Ранци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияРанци
Ερμακιά
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Ранци
Ранци на картата на Гърция
Dimos Eordeas - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Ранци
Ранци на картата на дем Еордея и област Западна Македония
Координати: 40°30′00″ с. ш. 21°51′00″ и. д. / 40.5000, 21.8500
Данни
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Население 436 (2001)
Надм. височина 1 057 m

Ранци или Франци, Франковица, Франкоч (на гръцки: Ερμακιά, Ермакия, до 1928 Φραγκότς или Φραγκότσι, Франгоц или Франгоци,[1] на турски: Frankoça, Франкоча) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея на област Западна Македония с 436 жители.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на 20 километра източно от Кайляри (Птолемаида), в югозападното подножие на планината Каракамен (Вермио).

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Ранци е много старо село. Местната легенда отдава основаването на селото на кръстоносци, на които то дължи името си - френско село. Селото фигурира в османски документи от 15 век. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорина (Лерин) от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Раниче с 19 джизие ханета (домакинства)[2]. В 1664 година в селото са отбелязани мюсюлмани. В 1820 година Ранци е чифлик на Али паша Янински. Селото пострадва значително по време на Негушкото въстание през 1822 година, когато е изгорено от османците. В 1874 година е построена църквата „Свети Атанасий“, както и разрушеният днес манастир „Свети Илия“.

В края на 19 век Ранци е почти чисто българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ранци (Rantzi) е посочено като село в каза Джумали със 100 домакинства с 280 жители българи.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Ранци:

На 1 час източно оттук [Харбино] се намира смесеното село Франгьот с 45 мохамедански къщи и 116 нуфузи. Българските къщи са 36, семейните двойки 45, а нуфузите 79. Данъкът е 7970 пиастри, а инание-аскерие - 1380 пиастри. Жителите в голямата си част са наемни работници и работят в гората на планината Караташ, но се занимават и с производство на жито и скотовъдство. В селото има много вода и две мелници.[4]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Ранци като българско село.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ранци (Франкочъ) има 600 жители българи и 80 жители турци.[6]

В началото на 20 век цялото християнско население на Ранци е под върховенството на Цариградската париаршия. В 1902 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия, но след два месеца под натиска на гръцките чети се отказва от нея и се връща към Патриаршията.[7] Според гръцка статистика от 1904 година във Франгоци живеят 500 българогласни гърци.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1 000 българи патриаршисти гъркомани.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ранци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | edit source]

През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война Ранци остава в Гърция. В 1928 година селото е прекръстено на Ермаклия.[11] В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Ранци живеят 300 българофонски семейства.[12]

По време на Втората световна война, на 28 март 1944 година чети на гръцките колаборационисти от Националната гръцка армия (съставени предимно от понтийски гърци), начело с полковник Георгиос Пулос го разсипват, 62 от жителите му са избити[13], а други принудени да емигрират. По-късно Ранци пострадва и по време на Гръцката гражданска война.

Преброявания[редактиране | edit source]

  • 1913 - 1 164 души
  • 1920 - 1 108 души
  • 1928 - 1 225 души
  • 1940 - 1 735 души
  • 1951 - 572 души
  • 1961 - 667 души
  • 1971 - 581 души
  • 1981 - 593 души
  • 1991 - 492 души
  • 2001 - 436 души

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Ранци

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Φραγκότς -- Ερμακιά
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 107.
  4. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 165.
  5. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 230.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 270.
  7. Величко Георгиев и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 46.
  8. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.698, 885.
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  12. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
  13. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  14. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 25.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.545.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.