Лагуна Мар Чикита (Буенос Айрес)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мар Чикита.
| Лагуна Мар Чикита | |
| — Лагуна — | |
 Лагуна Мар Чикита в провинция Буенос Айрес | |
  Местоположение в Аржентина | |
| Притоци | Vivoratá, Dulce, Chico, De las Gallinas, Grande, De los Huesos |
|---|---|
| Дължина | 25 km |
| Ширина | 5 km |
| Площ | 58 km2 |
| Дълбочина | 0,8-1,5 m |
| Воден обем | 36,8 hm3 |
| Населени места | Санта Клара дел Мар, Мар де Плата |
Мар Чикита (на испански: Albúfera de Mar Chiquita) е уникална лагуна в Аржентина, част от биосферния резерват „Атлантически парк Мар Чикита“, обявен по програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“[1], една от малкото от вида в света.
Намира се на брега на Атлантическия океан в пампасния регион Чако, провинция Буенос Айрес, само на 18 km от град Санта Клара дел Мар и на 30 km северно от Мар дел Плата.[2] Захранва се от реки и потоци, извиращи от Сиера де Тандил и Балкарсе. Частично е защитена от морето с верига високи пясъчни дюни.[3] Нарича се Мар чикита (албуфера), за да се отличи от друга лагуна, намираща се край голямото солено езеро Мар Чикита в провинция Кордоба в централната част на страната.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Лагуната представлява огромно, постоянно водно пространство, издължено успоредно на брега на океана, достигащо до него с дълъг естествен проток. Дължината ѝ в посока север-юг е около 25 километра, ширината – 5 km, а общата площ, която заема, възлиза на 58 km2.[4] Средната ѝ дълбочина е 80 cm, максималната – 1,5 m, а обемът на водата се изчислява на 36,8 hm3. Всяко колебание на нивото на водата променя значително дълбочината и общата ѝ площ.[5] Формира истинско вътрешно море, което обяснява защо наименованието ѝ на испански означава „Малко море“.[4]
Основните притоци на лагуната са реките Vivoratá и Dulce. В нея се вливат още Chico, De las Gallinas, Grande, De los Huesos и други.[5] От всички потоци и реки, вливащи се в лагуната, постъпва голямо количество прясна вода, която се смесва със солената и създава условия за развитие на особена биосреда.[6] Лагуната последователно се влива в океана или поема морска вода, в зависимост от приливите и отливите, което предизвиква промяна на съотношението прясна-солена вода в нея. От друга страна, поради малките приливни амплитуди при връзката лагуна-океан, влиянието на океанската вода е ограничено до няколко километра навътре от свързващия пролив. Солеността обикновено се увеличава през летния период поради по-високите количество изпарения на водата и намалява при продължителни и проливни дъждове.[4][5] Понякога, при тежък дъждовен сезон, прииждащата вода избутва солената към по-ниските притоци и канали, особено към река Sotelo и даже към моста Celpa. Северното крайбрежие е преобладаващо сладководно, а южното, където се намира устието към океана - преобладаващо соленоводно.[7] Поради всичко това цялата лагуна представлява един непрекъснат преход между две различни екосистеми - пресноводна и соленоводна. Изградена е система от изкуствени отводнителни канали, които допринасят за повърхностното отводняване на района.[5]
Системата е деликатна, с огромно биоразнообразие и е единствена по рода си в Аржентина.[3] Устията на реките са силно заблатени, виждат се няколко малки острова и бракични блата.[6] Налице е също така и важен обмен на седименти, които влияят върху развитието на някои видове.[4]
През някои години се достигат екстремни стойности на солеността на водата. Например наблюденията през 1977 година показват, че нивото на водата в лагуната се е увеличило над нормалното поради необичайното количество дъждове през годината и съответно концентрацията на сол във водите ѝ е намаляла, достигайки до 80 g/l при ниво, обикновено от 250 g/l. Още по-малка става тя през 1987 година, когато пада до едва 28 g/l.[6]
Атлантически парк Мар Чикита[редактиране | редактиране на кода]
Атлантическият парк е биосферен резерват, в чиито черти влиза и лагуната. Заема територии, очертани на 10 km от брега ѝ навътре в сушата. Представлява зона с голям екологичен интерес, тъй като предоставя много разнообразни условия за живот на една сравнително малка площ. Тук могат да се видят море, пясъчни плажове, голи дюни, дюни, обрасли с растителност, влажни ливади, пасища, сладководни и соленоводни лагуни, бракични и сладководни блата, сладководни потоци, реки, пампаси. Всичко това дава възможност за развитие на голямо количество и много разнообразни животински видове.[5]
