Световна купа по ски алпийски дисциплини

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Световната купа по ски алпийски дисциплини е най-силното международно състезание по ски алпийски дисциплини. Организира се от Международната федерация по ски (ФИС, FIS) и е основното състезание по ски алпийски дисциплини, редом с провеждащите се на четири години зимни олимпийски игри и провеждащите се на всеки две години световни първенства по ски алпийски дисциплини. Според някои експерти спечелването на Световната купа е по-силно постижение от спечелването на златен медал от олимпийски игри или световно първенство, тъй като за целта се изисква победителят да е на много високо ниво през целия сезон, а не само в едно състезание. [1]

Световната купа по ски алпийски дисциплини се провежда от 1966 г. Основателите ѝ са френският журналист Серж Ланг (Serge Lang) и ръководителите на ските във Франция (Оноре Боне, Honoré Bonnet) и САЩ (Боб Бийти, Bob Beattie). Идеята е подкрепена от тогавашния президент на ФИС Марк Ходлер (Marc Hodler) по време на световното първенство през 1966 г. в Портильо, Чили, и става официално състезание под егидата на ФИС през 1967 г. след конгреса на ФИС в Бейрут, Ливан. [1]

Първоначално Световната купа включва състезания в дисциплините слалом, гигантски слалом и спускане. През първия сезон се провеждат 18 състезания за жени и мъже. Французинът Жан-Клод Кили печели 12 състезания. Той и Нанси Грийн от Канада стават първите носители на Световната купа. [1]

Първоначално само първите десет в класирането печелят точки – от 25 до 1, като единствено първите трима от всяко състезание печелят точки за общото класиране. Комбинираните състезания (от спускане и слалом) са включени в програмата през сезон 1974/75, а супер-гигантският слалом през 1982/83. Настоящата система за точкуване е въведена през 1991/92. [1]

През 2012 г. състезанияте се провеждат най-вече в Алпите. Има състезания и в Скандинавия, Северна Америка и Източна Азия. Състезателите се опитват да спечелят точки в пет дисциплини: слалом, гигантски слалом, супер-гигантски слалом, спускане и суперкомбинация. Суперкомбинацията е включена в програмата през 2005 г. и се състои от по-късо спускане и слалом в един манш. Понякога спускането бива заменено от супер-гигантски слалом. [1]

Първите 30 в класирането печелят точки – 100 за победителя, 80 за второ място, 60 за трето. Тридесетият получава една точка. Състезателят с най-много точки в края на сезона печели „Големият кристален глобус“, 9-килограмова купа, произвеждана в Цвийзел, Германия. За победа във всяка от дисциплините се връчва „Малък кристален глобус“, 3,5-килограмова купа. [1]

Между 1967 г. и 2012 г. само 24 жени и 20 мъже са печелили титлата. Същевременно стотици скиори са печелили победи в над двадесет държави на четири континента и хиляди са печелили поне една точка. Повече от сто курорта са били домакини на състезания от световната купа, включително Хърватска, Аржентина, Нова Зеландия, Австралия, Южна Корея, Полша и България. [1]

Сред „монументалните“ състезания са тези на пистата Лауберхорн във Венген, Швейцария; Ханекам в Кицбюел, Австрия; Кандахар в Сестриере, Италия; Аделбоден, Швейцария и Вейл, САЩ, които са в календара на Световната купа от 1967 г. Сред останалите престижни състезания в календара са Вал д’Изер, Вал Гардена, Гармиш-Партенкирхен, Аспен, Кранска Гора, Кортина д’Ампецо, Оре и Марибор. Сезонът започва в края на октомври в Зьолден, Австрия и свършва в средата на март в Алпите или Скандинавия. [1]

Победители[редактиране | редактиране на кода]

Мъже[редактиране | редактиране на кода]

Носители на „Големия кристален глобус“ по сезони: [2]

