Ротердам Оупън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
ABN AMRO Open
Основан1972
ГрадРотердам
Държава Нидерландия
Настилкатвърда, на закрито (зала)
Уебсайтwww.abnamrowtt.nl
ATP Тур
Категориясерии 500 на ATP
Състезатели32 сингъл
16 квалификации
16 двойки
Награден фонд2 224 460 $ (2023)
Ротердам Оупън в Общомедия

ABN AMRO Оупън е турнир по тенис за мъже, провеждащ се в Ротердам, Нидерландия от 1972 г. Турнирът се играе на твърд корт и на закрито. Понастоящем е част от международните серии 500 на ATP на АТП.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ротердам Ахой

Първият тенис турнир ABN AMRO Open се провежда през ноември 1972 г. и е спечелен от Артър Аш. На следващата година турнирът не се организира, тъй като се премества на дата през март. Първоначално Ротердам Оупън е събитие от веригата Световно първенство по тенис, а през 1978 г. става част от веригата Гран при по тенис. От 1990 г. е част от АТП Тур. Артър Аш печели турнира и през 1975 и 1976 година и държи рекорда за най-много титли на сингъл, три.

През 1984 г. финала между Джими Конърс и Иван Лендъл е прекъснат във втория сет, поради бомбена заплаха и мачът не се доиграва. И двамата играчи са обявени за победители.[1]

От 2004 г. бившият нидерландски тенисист Рихард Крайчек е директор на турнира.

Рекордните 115 894 души присъстват на изданието на турнира през 2012 г., когато Роджър Федерер се завърна за първи път от седем години. [2] Този рекорд е подобрен през 2018 г., когато присъстват 120 000 фенове, след като Федерер прие уайлдкард в събитието след петгодишно отсъствие. [3]

Мъже – сингъл[редактиране | редактиране на кода]

Година Шампион Финалист Резултат
2024 Яник Синер Алекс де Минор 7 – 5, 6 – 4
2023 Даниил Медведев Яник Синер 5 – 7, 6 – 2, 6 – 2
2022 Феликс Оже-Алиасим Стефанос Циципас 6 – 4, 6 – 2
2021 Андрей Рубльов Мартон Фучович 7 – 6(7–4), 6 – 4
2020 Гаел Монфис Феликс Оже-Алиасим 6 – 2, 6 – 4
2019 Гаел Монфис Станислас Вавринка 6 – 3, 1 – 6, 6 – 2
2018 Роджър Федерер Григор Димитров 6 – 2, 6 – 2
2017 Жо-Вилфрид Цонга Давид Гофен 4 – 6, 6 – 4, 6 – 1
2016 Мартин Клижан Гаел Монфис 6 – 7(1–7), 6 – 3, 6 – 1
2015 Станислас Вавринка Томаш Бердих 4 – 6, 6 – 3, 6 – 4
2014 Томаш Бердих Марин Чилич 6 – 4, 6 – 2
2013 Хуан Мартин дел Потро Жулиен Бенето 7 – 6(7–2), 6 – 3
2012 Роджър Федерер Хуан Мартин дел Потро 6 – 1, 6 – 4
2011 Робин Сьодерлинг Жо-Вилфрид Цонга 6 – 3, 3 – 6, 6 – 3
2010 Робин Сьодерлинг Михаил Южни 6 – 4, 2 – 0, отказва се
2009 Анди Мъри Рафаел Надал 6 – 3, 4 – 6, 6 – 0
2008 Микаел Льодра Робин Сьодерлинг 6 – 7(3–7), 6 – 3, 7 – 6(7–4)
2007 Михаил Южни Иван Любичич 6 – 2, 6 – 4
2006 Радек Щепанек Кристоф Рокюс 6 – 0, 6 – 3
2005 Роджър Федерер Иван Любичич 5 – 7, 7 – 5, 7 – 6(7–5)
2004 Лейтън Хюит Хуан Карлос Фереро 6 – 7(1–7), 7 – 5, 6 – 4
2003 Макс Мирни Раймон Слютер 7 – 6(7–3), 6 – 4
2002 Никола Ескюде Тим Хенман 3 – 6, 7 – 6(9–7), 6 – 4
2001 Никола Ескюде Роджър Федерер 7 – 5, 3 – 6, 7 – 6(7–5)
2000 Седрик Пиолин Тим Хенман 6 – 7(3–7), 6 – 4, 7 – 6(7–4)
1999 Евгени Кафелников Тим Хенман 6 – 2, 7 – 6(7–3)
1998 Ян Симеринк Томас Йохансон 7 – 6(7–2), 6 – 2
1997 Рихард Крайчек Даниел Вачек 7 – 6(7–4), 7 – 6(7–5)
1996 Горан Иванишевич Евгени Кафелников 6 – 4, 3 – 6, 6 – 3
1995 Рихард Крайчек Паул Хаархойс 7 – 6(7–5), 6 – 4
1994 Михаел Щих Република Южна Африка Уейн Ферейра 4 – 6, 6 – 3, 6 – 0
1993 Андерс Ярид Карел Новачек 6 – 3, 7 – 5
1992 Борис Бекер Русия Александър Волков 7 – 6(11–9), 4 – 6, 6 – 2
1991 Омар Кампорезе Иван Лендъл 3 – 6, 7 – 6(7–4), 7 – 6(7–4)
1990 Брад Гилбърт Йонас Свенсон 6 – 1, 6 – 3
1989 Якоб Хласек Андерс Ярид 6 – 1, 7 – 5
1988 Стефан Едберг Милослав Мечирж 7 – 6, 6 – 2
1987 Стефан Едберг Джон Макенроу 3 – 6, 6 – 3, 6 – 1
1986 Йоаким Нистрьом Андерс Ярид 6 – 0, 6 – 3
1985 Милослав Мечирж Якоб Хласек 6 – 1, 6 – 2
1984 Иван Лендъл
Джими Конърс
6 – 0, 1 – 0
Финалът е прекъснат
1983 Джийн Майър Гилермо Виляс 6 – 1, 7 – 6
1982 Гилермо Виляс Джими Конърс 0 – 6, 6 – 2, 6 – 4
1981 Джими Конърс Джийн Майър 6 – 1, 2 – 6, 6 – 2
1980 Хайнц Гюнтхарт Джийн Майър 6 – 2, 6 – 4
1979 Бьорн Борг Джон Макенроу 6 – 4, 6 – 2
1978 Джими Конърс Раул Рамирес 7 – 5, 7 – 5
1977 Дик Стоктън Румъния Илие Настасе 2 – 6, 6 – 3, 6 – 3
1976 Артър Аш Боб Лутц 6 – 3, 6 – 3
1975 Артър Аш Том Окер 3 – 6, 6 – 2, 6 – 4
1974 Том Окер Том Гормън 3 – 6, 7 – 6(7–2), 6 – 1
1973 Не се провежда
1972 Артър Аш Том Окер 3 – 6, 6 – 2, 6 – 1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bomb Scare Ends Rotterdam Final // The New York Times, March 19, 1984. Посетен на 27 March 2012.
  2. ABN AMRO WTT History // Архивиран от оригинала на 2013-02-04. Посетен на 2023-11-07.
  3. Federer gewinnt ATP-500-Turnier in Rotterdam - NZZ // 18 February 2018. Посетен на 9 April 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]