М48 Патън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
M48 Patton Tank on display.jpg
М48 Патън
Тактико-технически данни
тип ОБТ
опитен образец  г.
на въоръжение от 1953 г.
на въоръжение в Виетнам, Гърция, Израел, Иран, Йордания, Ливан, Пакистан, Тайван, Тайланд, Тунис, Турция, Южна Корея 
дължина 9,3 м
ширина 3,65 м
височина 3,1 м
тегло 45 т
окачване торсионно
макс. скорост 48 км/ч (по шосе)
 км/ч (прес. терен)
запас от ход 463 км (по шосе)
{{{запас от ход по пресечен терен}}} км (прес. терен)
широчина на ров  м
вертикално препятствие  м
основно въоръжение 120 mm оръдие М68
допълнително въоръжение 7,62 mm картечница М73
12,7 mm картечница М2
броня 120 мм
силова установка 12-цилиндров дизелов "Континентъл" 1790-2 с въздушно охлаждане
750 к.с. (559,7 kW)
екипаж 4 души

М48 Патън е американски основен боен танк от Студената война. Той е част от серията танкове Патън на американската армия, наречени на легендарния генерал Джордж Патън. Създаден да замени остаряващите М47 Патън и М4 Шърман, М48 бива широко използван в различни военни конфликти и множество страни от НАТО и поддръжници на САЩ. Голяма част от тези страни употребяват негови модернизирани версии и до днес.

История[редактиране | edit source]

Едва година след въвеждането в експлоатация на М47, американската армия решава с времето да го замени с по-мощен модел. Новият танк е модернизация на М46 и М47, но има някои големи разлики - куполът е изцяло нов, каросерията е модифицирана за да се увеличи вътрешното пространство, а окачването е подобрено. Картечното гнездо в челната част на танка е премахнато, като по този начин екипажът е сведен до 4 души. В периода 1952 - 1959 са произведени 12 000 танка. Ранните модели на танка са били с бензинов двигател, който е давал на танка малка независимост на придвижване и е бил податлив на възпламеняване в случай на точно попадение. Възможно е било при пробив на купола да се спукат тръбите с хидравлична течност в бойното отделение, която впоследствие се възпламенява и вътре в танка се образува огнено кълбо, което убива целия екипаж. Поради тези особености този модел е считан за ненадежден, но е бил употребяван в няколко израелско-арабски конфликта, както и в западногерманската армия. Към средата на 70-те години започва модернизация на всички танкове до нивото на М48А5, който е въоръжен с по-леко 105-мм оръдие с цел танкът да може да достига скорости, близки до тези на М60.

Употреба[редактиране | edit source]

Войната във Виетнам[редактиране | edit source]

Американски войници, возещи се на танк М48, април 1968.

М48 служи активно във Виетнамската война най-вече като поддръжка на пехотата. Първите танкове са били доставени на американския корпус на морската пехота през 1965. Въпреки това е имало много малко битки между два танка, повечето от които с леки танкове ПТ-76. Успешно е представянето на М67 Зипо, огнехвъргачен вариант, използван за изгаряне на укрепления в джунглите. Танкът се доказва като добре защитен от сухопътни мини и РПГ-2.

Индо-пакистански войни[редактиране | edit source]

Пакистан използва М47 и М48 с голям успех срещу индийските Центурион и М4 Шърман през 1965. В заблатените местности пакистанските танкове имат голямо предимство и бързо изтласкват индийските войски. Въпреки това М48 се представя зле в битката при Асал Утар, където пакистански военни части нападат укрепени индийски позиции и губят всичките си танкове. Във втората индо-пакистанска война (1971) обаче резултатите са различни. Битката при Басантар става известна като пакистанската атака на леката бригада - Пакистан контраатакува и губи 66 танка, а Индия - едва 10.

Близък изток[редактиране | edit source]

М48 се използва многократно в израелско-арабските конфликти, най-вече в Шестдневната война, където Израел постига големи успехи срещу египетските Т-34 и Т-54. Танкът е бил използван от Турция по време на окупацията на Северен Кипър през 1974. Последната му употреба в Близкия изток е по време на конфликта в северен Ливан през 2007. С помощта на танковете си ливанската армия побеждава бунтовниците от бежанските лагери.

