Греми
| Греми გრემი | |
 | |
  Греми Местоположение в Грузия | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Грузия |
| Терит. единица | Кахетия |
| Основател | Леван Кахетийски |
| Основаване | 15 век |
| Известни обитатели | Леван Кахетински, Александър II, Давид I, Константин I |
| Статут | паметник на историята и културата |
| Състояние | реставриран |
| Греми в Общомедия | |
Греми (на грузински: გრემი) е град-крепост от 16 век на брега на река Инцоба в Грузия, стара столица на Кахетинското царство. Разположен е в Алазанската долина, а замъкът се издига над нея, изграден на висок хълм.[1] Днес това е един от важните късносредновековни архитектурно-исторически комплекси на Грузия. През 2007 г. е предложен за включване в Списъка на световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Греми се намира между съвременните градове Телави и Кварели, на изток от едноименното село, на 175 km от столицата Тбилиси. Разположен е в подножието на хълма Самеба, в Алазанската долина, при вливането на малката рекичка Болия в р. Инцоба, ляв приток на Алазани. Предполага се, че територията е населена още през късната бронзова епоха.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
През 15 век Кахетия се освобождава от монголско робство, икономическото ѝ състояние се подобрява и в областта даже е възстановено старото Кахетинско царство.[1] Греми е основан от кахетинския цар Георги VIII, последният владетел на обединена Грузия.[3] Архитектурният ансамбъл на царската крепост е построен по заповед на цар Леван Кахетински, а градът е обявен за столица.[4]
Греми е изграден на левия бряг на река Инцоба, а сложният релеф е използван много рационално. По отношение на сливането му с пейзажа, е един от най-добрите примери в страната, заедно с манастира Джвари край Мцхета.[1] През цялото време на своето управление Леван Кахетински се старае да поддържа мирни отношения със съседите си. Благодарение на тази политика градът процъфтява и става най-богатото селище в региона.[5] Установяват се търговски връзки с Русия и много страни от Азия. Пътищата, водещи на изток, са настлани с каменни и тухлени плочи, а на края на всеки еднодневен преход са изградени кервансараи.[1] Историята свидетелства, че през Греми минава един от клоновете на Пътя на коприната, което способства неговото бързо развитие.[5]
През 15 – 16 век Греми е не само политико-административен и икономически център. В него е развита силно и просветната дейност. Сред населението и до наши дни се носи преданието, че в града е съществувала академия, подобна на тази в Гелатския манастир. Тук, по заповед на царица Ана, съпругата на Александър I, е написана хрониката за историята на Кахетия, която не е съхранена. В града цар Давид I превежда от персийски поемата „Калила и Димна“, пак тук цар Теймураз I поставя началото на поетическото си творчество, пишейки за красотата на Греми.[3]
._Church_of_the_Archangels.jpg)
Градът обаче, просъществува само 150 години. Персийският шах Абас I Велики няколко пъти напада Кахетия, но нашествието от 1616 година е особено тежко и съсипващо за страната. По пътя си той унищожава всичко, каквото успее, и взима в плен над 100 000 души. Греми е превърнат в руини, а ударът по него е толкова силен, че градът не успява да се възстанови.[1]
На мястото на Греми възниква малко селище, много често нападано от лезгинците,[6] което е напълно унищожено по време на управлението на Теймураз I, цар на Кахетия и Картли.[5] В средата на 17 век Греми все още се приема като столица на Кахетинското царство, но постепенно животът там заглъхва и за столица отново е приет Телави.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Бившият град Греми има голямо архитектурно и историческо значение, не само като столица на Кахетинското царство, но и като образец на градското строителство в Грузия по онова време. Никъде другаде в страната не са се съхранили толкова много подземни и надземни елементи на инфраструктурата и строителството. Не всички райони на града са разкрити и изучени и археологическите разкопки продължават. През 1999 г. е възстановен мъжкият манастир, а през 2011 започва провеждането на мащабни реставрационни работи.[7]
Зад крепостните стени е изграден единен архитектурен ансамбъл, създаден главно при управлението на Леван Кахетински. Владетелят отделя особено внимание на реставрацията, строителството и изписването на храмовете, което има огромно политическо значение в условията на съседство с мюсюлманските държави Иран и Турция.[3]
Богатата столица заема площ от около 40 – 50 ха и е обкръжена от крепостни стени.[1] Населена е с около 100 000 жители.[4] На западния склон е построен параклиса „Св. Георги“ с кула. По-нагоре, в планината Самеба е изграден кръглата в план църква „Св. Троица“.[7]
Археологическите разкопки доказват, че градът е разделен на 4 части. Централният комплекс на Греми се състои от църквата „Свети Архангел Михаил и Гавраил“, прилежащите към нея територии и жилищната резиденция на царя.[3]
