Сицилийски войни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сицилийски войни
Конфликт: Гръко-пунически войни
Selinunte Acropolis.jpg
Акрополът на Селинунт
Период 600 г. пр.н.е. - 265 г. пр.н.е.
Място Сицилия и Северна Африка в близост до Картаген
Резултат запазване на статуквото
Територия Западно Средиземноморие и крайбрежието му
Воюващи страни
Сиракуза подкрепена от етруските и либийците на края на конфликта Картаген в съюз изпърво с етруските, а в последствие подкрепящ антисиракузката коалиция
Командири
Гелон
Дионисий I
Тимолеон
Агатокъл
Хамилкар I
Ханибал Магон
Химилкон
Хамилкар*

Сицилийските войни или Гръко-пуническите войни са серия от конфликти между пуните и елините от Сиракуза, за контролирането на Сицилия и западното Средиземноморие между 600 пр.н.е. до 265 пр.н.е.

Предистория и причини[редактиране | edit source]

Гръко-пуническият конфликт е първият сериозен външнополитически в историята на Картаген. В епохата на класическата древност Картаген постепенно се утвърждава като център на финикийската цивилизация в Западното Средиземноморие. От средата на 7 век пр.н.е. започва нов период в историята на града, продължил около две столетия. Този период на възход и самостоятелност в изграждането на собствена пуническа цивилизация е обусловен от два фактора - попадането на метрополията последователно под властта на Асирия и Ахеменидите, и наложилото се вследствие от това пуническо влияние над финикийските колонии в Западното Средиземноморие. Еманципиран, Картаген започва своя колонизация на Южна Италия, Сицилия и Западното Средиземноморие, сблъсквайки интересите си с елините. В средата на 7 век пр.н.е. е построена първата картагенска колония - Ебес на Балеарските острови. Използвайки тази си военна колония за своя база, пуните разгромяват основния си финикийски съперник на запад - Хадес, утвърждавайки първенството си над останалите финикийски колонии и започвайки експанзия в Испания (виж и картагенски владения в Испания).

Продължилата експанзия на пуните в Западното Средиземноморие ги среща със съпротивата на голямата гръцка колония на запад - Масалия (дн. Марсилия), подкрепена и от други колонии - Майнака, Алоис и т.н. В средата на 6 век пр.н.е. центъра на конфликта се пренася в Сицилия, където картагенският пълководец Малх предприема голям военен поход, с който успява да подчини всички финикийски градове в западната част на острова. По това време пуните установяват дипломатически отношения с Ахеменидите, с цел да ги употребят срещу противника си (виж и гръко-персийски войни). Картаген влиза в съюз и с етруските с цел да овладее Сардиния и Корсика. По този начин през 535 г. пр.н.е. Картаген бележи първия си сериозен външнополитически успех - обединения с етруския картагенски флот разбива древногръцкия флот в битката при Алалия край остров Корсика. По този начин етруските превземат острова, а пуните заемат южната част на Сардиния, където основават своя колония - Нора. Този първи сериозен успех е последван от загуба в Испания, където след успеха над Тартес, картагенската армия е разгромена на свой ред от жителите на Масалия, чийто флот разбива картагенския в битка при Артемизия.

Гръко-персийските войни (500 - 449 г. пр.н.е.) благоприятстват Картаген, който предприема широкомащабно настъпление за овладяването на цяла Сицилия, но е спрян с битката при Химера през 480 г. пр.н.е.. През 474 г. пр.н.е. етруско-картагенският флот е разбит от гръцкия в битка при Куме, с която загуба пуните окончателно разбират, че завладяването на цяла Сицилия за тях е невъзможно. Загубата на персите в гръко-персийските войни изоставя на произвола на съдбата техния по-малък съюзник в Западното Средиземноморие. Независимо от това, Картаген продължава да разцъфтява насочвайки експанзията си в Северна Африка.

Решаващият сблъсък[редактиране | edit source]

Разгарът на Сицилийските войни е в Третата сицилийска война с кампанията от 316 - 310 г. пр.н.е., след разрушаването на града-майка - Тир. Картаген се намесва във вътрешносицилийския конфликт на страната на антисиракузката коалиция. 45 хил. картагенска армия предвождана от Хамилкар, син на Гизго, се сражава срещу гръцка предвождана от Агатокъл. През 311/310 г. пр.н.е. картагенската армия обсажда Сиракуза.

Притиснат до стената, сиракузкият тиран предприема неочакван ход, подобен на последвалия го такъв след век от Сципион Африкански. През 310/307 г. се предприема т.нар. Африканска експедиция на Агатокъл, с която главните сиракузки военни сили, натоварени на флот, заобикалят от 15 август 310 г. незабелязано от картагенския Сицилия от север, и дебаркират в близост до нос Хермей в Северна Африка. Изгаряйки флота си, 3500 сиракузци и 10 хил. наемници предприемат поход към Картаген, където елемента на изненадата е пълен и градът изпада в шок. Организирано е градско опълчение от 40 хил. граждани начело с Хано и Бомилкар. Неопитното във военното дело и набързо сформирано картагенското опълчение е напълно разбито и Картаген за първи път в своята история се оказва в критично положение. Извършени са жестоки жертвоприношения на около 200 знатни деца от известни картагенски фамилии в огнените олтари на Молох - за спасението на града. Картагенският флот, известен за случилото се, се завръща край бреговете на Африка. На страната на Агатокъл застават либийците. Сиракузкият тиран успява да сформира широка коалиция, привличайки на своя страна управителя на Киренайка Офелас, който е подчинен на Птолемей I Сотер, но избухналият конфликт между Агатокъл и Офелос успява да спаси от сигурна гибел Картаген. Офелос е убит от Агатокъл в опит да бъде отстранен като противник при поделянето на бъдещото картагенско наследство, като Агатокъл присъединява войската на съперника си към своята. В хода на бойните действия в Северна Африка е превзета Утика през 308 г. пр.н.е., а жителите ѝ изклани, след което пада и Бизерта. Междувременно избухналият вътрешен конфликт между агатокъловия син Архагат и пълководеца Евмах правят възможно картагенците да всеят разединение сред гръцки сили. Агатокъл се завръща в Сицилия да стабилизира фронта, тъй като е известен за островна картагенска победа.

През 307 г. пр.н.е. следва нова презморска сиракузка експедиция в Африка. Този път Агатокъл присъединява етруски подкрепления към армията си. Сиракузкият тиран разбива един картагенски флот край нос Химей, но в последвалата нощна битка по суша либийците дизертират и сицилийската армия е разбита. Агатокъл е принуден да се завърне в Сицилия, изоставяйки войската си в Африка. Разгневени войниците му убиват сина му Архагат.

През 306 г. пр.н.е. е сключен мирен договор между тиранът Агатокъл и Картаген, според клаузите на който се запазва старата граница в Сицилия по река Халикос. Символично, картагенците са ангажирани да плащат скромен дан в жито и пари като цена за мира. [1]

През следващия половин век гръцките мегаполиси в Сицилия остават разединени и в невъзможност да изгонят пуните от острова. Това е дело на римляните, което е завършено де юре по силата на клаузите на мирния договор, с който приключва Първата пуническа война, последвана от въстанието на наемниците на Картаген.

Военначалници[редактиране | edit source]

Командири на картагенците са:
Хамилкар I
Ханибал Магон
Химилкон
Хамилкар

Командири на гърците са:
Гелон
Дионисий I
Тимолеон
Агатокъл

Хронология на конфликта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново, стр. 541-542 - Елинистичен Египет, Сицилия при Агатокъл, Сицилийски войни. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.

Вижте също[редактиране | edit source]