна, защото била използвана от Калиостро като „живец”. Събеседниците се заговаряли с нея, а по-нататък всичко зависело от фантазията и способността за импровизация на графа, от способността му да заинтригува събеседника.

Джузепе Балзамо

Калиостро основал масонски египетски ложи в Санкт Петербург, Париж, Варшава и други европейски градове. В Русия графът омайва не малко благороднически фамилии, но накрая Екатерина II се разпорежда той да бъде изгонен от пределите на империята.

Възприемал като свой учител още по-тайнствения граф Сен Жермен. Сицилианецът се опитвал да проникне в теориите на игрите и скрития смисъл на текстовете, заложени в книгите на Сен Жермен.

По-късно граф Калиостро се озовава в Рим, където през 1789 г. е арестуван и осъден на смърт като еретик и мошеник – 2 взаимноизключващи се обвинения. Смъртното наказание е заменено с доживотна присъда. Джузепе Балзамо умира на 26 август 1795 г. в затвора на градчето Сан Лео в Апенините.

Този необичаен житейски път е вдъхновил много автори. Сред тях е Алексей Толстой, написал повест за руския период в живота на „Граф Калиостро”. Френският композитор Адолф Адам и германският композитор Алберт Лорцинг пишат опери за Калиостро. Руската музикална комедия „Формулата на любовта” е създадена по сценарий, чийто корени също трябва да се търсят в тази повест.

Източници[редактиране | edit source]

  • Faulks, Philippa and Cooper, Robert L.D., The Masonic Magician; The Life and Death of Count Cagliostro and his Egyptian Rite, London, Watkins, 2008.
  • Count Cagliostro, от James Dilworth