Крайбрежната екосистема е с най-високо ниво на риск по отношение на защитата ѝ. Това е така, защото представлява много богата междинна ивица между два различни екосистеми и подслонява многобройни морски и сухоземни животни и растения. Те са прекалено крехки и са изложени на по-голям риск от влошаване и деградация при малки промени в околната среда.[5]
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в района е умерен, влажен, с валежи през цялата година и прохладно лято. Почвите са песъчливи и глинести, с местни вариации.[5]
Флора[редактиране | редактиране на кода]
Лагуната представлява интерфазна екосистема, чиито води в някои части са солени, а в близост до устията на реките – пресни. Морската биосфера се характеризира със зелени, червени и кафяви водорасли. Водите са богати на плаващи видове като водни лещи и водна папрат.[2] Край бреговете преобладават ливади върху солени почви.[5]
Част от територията около лагуната представлява влажна зона, а в устията на реките и в езерата растат стъблеобхващащ ръждавец и потопен роголистник. Крайбрежието е богато на пясъчни дюни, където растат тревистите Elionurus muticus, Poa lanuginosa и Panicum racemosum. Често се срещат и предпочитащи пясъка видове като зелен мирофилум (Myriophyllum). Някои от блатата са обрасли с папур и тръстика, а речните крайбрежия са богати на тамарикс (ракитовица). Бреговете са заети от естествени тревни съобщества, доминирани от коило и растения от рода Piptochaetum. Пампасите са образували обширни пасища, а околните гори са с преобладаващия местен дървесен вид Celtis spinosa.[2]
Фауна[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
.jpg)
Ниските и блатистите брегове предоставят храна и подслон за водолюбивите птици, риби и миди.[5] Мястото е рай за наблюдателите на птици със 168 вида, част от които са мигриращи, включително фламинго.[3][5] Разпределени са в 51 семейства – 14 вида Патицови, 13 вида Врабчоподобни, 12 вида Дъждосвирцови, 11 вида Чайкови, 10 вида Тъкачови и Пещаркови, Бекасови, Гмурецови, Чаплови, Дърдавцови, Водни кокошки и много други. Като цяло, районът може да се разглежда като две основни зони – южна с преобладаващи морски видове и северна, с доминиращи речни и континентална видове.[5]
Предимството на областта е, че птиците живеят и мигрират в среда, която осигурява голяма площ с прясна вода.[2] При по-обилни и продължителни дъждове част от блатата се заливат, което оказва влияние върху развитието на водолюбивите крайбрежни птици. Изчезват и по-ниските островчета, където част от птиците гнездят.[6] Блатата в речните делти са изключително важни за голямото разнообразие от водолюбиви птици. В пикови моменти тук се събират 5000-6000 чилийско фламинго, около 250 000 чайки от вида Larus maculipennis и 500 000 екземпляра трицветен листоног.[2] Срещат се още врабчоподобните сярна тиранова мухоловка (Pitangus sulphuratus) и ален тиран (Pyrocephalus rubinus), няколко вида пещарки.[5] Лагуната е от значителен интерес за крайбрежните видове птици, които се срещат по време на миграция, например голям брегобегач, и речна рибарка.[2]
Всяка година Мар Чикита се посещава от 38 вида прелетни птици от Северна и Южна Америка и районите, граничещи с Патагония. Сред мигриращите видове се различават следните четири групи:[5]
- Летни мигранти – птици, които гнездят в Северна Америка и мигрират в Аржентина през южната пролет и лятото. Наблюдават се в района от края на август до май. Тази група включва 18 вида, от които 15 са дъждосвирци (канадски крайбрежен бекас, Tringa melanoleuca и т.н.), 2 вида Sternidae и селска лястовица.[5]
- Зимни мигранти – птици, гнездещи в Патагония, които пристигат през есента в централната и северната част на Аржентина и съседните страни. Достигат до лагуната между март и април и отлитат обратно през октомври. Това са 23 вида водолюбиви птици.[5]
- Лятно-есенни мигранти – включва само един вид от семейство Rynchopidae. Намира се в лагуната на многобройни ята от декември до юли.[5]
- Постоянно гнездящи в Аржентина субтропични птици – през пролетта и лятото гнездят в централните части на страната, а есента и зимата прекарват в северните области и в съседни страни. Групата обхваща 29 вида, които обитават Мар Чикита в периода между август и май.[5]
