Палеор
  ПалеорΦούφας |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Палеор
Палеор на картата на Гърция
|
|
 Палеор
Палеор на картата на дем Еордея и област Западна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Население | 857 (2001) |
| Надм. височина | 625 m |
Палеор или Палиор, Пальор, Палиохор (на гръцки: Φούφας, Фуфас, до 1932 Παλαιοχώρι, Палеохори, катаревуса: Παλαιοχώριον, Палеохорион[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония с 857 жители.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено на 20 километра западно от Кайляри (Птолемаида) и на пет километра северно от Емборе (Емборио) в подножието на планината Мурик.
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
В края на 19 век Палеор е смесено българо-турско село. В 1845 година руският славист Виктор Григорович описва Палиора като предимно българско село.[2]
А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Палеохори (Palaio-khori), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Палиор (Palior) е посочено като село в каза Джумали с 80 домакинства със 150 жители българи и 70 жители мюсюлмани.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Палеор:
| „ | Село Палеохор, разположено сред равнината с 30 мохамедански и 50 български къщи. Данъкът на първите е 4300 пиастри, а на вторите - 9760 пиастри и инание-аскерие 3860 пиастри.[5] | “ |
Атанас Шопов посещава Палеор и в 1893 година пише:
| „ | Палеор е малко селце, населявано от турци и българи, но е станало известно със своята жилава борба с гръцката пропаганда за своя език в църквата и училището. В тая борба е имал важно значение тамошний Сакеларий... Щом стигнахме в Палеор, аз се отправих в мъжкото училище, дето заварих учителя да се занимава с 50 - 60 селянчета... В Палеор в онова време имаше и мъничка гъркоманска партия. Училището се състои от две стаи, в едната преподава българският, а в другата гръцкият учител, поддържан от силогоса... На излизане аз надникнах и в гръцкото отделение; там бяха седнали на един чин само четири деца... Посетих и женското училище, което се помещава в една частна къща. Имаше доста възрастни ученички, на които симпатичната учителка беше успяла да даде нужните първоначални познания.[6] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Палеор има 600 жители българи и 180 жители турци.[7]
В началото на 20 век селото е разделено между Българската екзархия и Цариградската патриаршия. От 1893 година в палеорската църква започва да се служи на църковнославянски.[8] В 1905 година по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в селото има 440 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти гъркомани, като функционира българско училище.[9]
Според гръцка статистика от 1904 година в Палеохори живеят 325 българи схизматици и 25 елиногласни християни.[10]
|
||||
Голямото българско село силно пострадва от гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Гръцките андарти заплашват палеорци да изоставят екзархията и да се върнат в лоното на елинизма, но селяните, начело с дядо Кирил Бънчелов (Банчелов), член на хукюмата в Кайляри,[11] се противопоставят на опитите да се върне селото под опеката на Цариградската патриаршия. Бомбените нападения над Кире Бънчелов го карат да превърне къщата си в малка крепост със зазидани прозорци и бойници за стрелба. На 7 май 1907 година сборен андартски отряд от четите на капитаните Андрея, Мицо и Флора, начело с подпоручика от гръцката армия Захариас Пападас с псевдоним капитан Фуфас, напада Палеор. Българската селска милиция оказва ожесточена съпротива и под къщата на Кире Бънчелов загива подпоручик Фуфас с няколко свои четници, а мнозина са ранени. След като подпалват 4 къщи и убиват 3 жени андартите се оттеглят от Палеор.[12]
След Младотурската революция на 16 януари 1909 година емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:
| „ | Черквата „Св. Константин и Елена“, намираща се от прди 25 години в ръцете на българите от Емборе, което брои 200 къщи българи екзархисти и 20 къщи патриаршисти, преди 8 години гръцкият лерински владика с кайлярския каймакамин я взеха от нас българите и я предадоха на 20-те къщи гъркомани. Селото Палеор брои около 80 къщи екзархисти и гъркомани 30, докато последните имат право 3 пъти в месеца да се черкуват в единствената селска черква, екзархистите се допускат само два пъти. Това е една неправда спрямо българите. Жителите на селата Дорутово и Асан-кьой, бидейки българи, поискаха да четат в черквите и училищата на езика си, но кайлярският каймакамин не им позволи. Общински председател Папа Георги[13] | “ |
По време на Балканската война 9 души от Палеор се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14] Към 1912 година в Палеор действа четата на капитан Зико.[15]
[редактиране] В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българското население се изселва в България. В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Палеор и на негово място са заселени няколко гръцки бежански семейства от Понт със 112 жители. В 1928 година Палеор е смесено местно-бежанско селище с 51 бежански семейства и 195 жители бежанци.[16].
В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че Палеор има 250 къщи, от които 200 „чуждогласни българофонни“ и около 50 бежански от Понт.[17]
В 1932 година Палеор е преименувано на Фуфас на името на капитан Пападас. През 1947 година 22 комунисти от Палиор са осъдени на смърт[18]. В 1992 година е основан силогосът (комитет) "Капитан Фуфас", като една от основните му цели е "да засилва гръцкото съзнание" на населението.[19]
[редактиране] Преброявания
[редактиране] Личности
- Родени в Палеор
Борис Айтов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 1 и 3 рота на 8 костурска дружина[20]- Васил Петров Пейчинов (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[21]
- Васил Стоянов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[22]
- Георги Айтов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[20]
- Димитър М. Сърбинов (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[23]
- Коста Атанасов (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО[24]
- Марко Иванов (1877 - 1933), български революционер, войвода на ВМОРО
- Серафим Иванов (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 и 3 рота на 8 костурска дружина[25]
- Янко Вълчев (Вълчов), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО[26]
- Починали в Палеор
Захариас Пападас (1876 - 1907) гръцки андартски капитан- Панайотис Кукис (1871 - 1907) гръцки андартски капитан
[редактиране] Външни препратки
- ((el)) История на Палеор
- ((en)) История на Палеор
- Бильбиль пейе на крушата - народна песен от Палеор
- Посвършило се малово - народна песен от Палеор
- Шчо ми йе мило и драго - народна песен от Палеор
[редактиране] Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Παλαιοχώριον -- Φούφας
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 93.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 96-97.
- ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 154.
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 232 - 233.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 270.
- ↑ s:Писмо от Палеорската българска община
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 23.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 81.
- ↑ Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 526.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.869.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 276-277.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Ομοσπονδία Δυτικομακεδονικών Σωματείων Θεσσαλονίκης
- ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 544.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 665.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 684.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 66.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 297.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
