Щир (спомагателен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Щир“
Stier, HSK-6
ФлагГерманска империя (1933 – 1945) Германия
Клас и типТоварен кораб/Спомагателен крайцер
ПроизводителGermaniawerft, Кил, Германия
Служба
Спуснат на вода17 октомври 1936 г.
Влиза в строй10 ноември 1941 г.
Потъналпотопен на 27 септември 1942 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
СобственикAtlas Levant Line (ALL)
ОператорAtlas Levant Line (ALL),
ВМС на Германия
Бруто тонаж4778 БРТ
Водоизместимост11 000 t (стандартна)
Дължина134,0 m
Дължина между перпендикулярите
133,0 m
Ширина17,3 m
Газене7,2 m
Задвижванеседемцилиндров дизелов двигател
Мощност3750 к.с. (2,8 МВт)
Движител1 гребен винт
Скорост14 възела
(26 km/h)
Далечина на
плаване
50 000 морски мили, при 12 възела ход
Автономност173 дни
Екипаж324 души
Името означавана немски език съзвездието Телец
Въоръжение
Артилерия6×1 150 mm;
Зенитна артилерия1×2 37 mm;
2×1 20 mm
Торпедно
въоръжение
2×2 533 mm ТА
Самолети2 хидросамолета Arado Ar 196 A-1

Щир (на немски: Stier, HSK-6[~ 1]) е спомагателен крайцер на Немския флот от времето на Втората световна война. Това е преустроения товарен кораб „Кайро“ (на немски: Cairo), в германския флот е познат като „Шиф-33“ (на немски: Schiff 33)[~ 2], в Кралския флот получава обозначението – Рейдер „J““. Прекратява активни бойни действия на 27 септември 1942 г. след битка с въоръжения войскови транспорт на САЩСтивън Хопкинс“. Екипажът се връща в Германия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Корабът е построен в Кил на стапелите на фирмата „Германиаверфт“ (на немски: Germaniawerft) за Линия „Атлас-Левант“. През ноември 1939 г. е предаден на Кригсмарине, първоначално се използва като спомагателен кораб в Балтика, след това е преоборудван на минен заградител, който следва да участва в Операция Морски лъв. През пролетта и лятото на 1941 г. в Ротердам е преоборудван като спомагателен крайцер и влиза в състава на немския флот на 10 ноември 1941 г. под името „Щир“.

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Рейдерски поход[редактиране | редактиране на кода]

Преминаването през Ла Манш[редактиране | редактиране на кода]

На 12 май 1942 г. корабът, под командването на капитан цур зе[~ 3] Хорст Герлах напуска Ротердам и със силна охрана се насочва към Ла Манш. На следващия ден протича бой с британски торпедни катери, при който един от тях е потопен, а немците губят два торпедни катера. Въпреки това, „Щир“ успява да достигне френския Роаян, където попълва боеприпасите си. След няколко дни той вече държи курс на юг.

Това е последното успешно преминаване на немски рейдер от Германия в Атлантика, всички последващи опити се провалят.

В Атлантика[редактиране | редактиране на кода]

За двете седмици крайцерстване в централния Атлантически океан не срещат нито един кораб. На 4 юни късмета все пак се усмихва на капитан Герлах, като британския сухогруз „Гемстоун“, който пренася желязна руда от Южна Африка в САЩ. След предупредителни изстрели съдът е спрян, екипажът му преместен на „Щир“, а самия съд е потопен.

Два дни по-късно е атакуван танкера „Стенвек Калкута“, под Панамски флаг. Той се опитва да се защити, като при това са ранени двама от екипажа на рейдера. Самият танкер е силно повреден от огъня на „Щир“, загиват 14 души, включителни и капитана му. Останалите живи са качени на борда на рейдера, а самия кораб е потопен с торпедо[~ 4].

На 10 юни „Щир“ е дозареден от снабдителния съд „Шарлот Шлиман“, на когото са предадени и пленниците.