Биоразнообразието в лагуната е много богато, представено от различни видове мекотели, ракообразни и риби.[4] Най-солената част на водите се обитава от полусухоземния рак Chasmagnathus granulatus, който играе важна роля в основата на хранителната верига. Във водите често се срещат ракообразни от вида Artemia Salina, чийто брой намалява при промяна на солеността на лагуната.[1] Интересен е тръбовидният морски червей от вида Ficopomatus enigmaticus, изграждащ рифове, съставени от малките му тръбички. Това са огромни конгломерати, които могат да станат опасни при намалена видимост.[4]
.jpg)
В лагуната има и над 55 вида риби, което я прави популярно място за риболов.[3] Това е едно от най-богатите на писия водни пространства в страната. Може да се срещне рибата от вида Pogonias cromis, която прониква дълбоко във вътрешността на лагуната в търсене на раци, любима нейна храна. Друга интересна риба е Odontesthes bonariensis, която обитава крайбрежните води и привлича многобройни рибари през зимата. В плитчините се среща кефал от вида Mugil brasiliensis, който се храни с растителни остатъци, планктон и водорасли.[4] Водите са богати на морски костур, кефал, скумрия, камбала и други.[5]
Бозайниците в околността са представени от дива котка, котка на Жофроа, капибара, туко-туко (Ctenomys), голям четинест броненосец, деветопоясен броненосец, морско свинче, сива и пампасна лисица и още много други.[5]
Население[редактиране | редактиране на кода]
По данни от 1995 година биосферният резерват е обитаван от над 400 души, ангажирани с отглеждане на едър рогат добитък, селскостопански дейности, търговия и туризъм. Резерватът се посещава от около 900 туриста годишно, най-вече от Буенос Айрес.[2] От южната страна на лагуната е разположено малко курортно селище.[8]
История[редактиране | редактиране на кода]
На 11 юни 1934 година, по време на силна буря и дъжд, в лагуната пада малък пътнически самолет тип Форд 5-AT-C Тримотор на компанията „Панагра“ с 10 души на борда, 6 от които загиват.[9]
В периода между 1968 и 1972 година територията е използвана за изстрелване на суборбитални апарати. Оттук са изстреляни осем изследователски ракети от вида Аркас, две ракети от типа Орион-1 и една ракета тип Дракон.[8]
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
Всички посещения на лагуната се организират от центъра CAV (Centro de Interpretación de la Naturaleza).[5] В района около резервата могат да се намерят много къмпинги, хотели, ресторанти, спа-центрове, бензиностанции, водачи, развлечения, и други.[10]
Туризмът в лагуната е свързан главно със спортния риболов и е известна дестинация за любителите на този спорт. Известен е като едно от най-добрите места в Аржентина за риболов на писия. Тук са ловени екземпляри с размери до 12 kg. По-малко разпространен, но много интересен е риболовът на кефал от вида Mugil brasiliensis, предизвикващ рибарите с непредсказуемото си поведение и сила, а борбата с него прави лова на тази риба особено емоционален.[4]
Екология[редактиране | редактиране на кода]
При изследвания във водите на лагуната са открити разтворени кадмий и цинк с концентрация, надвишаваща допустимите норми и действащи токсично върху обитателите ѝ. По-високата соленост резултира в по-ниско ниво на токсичността, като този ефект е по-силен при кадмия и по-слаб при цинка.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в ((en)) Cadmium and zinc in Mar Chiquita coastal lagoon (Argentina)
- ↑ а б в г д е ж ((ru)) UNESKO – MAB Biosphere Reserve Directory/Biosphere Reserve Information Argentina/Mar Chiquita
- ↑ а б в г ((en)) Lonely Planet/Albúfera Mar Chiquita
- ↑ а б в г д е ж з ((es)) Pescanautas/Adrián Tito Fontana - Lisas en Mar Chiquita Архив на оригинала от 2006-08-13 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф ((es)) Albúfera de Mar Chiquita Архив на оригинала от 2012-04-11 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г ((en)) WHSRN/Laguna Mar Chiquita
- ↑ ((es)) Albúfera de Mar Chiquita Архив на оригинала от 2012-11-22 в Wayback Machine.
- ↑ а б ((en)) Protected Planet/Mar Chiquita Natural Reserve[неработеща препратка]
- ↑ ((ru)) Aviation Accidents in 1930-1934
- ↑ ((es)) Pescador Deportivo/La albúfera de Mar Chiquita Архив на оригинала от 2013-06-19 в Wayback Machine.