На североизток от цитаделата, в подножието на хълма, между реките Болия и Инцоба е развит Кварталът на знатните. Първоначално там се заселват обикновени градски жители, а по-късно районът започва да се застроява с дворци – първо на Леван, след това на Александър II и Теймураз I. В квартала са изградени жилищата и парадните домове на приближените на царя и обществената върхушка, бани, фонтани, павилиони за развлечения и царската градина.[3]
.jpg)
На територията на третата, югозападната част, отделен от аристократичния квартал със скалист хребет, се разполага основният, най-гъсто населен търговско-занаятчийски район.[3][5]
Четвъртата част представлява крепост, разположена на хребета Самеба. По аналогия на древната крепост Нарикала в Тбилиси, тази е наричана Гремска Нарикала. В нея са разположени църквата „Света Троица“, палати, стопански постройки и съоръжения на отбранителната система.[3]
Това, което е останало до днес от комплекса е църквата „Архангел Михаил и Гавраил“, камбанарията край нея, сградата на двореца и избата за съхранение на вино (марани).[5] От там по таен път може да се достигне до река Инцоба.[4]
Църквата „Архангел Михаил и Гавраил“[редактиране | редактиране на кода]
За цялото време на съществуването си храмът е център на християнството в Кахетия. Постоянно се провеждат служби, а хората пристигат от цялата страна и църквата има голяма посещаемост. Независимо от голямата ѝ историческа стойност, тя продължава да е действащ храм и в наше време.[5]
Архитектурата на църквата на национално ниво може да бъде сравнена с манастирския комплекс в Шуамта, близо до Телави. Тези два паметника представят една и съща традиция по отношение на архитектурните си форми, пропорции и характеристиките на дизайна.[2]
Църквата „Архангел Михаил и Гавраил“ се намира на върха на хълма и се вижда отдалеко.[5] Построена е през 1565 г. по заповед на Леван, на мястото на по-стар храм.[3] Смята се, че е първата църква, изградена в града.[2][5] Строена е по каноните на средновековната грузинска архитектура, но в същото време се забелязва и влиянието на архитектурата на съседните Персия и Иран.[4] Стилът е строг, без никакви излишества.[5] В храма е погребан цар Леван Кахетински, чийто гроб е маркиран с фреска с неговото изображение.[4]
Една от особеностите на църквата е, че е строена не с камък, както болшинството подобни постройки, а с т.нар. грузинска тухла. Не е ясно защо е избран точно този строителен материал, но се предполага, че тъй като градът е богат, е използвана скъпата тухла, вместо евтиния, по онова време, камък.[5]
Църквата е кръстокуполна с размери 16х12 m и височина 27 m.[3] Особените пропорции на отделните обеми допълват и развиват традиционната структура на грузинските църкви от този вид. Основният неф е много висок и тесен. Куполът се поддържа от две свободно стоящи цилиндрични колони и удължената апсида.[2] Храмът има три входа, основният от които е на западната страна. Двата, които са на северната и южната, са по-малки.[5]
Фасадата е образец на прилагането на тухлената декоративна система, характерна за края на феодалната епоха в Грузия.[2] На източната фасада е изпълнена сложна система от слепи арки и два кръста, разположени един под друг. Първият, както и на другите фасади, е вдълбан в стената, а вторият, по-издължен и елегантен, е релефен. Централната фасада е украсена с аркатурни пояси и лъжливи арки с вписани в тях големи кръстове. Аналогични арки са изработени и по страничните фасади, поместени в правоъгълни ниши.[3] Църквата става прототип за изграждането на цяла група други църковни сгради в Грузия.[2]
Стенописите са съхранени относително добре. Те са в пряка връзка с пост-византийската гръцка живописна традиция.[2] Характерна тяхна черта е разнообразието на темите. Целите стени са покрити с фрески като с килим. Желанието да се вместят колкото може повече сюжети води до намаляване на размерите на самите изображения и на отделните сцени. Композициите представят портрети в цял ръст, до колене, до кръста, бюстове. Надписите покрай фигурите са на гръцки и грузински, изписани с древното писмо асомтаврули.[3] По стените могат да се видят портрети на царете на Кахетия, фрески с изображения на Христос и светците, както и стенопис на светите Константин и Елена в цял ръст. Добре е съхранена и фреската с отричането на апостол Петър.[5]
Камбанария[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Недалеко от църквата се издига нейната камбанария. Запазена е прекрасно, въпреки че всички фрески в нея са изпълнени в наши дни от грузинския художник Леван Чогошвили. Той изписва стените в рамките на проекта за възстановяване на онова, което е останало от града. За няколко години са реставрирани не само църквата и камбанарията, а и царската резиденция, крепостната стена и избата за вино.[5]
В камбанарията на църквата също е организирана неголяма експозиция.[5] Най-сериозен интерес измежду експонатите предизвиква едно оръдие от 16 век, намерено при разкопките на града.[4]
