Липинци (дем Еордея)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция,. За селото в България вижте Липинци.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияЛипинци
Ασβεστόπετρα
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Липинци
Липинци на картата на Гърция
Dimos Eordeas - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Липинци
Липинци на картата на дем Еордея и област Западна Македония
Координати: 40°28′00.12″ с. ш. 21°40′00.12″ и. д. / 40.4667, 21.6667
Данни
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Население 740 (2001)
Надм. височина 649 m
Пощ. код 50200
Тел. код +30 24630

Липинци (на гръцки: Ασβεστόπετρα, Асвестопетра, до 1927 година Χασάνκιοϊ, Хасанкьой[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония с 740 жители.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на 7 километра югозападно от Кайляри (Птолемаида), в североизточното подножие на Синяк (Синяцико).

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В края на 19 век Липинци е смесено българо-турско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Хасанкьой (Hassan-keuy), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[2] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Липинци (Lipintzi) е посочено като село в каза Джумали със 140 домакинства и 410 жители българи и 75 мюсюлмани.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Липинци:

На половин час на север от Демирджилер се намира мохамеданското село Хасан-Кьой с 38 къщи и 76 нуфузи. Християнските [български] къщи са 32, семейните двойки 46, а нуфузите 75. Данъкът им е 4100 пиастри, а десятъкът 4000 - 4800 пиастри. Селото е отдалечено на 1 час от Кайляри.[4]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Липинци (Хасан-кьой) като българско село.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Липинци (Асанъ Кьой) има 240 жители българи и 270 жители турци.[6]

Според гръцка статистика от 1904 година в Хасанкьой живеят 125 гърци и 500 турци.[7]

В началото на 20 век цялото християнско население на Липинци е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Литинци има 360 българи патриаршисти гъркомани.[8] В селото има комитет на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, подпомагащ четата на капитан Вардас (Георгиос Цондос).

След Младотурската революция на 16 януари 1909 година емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:

Черквата „Св. Константин и Елена“, намираща се от прди 25 години в ръцете на българите от Емборе, което брои 200 къщи българи екзархисти и 20 къщи патриаршисти, преди 8 години гръцкият лерински владика с кайлярския каймакамин я взеха от нас българите и я предадоха на 20-те къщи гъркомани. Селото Палеор брои около 80 къщи екзархисти и гъркомани 30, докато последните имат право 3 пъти в месеца да се черкуват в единствената селска черква, екзархистите се допускат само два пъти. Това е една неправда спрямо българите. Жителите на селата Дорутово и Асан-кьой, бидейки българи, поискаха да четат в черквите и учлищата на езика си, но кайлярският каймакамин не им позволи. Общински председател Папа Георги[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Липинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | edit source]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години турското население на Липинци се изселва в Турция и в селото са настанени 475 гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 135 семейства и 524 души бежанци.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Асвестопетра, в превод варовик.[12]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Липинци 80 от къщите са с „местно славянско население“, а 160 са бежански.[13]

Според Тодор Симовски към края на 20 век в селото има 2/3 потомци на местно население и 1/3 потомци на гърци бежанци.[14]

Преброявания[редактиране | edit source]

  • 1913 - 976 души
  • 1920 - 917 души
  • 1928 - 1061 души
  • 1940 - 1305 души
  • 1961 - 1158 души
  • 1971 - 1032 души
  • 1981 - 896 души
  • 1991 - 828 души
  • 2001 - 740 души

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Липинци
  • България Кузман Димитров (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 серска дружина[15]
  • България Янаки Кузмов (Кузманов, 1887 - ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт, Огнестрелен парк на МОО[16]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Χασάνκιοϊ - Ασβεστόπετρα
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с.98-99.
  4. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 169.
  5. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 230.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 270.
  7. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
  9. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 526.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  13. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  14. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 221.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 393.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.