Мирелеон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бодрум джамия
Bodrum Camii
Εκκλησία του Μυρελαίου (църква Мирелеон)
Облик на храма от северозапад, 2007 г.
Облик на храма от северозапад, 2007 г.
Карта Местоположение в район Фатих на гр. Истанбул
Вид на храмахристиянски и мюсюлмански
СтранаВизантийска империя Византийска империя
днес  Турция
Населено мястоИстанбул
Религияислям
Тип на сградатакръстокуполна църква
Архитектурен стилВизантийски
Изграждане10 век
Бодрум джамия в Общомедия

Мирелеон (на гръцки: Εκκλησία του Μυρελαίου) в Истанбул, Турция, е бивша византийска източно-православна църква, превърната в джамия от османците.[1][2] Гръцкото име на някогашната църква сочи за пазеното тук мирово етерично масло – един от даровете при поклонението на влъхвите пред Христос на неговото раждане.

След завземането на Константинопол от османците, църквата е преобразувана в джамия и носи до днес името на нейния преобразувател Месих паша (на турски: Mesih Paşa) и се нарича Бодрум Месих Паша Джамии или на кратко: Бодрум Джамии (на турски: Bodrum Mesih Paşa Camii).

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Красивата византийска постройка днес се намира между модерни жилищни блокове около нея. Тя се намира в квартал „Лалели“ на район Фатих на Истанбул, на един километър западно от руините на Големия дворец на Константинопол.

История[редактиране | редактиране на кода]

Джамията през 1877 г.

Няколко години преди 922 г., вероятно по време на войните срещу България под управлението на цар Симеон I, друнгарият Роман I Лакапин си купил къща в девети район на Константинопол, недалеч от брега на Мраморно море, в местността наречена Myrelaion (на гръцки: „мястото на мирото").[3] След възкачването му на престола, тази сграда се превръща в ядрото на нов императорски дворец, предназначен да оспори величието на съседния Голям дворец на Константинопол, и става частно светилище на рода Лакапини.[4]

Дворецът Мирелеон е построен върху гигантска ротонда от V век с външен диаметър 41,8 м., която е втората по големина в древния свят след Римския пантеон.[5] През Х век ротондата вече не е била използвана и след това е превърната в цистерна (може би от самия Роман I), като за целта е била покрита със сводест покрив, носен от поне 70 колони.[6] В близост до двореца императорът построил църква, която отначало възнамерявал да използва като семейна гробница.[7]

Първият човек, който е погребан там, е съпругата му Теодора, през декември 922 г., последвана от най-големия му син и съимператор Христофор Лакапин, който починал през 931 г.[8] По този начин Роман I прекъсва една шествековна традиция, според която почти всички византийски императори от Константин I нататък били погребвани в църквата на Светите Апостоли в Константинопол.

По-късно императорът превърнал двореца си в женски манастир и след абдикацията и смъртта си в изгнание като монах на остров Проти (на гръцки: Πρώτη, днес на турски: Kınalıada – Къналъада) през юни 948 г., той също е погребан в църквата.[9]

План на сградата, един от първите примери за кръстокуполна църква.

Светилището е опустошено от пожар през 1203 г.[10] по време на Четвъртия кръстоносен поход.[11] Изоставена по време на латинската окупация на Константинопол (т. нар. Латинска империя) (1204 – 1261 г.), сградата е ремонтирана в края на XIII век, в хода на палеологовия ренесанс и възстановяването на Византийската империя под управлението на династията на Палеолозите.

След османското завладяване на Константинопол през 1453 г., Мирелион е превърната в джамия от великия везир Месих паша около 1500 г., по време на управлението на Баязид II. Джамията е кръстена на нейния фундамент (значението на турската дума bodrum е „подземен свод“, „мазе“), но е била известна и под името на нейния основател/преобразувател – Месих Паша. Сградата е повредена отново от пожари през 1784 г. и 1911 г., когато е изоставена.

През 1930 г. при разкопки, водени от Дейвид Талбот Райс, е открита кръглата цистерна. През 1964 – 1965 г. радикална реставрация, ръководена от Археологическия музей в Истанбул, замества почти цялата външна зидария на сградата, и поради това е прекъсната.[12] През 1965 г. две успоредни разкопки, ръководени от историка по изкуство Сесил Л. Стрийкър и от Р. Науман, се фокусират съответно върху нейния фундамент и върху императорския дворец. Сградата е окончателно възстановена през 1986 г., когато е отворена отново като джамия. През 1990 г. цистерната също била реставрирана и в нея се е намирал в продължение на няколко години търговски център. Днес цистерната се използва за молитва от жени.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Южната стена на джамията. На преден план се вижда основата на минарето.

Сграда[редактиране | редактиране на кода]

Сградата, чиято зидария се състои изцяло от тухли, е построена върху фундаментна конструкция, направена от редуващи се тухли и камък, и има кръстокуполен (или квинкункс) план, с девет метра дълга страна.[13]

Централният неф (naos) е увенчан с купол-чадър, с тамбур, прекъснат от сводести прозорци, което придава на структурата вълнообразен вид. Четирите странични нефа са покрити с цилиндрични сводове. Зданието има притвор в западната си част и светилище в източната. Централният травей на притвора е покрит с купол, а двата странични травея с кръстати сводове. Нефът е преграден от четири стълба, които заместват през османския период първоначалните колони.[14] Много отвори – прозорци, волкси очи и арки – придават светлина на конструкцията.