Сезон Победител Държава Възраст
2022/23 Марко Одермат (2) Швейцария 26
2021/22 Марко Одермат (1) Швейцария 25
2020/21 Алексис Пентюро Франция 30
2019/20 Александър Аамод Килде Норвегия 28
2018/19 Марсел Хиршер (8) Австрия 30
2017/18 Марсел Хиршер (7) Австрия 29
2016/17 Марсел Хиршер (6) Австрия 28
2015/16 Марсел Хиршер (5) Австрия 27
2014/15 Марсел Хиршер (4) Австрия 26
2013/14 Марсел Хиршер (3) Австрия 25
2012/13 Марсел Хиршер (2) Австрия 24
2011/12 Марсел Хиршер Австрия 23
2010/11 Ивица Костелич Хърватия 31
2009/10 Карло Янка Швейцария 23
2008/09 Аксел Лунд Свиндал (2) Норвегия 26
2007/08 Боди Милър (2) САЩ 30
2006/07 Аксел Лунд Свиндал Норвегия 24
2005/06 Бенямин Райх Австрия 28
2004/05 Боди Милър САЩ 27
2003/04 Херман Майер (4) Австрия 31
2002/03 Щефан Еберхартер (2) Австрия 33
2001/02 Щефан Еберхартер Австрия 32
2000/01 Херман Майер (3) Австрия 28
1999/00 Херман Майер (2) Австрия 27
1998/99 Ласе Кюс (2) Норвегия 28
1997/98 Херман Майер Австрия 25
1996/97 Люк Алфан Франция 31
1995/96 Ласе Кюс Норвегия 25
1994/95 Алберто Томба Италия 28
1993/94 Шетил Андре Омот Норвегия 22
1992/93 Марк Жирардели (5) Лихтенщайн 29
1991/92 Паул Акола Швейцария 25
1990/91 Марк Жирардели (4) Лихтенщайн 27
1989/90 Пирмин Цурбриген (4) Швейцария 27
1988/89 Марк Жирардели (3) Лихтенщайн 25
1987/88 Пирмин Цурбриген (3) Швейцария 25
1986/87 Пирмин Цурбриген (2) Швейцария 24
1985/86 Марк Жирардели (2) Лихтенщайн 22
1984/85 Марк Жирардели Лихтенщайн 21
1983/84 Пирмин Цурбриген Швейцария 21
1982/83 Фил Маре (3) САЩ 25
1981/82 Фил Маре (2) САЩ 24
1980/81 Фил Маре САЩ 23
1979/80 Андреас Венцел Лихтенщайн 21
1978/79 Петер Люшер Швейцария 22
1977/78 Ингемар Стенмарк (3) Швеция 21
1976/77 Ингемар Стенмарк (2) Швеция 21
1975/76 Ингемар Стенмарк Швеция 20
1974/75 Густав Тьони (4) Италия 24
1973/74 Пиеро Грос Италия 19
1972/73 Густав Тьони (3) Италия 22
1971/72 Густав Тьони (2) Италия 21
1970/71 Густав Тьони Италия 20
1969/70 Карл Шранц (2) Австрия 31
1968/69 Карл Шранц Австрия 30
1967/68 Жан-Клод Кили (2) Франция 24
1966/67 Жан-Клод Кили Франция 23

Жени[редактиране | редактиране на кода]

Носителки на „Големия кристален глобус“ по сезони: [3]

Сезон Победител Държава Възраст
2022/23 Микаела Шифрин (5) САЩ 26
2021/22 Микаела Шифрин (4) САЩ 25
2020/21 Петра Влъхова Словакия 26
2019/20 Федерика Бриньоне Италия 30
2018/19 Микаела Шифрин (3) САЩ 24
2017/18 Микаела Шифрин (2) САЩ 23
2016/17 Микаела Шифрин САЩ 22
2015/16 Лара Гут Швейцария
2014/15 Ана Фенингер (2) Австрия
2013/14 Ана Фенингер Австрия
2012/13 Тина Мазе Словения 27
2011/12 Линдзи Вон (4) САЩ 27
2010/11 Мария Рийш Германия 26
2009/10 Линдзи Вон (3) САЩ 25
2008/09 Линдзи Вон (2) САЩ 24
2007/08 Линдзи Вон САЩ 23
2006/07 Никол Хосп Австрия 23
2005/06 Яница Костелич (3) Хърватия 24
2004/05 Аня Першон (2) Швеция 23
2003/04 Аня Першон Швеция 22
2002/03 Яница Костелич (2) Хърватия 21
2001/02 Михаела Дорфмайстер Австрия 28
2000/01 Яница Костелич Хърватия 19
1999/00 Ренате Гьотчъл Австрия 24
1998/99 Алекзандра Майсницер Австрия 25
1997/98 Катя Зайцингер (2) Германия 25
1996/97 Пернила Виберг Швеция 26
1995/96 Катя Зайцингер Германия 23
1994/95 Френи Шнайдер (3) Швейцария 30
1993/94 Френи Шнайдер (2) Швейцария 29
1992/93 Анита Вахтер Австрия 26
1991/92 Петра Кронбергер (3) Австрия 23
1990/91 Петра Кронбергер (2) Австрия 22
1989/90 Петра Кронбергер Австрия 21
1988/89 Френи Шнайдер Швейцария 24
1987/88 Михаела Фигини (2) Швейцария 21
1986/87 Мария Вализер (2) Швейцария 23
1985/86 Мария Вализер Швейцария 22
1984/85 Михаела Фигини Швейцария 18
1983/84 Ерика Хес (2) Швейцария 22
1982/83 Тамара МакКини САЩ 20
1981/82 Ерика Хес Швейцария 20
1980/81 Мари Терезе Надиг Швейцария 27
1979/80 Хани Венцел (2) Лихтенщайн 23
1978/79 Анемари Мозер-Прьол (6) Австрия 25
1977/78 Хани Венцел Лихтенщайн 21
1976/77 Лизе Мари Морерод Швейцария 20
1975/76 Рози Митермайер Германия 25
1974/75 Анемари Мозер-Прьол (5) Австрия 21
1973/74 Анемари Прьол (4) Австрия 20
1972/73 Анемари Прьол (3) Австрия 19
1971/72 Анемари Прьол (2) Австрия 18
1970/71 Анемари Прьол Австрия 17
1969/70 Мишел Жако Франция 18
1968/69 Гертруд Габъл Австрия 20
1967/68 Нанси Грийн (2) Канада 24
1966/67 Нанси Грийн Канада 23

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з The FIS Alpine Ski World Cup, информация от официалния сайт на Световната купа, посетен на 22 октомври 2012 г.
  2. Overall Alpine Ski World Cup Winners, информация от ski-db.com, посетен на 6 декември 2023 г.
  3. Overall Alpine Ski World Cup Winners, информация от ski-db.com, посетен на 6 декември 2023 г.