Тополница (Област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тополница.

Тополница
България
Red pog.png
Тополница
Област Благоевград
Red pog.png
Тополница
Общи данни
Население 710 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 9,342 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 2858
Тел. код 07422
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 72744
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Вельо Илиев
(независим)
Кметство
   - кмет
Тополница
Любен Маринополски
(Атака)

Топо̀лница е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград. До 1966 година селото носи името Нова Тополница.[1]

География[редактиране | edit source]

Селото се намира в Санданско-Петричката котловина на десния бряг на река Струма в североизточните поли на Беласица. Разположено е на 12 километра източно от общинския център Петрич. Климатът е преходносредиземноморски със зимен максимум и летен минимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 500 милиметра. Почвите са излужени канелени горски, алувиално-ливадни и делувиални.

История[редактиране | edit source]

Идолна пластика от края на VІ хилядолетие пр.н.е., открита в местността „Кременица“, край село Тополница. Експонати на НИМ

На около 2 километра южно от селото в местността „Кременица“ от двете страни на българо-гръцка граница е разкрито къснонеолитно селище.[2]

Според османски данъчен регистър от 1570 година в село Тополница живеят 21 християнски домакинства. Към селото се числят и 15 мюсюлмански-юрушки семейства, които обитават землището му.[3]

През 19 век селото е чисто българско, числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Тополница (Topolnitza) е посочено като село с 25 домакинства с 80 жители българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Тополница, на десния бряг на Струма срещу Кула. Тук е пределът между Петричко и Демирхисарско. Разположено е на източния край на Беласица на северозапад от Валовища 6 часа. На първо място е скотовъдството. От това място излизат прочутите тополнички волове. 30 къщи турци, 25 българе.[5]

Георги Стрезов споменава втори път селото и пише за него:

Тополница, в подножието на Беласица; пада се на И от Петрич, два часа път; до Струма няма 1/2 час; също толкова е и разстоянието и до Струмица. Нивята им са покрай тия две реки. Има 25 къщи, българе.[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в селото живеят 220 жители, всички българи християни.[7]

В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев през 1905 година в Тополница живеят 224 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с един учител и 36 ученика.[8]

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

По силата на Букурещкия договор от 1913 година селото остава в гръцка територия. Жителите му го напускат и се заселват на около 1 километър от старото село на българска територия. През октомври 1925 година по време на гръцко-българския граничен конфликт, известен като Петрички инцидент, село Тополница е окупирано и опожарено от гръцката армия. Жителите му се установяват временно в околните села. Днешното село се оформя през 1930 - 1932 година, когато са построени 84 къщи от типа шаронки.[10]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

В селото има паметник на загиналите през 1925 година при гръцкото нашествие.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, стр. 268.
  2. Беласица (интернет портал за Беласица и региона), Тополница
  3. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 600-602.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148-149
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVI, 1891, стр. 857.
  6. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 32.
  7. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 187.
  8. Brancoff, D.M. „La Macedoine et sa Population Chretienne“. Paris, 1905, рр. 186-187.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 883.
  10. Енциклопедия „Пирински край“. Том 2, Благоевград, 1999, стр. 335.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.