Херберт Маркузе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херберт Маркузе
Herbert Marcuse in Newton, Massachusetts 1955.jpeg
философ
Роден 19 юли 1898 (Берлин, Германия)
Починал 29 юли 1979 (Щарнберг, Германия)
Философия
Регион Континентална философия
Епоха 20 век
Школа Франкфуртска школа, критическа теория
Основни интереси социална теория, марксизъм


Повлиял на
Херберт Маркузе в Общомедия

Херберт Маркузе (на немски: Herbert Marcuse) е немски философ и социолог, член на Франкфуртската школа. Най-известните му трудове са Ерос и цивилизация и Едноизмерният човек.

Маркузе е смятан за един от отците на Новата левица и на Нео-марксистките студентски движения в Германия, Франция и САЩ, развили се през 60те и 70те години на ХХ век.


Живот и творчество[редактиране | edit source]

Маркузе следва германистика в Берлинския университет, но през 1922 г. защитава докторат в университета във Фрайбург. След като няколко години работи в различни издателства се връща и защитава под ръководството на Мартин Хайдегер дисертация, издадена по късно като Хегеловата онтология и теория на историчността (1932). Идването на нацистката власт го принуждава да емигира в САЩ, където той остава до края на живота си. В 1941 г. публикува в Лондон Разум и революция: Хегел и зараждането на социалната теория и започва да издава книгите си на английски език. От 1943 до 1951 г. работи за американските военни служби и се пенсионира като техен служител. На следващата година започва академична кариера като политолог в Колумбийския университет, после в Харвард, Брандаис, и Сан Диего.

Книга която първоначално му носи известност е Ерос и Цивилизация от 1955 г., и в нея са синтезирани идеи на Маркс и Фройд. Десетилетие по късно излиза Едноизмерния човек (1964), политическо продължение на същата тема, което става изключително популярно в студентските среди движения от средата на 60те години. Маркузе пряко се ангажира със студентските каузи и участва в техни прояви, което по-нататък му спечелва прозвището "отец на новата левица". Особен успех има неговата концепция за 'репресивна толерантност' развит в едноименно есе публикувано в 1965г. През седемдесетте години с радикализарането на левите движения, особено в Европа, популярността на Маркузе спада, а той самият се връща към най-ранните си интереси и изследва естетическите аспекти на социалното.

Умира през 1979г. по време на посещение в Германия, а четвърт век по късно по късно погребалната му урната е пренесена в Берлин. Пълното издание на текстовете му е осъществе на немски език и то включва значиетелен обем посмъртни публикации.[1]

Библиография[редактиране | edit source]

  • Hegels Ontologie und die Theorie der Geschichtlichkeit, 1932
  • Der Kampf gegen den Liberalismus in der totalitären Staatsauffassung, 1934
  • Autorität und Familie in der deutschen Soziologie bis 1933, 1936
  • Reason and Revolution: Hegel and the Rise of Social Theory (1941) [2]ISBN 978-1-57392-718-5
  • (1955) Eros and Civilisation: A Philosophical Inquiry into Freud / Ерос и цивилизация, София: Х. Ботев, 1997
  • Soviet-Marxism. A critical Analysis, 1958
  • (1964) One-Dimensional Man / Едноизмерният човек, София: Х. Ботев, 1997, ISBN 954-445-397-0
  • A Critique of Pure Tolerance (1965) Written with Robert Paul Wolff and Barrington Moore, Jr.
  • Counterrevolution and Revolt (1972) ISBN 978-0-8070-1533-9
  • The Aesthetic Dimension: Toward a Critique of Marxist Aesthetics (1978) ISBN 978-0-8070-1519-3


Eсета

  • Repressive Tolerance (1965)
  • Negations: Essays in Critical Theory (1968)
  • An Essay on Liberation (1969)
  • Five Lectures (1969)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Herbert Marcuse: Schriften. 9 Bände. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1978–1989, ISBN 3-518-57997-5 (Nachdruck dieser Ausgabe: Zu Klampen Verlag, Springe 2004, ISBN 3-934-92046-2).
    Herbert Marcuse: Nachgelassene Schriften. Hrsg. von Peter-Erwin Jansen. 6 Bände. Dietrich zu Klampen, Lüneburg/Springe 1999–2009.
  2. Разум и революция излиза на части в сп. Философски алтернативи през 1993г. (т. II, кн. 2, c. 15-32; кн. 3, c. 5-18; кн. 6, c. 6-24.

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за