Царски дворец[редактиране | редактиране на кода]
Най-стар е разположеният на висок хълм, извисяващ се над града Царски квартал, естествен архитектурен център на селището.[3] Там се намира царската резиденция и всички помощни постройки към нея.[5] Тя представлява триетажен, четириъгълен дворец-кула. По-късно към нея е направена надстройка с 6-стенна камбанария с открита аркада. Към комплекса спадат още запазени стопански постройки, изба за вино и преси за грозде.[3]
Царският дворец също е реставриран. От двореца на Леван до днес са съхранени резервоарът за вода и издигнато място, където най-вероятно е сядал царят.[6] Най-интересна е неговата гардеробна. На първия етаж от реставрираната царска резиденция е разкрит исторически музей, който разказва за живота и дейността на кахетинските владетели, управлявали от Греми.[4][6] Събрани са предмети от епохата на Леван Кахетински (1504 – 1574), Александър II (1527 – 1605), Давид I (1569 – 1602) и Константин I (1567 – 1605).[5]
В двореца, който по своите очертания напомня замък, съществува стар подземен таен проход, изпълняващ две съвсем различни функции. По него, по време на цар Леван, е прокаран водопровод от реката, по който става снабдяването с вода.[5] Изработен е с керамични тръби, минава по Лопотския пролом и докараната вода е достатъчна не само за пиене и домакински нужди, а и за работата на банята, фонтаните и за поливане на градините.[3] Второто му предназначение е по него да се придвижва войска или доверени пратеници с тайни поръчения.[5]
Крепостни стени и кули[редактиране | редактиране на кода]
Цялата територия на града е оградена с високи каменни стени, с кули и бойници. Тъй като градът е разположен в планинска местност, височината на тези стени в различните си части не е еднаква и следва линията на релефа. Правилно избраното местоположение на града също спомага за по-лесната му отбрана.[5]
Музей за историята на града[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
На територията на комплекса е построен още един, съвременен музей, който е посветен на историята на града, от неговото създаване до самия му край.[5] На територията на бившия град се откриват домакински съдове, мечове, древни монети и други.[6] В музея е изложена част от тях – предмети на бита и оръжия от времето, когато градът е бил богат и проспериращ.[4] Прожектира се и филм, сниман на територията на историческия Греми, който разказва много подробно за величието и важността на този град в далечното минало.[5]
Територията на града[редактиране | редактиране на кода]
На територията на Греми се намират развалините на най-малко 15 неголеми църкви, на стените на някои от които, се различават арменски, грузински и арабски надписи и орнаменти.[3][6] Все още могат да се разпознаят останките от кервансарай, баня, търговски пасажи, склад за вино, жилища, отбранителни съоръжения, резервоар за вода, водопровод.[4][5]
Търговските пасажи представляват комплекс от четириъгълни постройки – магазини и занаятчийски работилници. Някои имат малки тераси с изглед към вътрешния двор, други имат изби.[3] Кервансараят се намира в източната част на квартала и е място за отдих за пътешествениците, пътниците и търговците, пътуващи по Пътя на коприната.[5] Състои се от дълга галерия, от двете страни на която са разположени стаите. В края на района се намира банята. След нея, в персийски стил, са построени още търговски пасажи и още един кервансарай.[3]
В центъра на квартала се намира оградено място с изградена от камък и тухли църква. Над входа ѝ е запазен надпис на грузински, арменски и персийски език, според който църквата е построена през 1623 г. от Матарси, секретар на кахетинския цар Арександър II.[3] Недалеко от нея е разкопан древен езически храм, посветен на Слънцето. За него обаче няма никаква информация.[5]
Около развалините на града се намират три древни гробища – грузинско, арменско и еврейско, както и развалини на укрепление.[6]
В наше време са реставрирани не само древните сгради на Греми, но са направени и удобни подходи към комплекса. По целия периметър на древния град са поставени информационни табла, които дават възможност да се научи повече за всяка сграда и служат като пътеводител.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж ((ru)) Замки и крепости Средновековья/Цитадель Греми
- ↑ а б в г д е ж ((en)) UNESCO/World Heritage Convention /Tentative Lists/Gremi Churchof Archangels and Royal Tower
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ((ru)) Православная энциклопедия/Греми
- ↑ а б в г д е ж з и ((ru)) AdvantTour/Греми, Грузия – средновековна столица Кахетинского царства
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ((ru)) Тамар Тур/Достопримечательности Телави/Греми
- ↑ а б в г д е ((ru)) Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона/Греми
- ↑ а б ((ru)) Rainbow Georgia/Кахетиял Греми и Некреси
|
