Димитър Марков (юрист)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Марков (пояснение).
Димитър Марков
български юрист и дипломат
Роден
Починал
Народен представител в:
VIII ОНС   
Мемоар на българския дипломатически агент в Цариград Димитър Марков от името на българското правителство до великия везир Халил Рифат паша за положението на българите в Македония и специално за резултатите от Винишката афера, 19 януари 1898 г., стр. 1

Димитър Павлов Марков е юрист, политик и дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 август 1862 година в Търново. Завършва Роберт колеж в Истанбул (1882), право в университета в Екс, Франция (1884), Военното училище в София (1887).

Член е на Русенския апелативен съд и помощник-прокурор в него (1884 – 1886). Работи като военен прокурор в Русе и София (1886 – 1890). Разследва Димитър Филов, Атанас Узунов, Георги Зеленогоров и останалите участници в офицерския русофилски бунт в Русе от 1887 година. Участва като обвинител в делото срещу майор Коста Паница в 1890 година за опита за държавен преврат.[1] Работи като адвокат.

Народен представител от Народната партия, избран от Орханийска околия, в VIII обикновено народно събрание.[2]

От 1 ноември 1896 година до 30 март 1899 година е дипломатически агент на Княжество България в Истанбул. По време на мандата му са издадени берати за български владици на Пелагонийската, Дебърската и Струмишката епархия в Македония. Марков издейства откриването на търговски агентства в Солун, Битоля, Скопие, Сяр.[3] Тези агентства укрепват връзката между местното население и София.[4] Димитър Марков има принос за превръщането на търговското агентство в Истанбул във важен координационен център за българите. През 1897 година той успява да извоюва правото български представители да присъстват на дипломатически приеми в Истанбул.[5] През следващата 1898 година Марков от името на българското правителство изпраща до великия везир Халил Рифат паша специален мемоар за положението на българите в Македония и специално за репресиите след Винишката афера.

Димитър Марков работи като адвокат на свободна практика в София от 1899 година до смъртта си на 3 септември 1909 г.

Личният архивен фонд № 2136К [6] на Димитър Павлов Марков се съхранява в Централния държавен архив.

Писмо от дипломатическия агент Димитър Марков до д-р Константин Стоилов, министър-председател и министър на външните работи и изповеданията, за искането Османската империя да издаде берати за ръкополагане на митрополити от Българската екзархия в Мелник и Кукуш по примера на Битоля, Дебър и Струмица. Цариград, 9 ноември 1897 г. Източник: ДА „Архиви“.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на бронзов медал в памет на Сръбско-българската война, българските ордени „Св. Александър” V и ІІ ст., Големия офицерски кръст на Народния орден за гражданска заслуга ІІ и І ст., нидерландския орден “Groot-Оfficier in de Orde Van Oranje-Nassau” и османския орден „Меджидие“ ІІ ст.[7]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Дядото му Марко Павлов от македонския град Сятища е първият български дипломиран лекар[8] и основател на първата аптека в българските земи. Баща му и негови 2 братя (чичовци на Димитър) завършват Императорското военномедицинско училище в Цариград.[9]

Братята на Д. Марков избират държавната служба: Марко става окръжен управител на Силистра, Христо – генерал от интенданството, Иван – генерал от артилерията. Сестра им Анна е жена на генерал-майор Димитър Вълнаров.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марко Павлов
(1784 – 1864)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хараламби Марков
 
Павел Марков
(1824 – 1880)
 
Георги Марков
(1835 – 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марко Марков
 
Димитър Марков
(1862 – 1909)
 
Христо Марков
(1864 – ?)
 
Иван Марков
(1869 – 1944)
 
Ана Павлова
 
Димитър Вълнаров
(1859 – 1924)
 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Георгиев, Л. Българо-османските отношения според кореспонденцията между министър Константин Стоилов и дипломатическия агент Димитър Марков – Известия на държавните архиви, бр. 122/2021, С., 2023, с. 178.
  2. ↑ Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 1, 07 август 1896 год, стр. 4
  3. ↑ [1] | Шифрована телеграма от Димитър Марков до д-р Константин Стоилов, министър-председател и министър на външните работи и изповеданията за откриване на български търговски агентства в Битоля и Скопие. 27 март 1897 г. - ЦДА, ф.600К "Стоилов, Константин Константинов (1853–1901)", оп. 1, а.е. 221, л. 98.
  4. ↑ Стрезова, А. „Българската дипломация: институции и представители. 1879-1918“. София, 2017, с. 136–137
  5. ↑ Матеева, М. „История на дипломатическите отношения на България“. София, 2005, с. 453
  6. ↑ [2] | ЦДА, ф. 2136К, "Марков, Димитър Павлов (1862–1909)"
  7. ↑ [3] ЦДА, ф. 2136К, оп. 1, а.е. 2
  8. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 485.
  9. ↑ Михайлова, Е. Императорското военномедицинско училище в Цариград (Mekteb| Tιbb|ye-| Şahane) и неговите български възпитаници (1827–1878). – В: ГСУИФ, т. 101, София, 2013, с. 99, 107, 110, 115
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Марков_(юрист)&oldid=11719313“.