Външният дизайн на сградата се характеризира с полудъговитеконтрафорси, които съчленяват нейните фасади.[15] Първоначално е съществувал и външен притвор (екзонартекс), но през османския период той е заменен от дървен портик.[13] Сградата има три многоъгълни апсиди. Средната апсида спадат към светилището (вима), докато крайните апсиди принадлежът към двата детелиновидни странични параклиса (пастафории), протезиса и диаконикона.

Османците построили каменно минаре близо до притвора. Първоначално сградата била украсена с мраморна облицовка и мозайки, които са изчезнали напълно. Като цяло джамията Бодрум проявява силни аналогии със северната църква в джамийния комплекс Fenari Isa, който е съставен от две слети някогашни византийски църкви.[16]

Подземна структура[редактиране | редактиране на кода]

Подземната структура (основата, фундаментът) за разлика от сградата е сдържана, скромна и груба. Първоначално целта на фундамента е била да издигне църквата на същото ниво като двореца на Лакапин. След реставрацията през Палеология ренесанс, подземната структура е използвана като параклис.[17]

Тази сграда е първият пример за частна погребална църква на византийски император, започвайки така нова традиция, типична за по-късните периоди от владичеството на Комнините и Палеологите.[18] Освен това сградата представлява красив пример за църква с кръстокуполен вид, новият архитектурен тип на средновековната византийска архитектура.[19]

  • Интериор на Бодрум джамия
    Интериор на Бодрум джамия
  • Таван на Бодрум джамия
    Таван на Бодрум джамия
  • Гледка към фундамента на Бодрум джамия
    Гледка към фундамента на Бодрум джамия
  • Криптата на Бодрум джамия
    Криптата на Бодрум джамия
  • Стенопис в криптата в Бодрум джамия
    Стенопис в криптата в Бодрум джамия

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Не трябва да се бърка с джамията „Mesih Mehmed Paşa Camii“, която е друга, основана през края на 16 век.
  2. ↑ Идентифицирането на църквата е станало възможно благодарение на прецизното описание, направено от Пиер Жил, в неговия топографски труд относно Константинопол. Striker (1981), p. 3.
  3. ↑ Продавачът бил Kraterios. Striker (1981), p. 6.
  4. ↑ The Cambridge Medieval History (1995), p. 563.
  5. ↑ Вероизповеданието в тази сграда все още е неясно. Striker (1981), p. 13.
  6. ↑ Striker (1981), p. 13.
  7. ↑ Императорът донесъл три мраморни саркофага с мощите на император Маврикий и неговите синове от църквата на Св. Мамант Кесарийски. Striker (1981), p. 6.
  8. ↑ Striker (1981), p. 6.
  9. ↑ Освен това, неговата дъщеря Елена, която е вдовица на Константин VII Багренородни и се явява единствената легитимна връзка между Роман I Лакапин и империята, била погребана в Мирелеон, вместо в църквата „Св. Апостоли“, край нейния съпруг. Striker (1981), p. 6.
  10. ↑ Най-вероятно това се е случило на 18.08.1203 г., когато група фландърски войници, с помощта на пизански и венецианцинаски моряци, запалват голям пожар в южната част на Константинопол, за да се прикрият при тяхното военно отстъпление. Striker (1981), p. 29.
  11. ↑ При археологичните разкопки близо до джамията е намерена част от постамента на статуя на тетрарси, което потвърждава мита, че тази статуя (прикована днес в стената на базиликата Сан Марко във Венеция) е била открадната от Константинопол (вероятно от площад Филаделфион) от венецианци през 1204 г. Striker (1981), p. 29.
  12. ↑ „Реставрацията“ е заменила 90 % от оригиналната зидария с нови with new бетонни тухли, които преправят линиите на вратите и прозорците, затриват зидарийните свръзки, и унищожават фините трионовидни редове камъни, които първоначално са оформяли оригиналните линии на сградата. Mathews (1976), p. 209.
  13. ↑ а б Krautheimer (1986), p. 403.
  14. ↑ Същата съдба е сполетяла и много други византийски църкви.
  15. ↑ Striker (1981), p. 17.
  16. ↑ Krautheimer (1986), p. 404.
  17. ↑ При разкопките на фундамента са намерени останки от стенопис изобразяващ жена ктитор даваща дарение на Богородица Пътеводителка. Striker (1981), p. 31.
  18. ↑ Друг пример са манастирския комплекс Пантократор и манастира на Св. Константин Липс (род. в България).
  19. ↑ Striker (1981), p. 35.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Mathews, Thomas F. The Byzantine Churches of Istanbul: A Photographic Survey. University Park, Pennsylvania State University Press, 1976. ISBN 0-271-01210-2.
  • Gülersoy, Çelik. A guide to Istanbul. Istanbul, Istanbul Kitaplığı, 1976. OCLC 3849706.
  • Striker, Cecil L. The Myrelaion (Bodrum Camii) in Istanbul. Princeton NJ, Princeton University Press, 1981.
  • Krautheimer, Richard. Architettura paleocristiana e bizantina. Turin, Einaudi, 1986. ISBN 88-06-59261-0.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bodrum Mosque в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мирелеон&oldid=10995879“.