Варианти[редактиране | edit source]

Американски морски пехотинци във Виетнам, 1966.
М67 Зипо изгаря вражески укрепления във Виетнам, 1968.
Нощни сражения с виетнамски войски.
Американски М48 западно от Сайгон.
М48А1.

САЩ[редактиране | edit source]

  • М48 Патън - базов модел, модификация на М47 с нов купол, нова каросерия, 90-мм оръдие М41. Познава се по специфичния Y-образен огнеприкривател, по-късно променен на Т-образен.
    • М48C - над 100 танка от базовия модел са имали производствен дефект на каросерията и са били използвани за тренировки под това означение.
  • М48А1 - добавен е нов люк за шофьора и наблюдателна купола за командира.
  • М48А2 - по-мощен двигател и усъвършенствана трансмисия, подсилена задна броня и подобрена система за контрол на купола.
    • М48А2C - М48А2 с подобрен далекомер, система за изсмукване на оръдейните газове и премахнати паразитни колела.
  • М48А3 - М48А1 с дизелов двигател и нова СУО.
    • М48А3 Mod. B - добавена е допълнителна броня в задната част на танка, а командирската купола е направена по-висока.
  • М48А4 - предложение за преоборудване на M48A3 с куполи на М60А2.
  • М48А5 - модернизация със 105-мм оръдие М68.
    • М48А5PI - М48А5 с израелски купол тип "Урдан".
  • М67 Зипо - М48 с огнехвъргачка, разположена вътре в танка.
    • М67А1 - М67 върху шаси на М48А2.
    • М67А2 - М67 върху шасина М48А3.
  • М88 Херкулес - бронирана ремонтно-евакуационна машина с булдозерно оборудване.

Великобритания[редактиране | edit source]

Израел[редактиране | edit source]

  • Магах - серия от израелски модернизирани варианти на М47, М48 и М60.
  • Е-48 - основно означение за всички М48 в израелската армия.
    • Е-48 AVLB - бронирана мостополагаща машина.
    • Е-48 (М48А2) - М48А2, внесен от Германия.
    • Е-48 (М48А2С) - M48A2C, внесен от Германия.
    • Е-48 (М48А3) - М48А3, внесен от САЩ.

Турция[редактиране | edit source]

  • М48А5Т1 - турски вариант на М48А5 с по-мощен дизелов двигател и система за нощно виждане.
  • М48А5Т2 - подобрен вариант на М48А5Т1 с инфрачервени прибори и лазерен далекомер.
  • М48Т5 Тамай - бронирана ремонтно-евакуационна машина на базата на М48.

Германия[редактиране | edit source]

  • Kampfpanzer M48A2C - немско означение за М48А2, внесен от САЩ.
  • Kampfpanzer M48A2GA2 - немски вариант със 105-мм оръдие L7 и картечница MG3, използвана на Леопард-1.
  • Super M48 - М48 с различни модернизации.
  • Minenraeumpanzer Keiler - минопочистваща машина на базата на M48A2C, все още в експлоатация.

Южна Корея[редактиране | edit source]

  • М48А5К - корейски вариант на М48А5 с модерна СУО и странични бронирани бордове за защита на колелата.
  • М48А3К - корейски вариант на М48А3 с дизелов двигател, перископ за командира и подобрена СУО.

Тайван[редактиране | edit source]

  • M48H/CM-11 - купол на М48А2 с по-мощно оръдие върху шаси на М60А3 с добавена реактивна броня. Подобрена е СУО.
  • CM-12 - танк М48А3 със същите подобрения като СМ-11.

Испания[редактиране | edit source]

  • М48А5Е - М48А5 с лазерен далекомер.
  • Alacran CZ-10/25E - инженерен танк за испанската армия.
    • Alacran CZ-10/30E - модернизиран 30Е.

Гърция[редактиране | edit source]

  • M48A5 MOLF - гръцки вариант с модулна лазерна СУО EMES-18.

Йордания[редактиране | edit source]

  • AB9B1 - йорданска бронирана ремонтно-евакуационна машина.
  • AB1 - йордански М48А5 със 120-мм гладкостволно оръдие.

Оператори[редактиране | edit source]

Бивши[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Военно оборудване на Израел
  2. Военно оборудване на Република Корея
  3. Военно оборудване на Тайван
M1a2-2 large.jpg В Портал Военно дело можете да намерите още много страници за военното дело.