Започва дълго и безрезултатно плаване в Атлантика. Повредите, в началото на юни, на намиращите се на борда самолети силно намаляват разузнавателните възможности на рейдера. На 27 юли „Щир“ отново се среща с „Шарлот Шлиман“, а два дни по-късно среща друг спомагателен крайцер – „Михел“. Капитаните на двата кораба решават да действат обединено, но това също не води до резултати.

На 9 август е забелязан британския сухогруз „Делхаус“. В отговор на искането да спре той открива огън, но след кратка престрелка на борда му избухва пожар и както предишните жертви на рейдера е довършен с торпедо. Опасявайки се, че изпратения сигнал за помощ може да е уловен от военните кораби на противника „Щир“ и „Михел“, напускат тази част от океана и пътищата им окончателно се разделят.

През следващия месец патрулирането в централната част на океана е безрезултатно. Опита да акостират на остров Хоф за малък ремонт също е неуспешен, заради силно вълнение. За последен път попълвайки запасите си от „Шарлот Шлиман“, Герлах продължил търсенето.

„Стивън Хопкинс“[редактиране | редактиране на кода]

На 27 септември, в Карибско море близо до Суринам, рейдерът е зает с товарене на припаси от снабдителния кораб „Таненфелс“ (на немски: Tannenfels). Внезапно от мъглата излиза сухогруз (8:52). Това е „Стивън Хопкинс“ – американски транспортен кораб от типа „Либърти“, който под баласт плава от Кейптаун към Парамарибо. На сигнала да спре транспорта не отговаря и „Щир“ незабавно открива огън (8:55). „Хопкинс“ имал само едно 102 mm оръдие против шест 150 mm оръдия на рейдера и значително отстъпва на последния по скорост. Въпреки това, транспортът приема боя[~ 5]. В резултат на 20 минутната престрелка на дистанция под 2 мили, „Стивън Хопкинс“ ляга в дрейф и скоро потъва (около 10:00). „Щир“ получава толкова тежки повреди, че капитанът решава да се напусне кораба[~ 6]. Екипажът на рейдера се прехвърля на „Таненфелс“, а корабът е взривен (11:40). От 56 души на борда на „Стивън Хопкинс“, 37 загиват в боя, включително и капитана[~ 7]. 19-те оцелели повече от месец дрейфуват в лодка, докато не достигат брега на Бразилия, изминавайки с платна повече от 2000 мили; четирима умират по пътя.

Капитанът на „Щир“ в отчета си за сражението описва, че е водил бой с „добре въоръжен рейдер“, който, по негово мнение, имал най-малко 7 големи оръдия. Това си заключение той направил на основа темпа на стрелба от страна на „Стивън Хопкинс“.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Потопени съдове:

Дата Име Тип Страна Тонаж, брт
[~ 8]
Товар Забележка
4 юни 1942 Gemstone сухогруз Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания 04986 4986 желязна руда потопен с торпедо
6 юни 1942 Stanvac Calcutta танкер Панама Панама 10170 10 170 потопен с торпедо след артилерийска престрелка
9 август 1942 Dalhousie товарен кораб Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания 07250 7250 потопен с торпедо след артилерийска престрелка
27 септември 1942 Stephen Hopkins войскови транспорт, тип „Либърти“ Съединени американски щати САЩ 07181 7181 пшеница потопен с артилерия в бой

Общ тонаж на потопените и пленени от „Щир“ съдове е около 29 000 брт.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. От на немски: Handelsstörkreuzer, което означава спомагателен крайцер номер 6.
  2. „Шиф-33“ (нем. „Schiff 33“) – в превод от немски език означава „Плавателен съд № 33“.
  3. Съответства на званието капитан 1-ви ранг.
  4. За оказаната съпротива „Стенвек Калкута“ получава от Морската администрация на САЩ статуса „Героичен кораб“ (на английски: Gallant Ship).
  5. Разчета на оръдието загива бързо; на мястото на убитите артилеристи застават доброволци от моряците. В последните минути на боя огъня от оръдието води сам 18-годишния кадет Едуин О'Хара, до взрива, който унищожава оръдието.
  6. В резултат на боя „Щир“ получава 35 попадения от 102 mm снаряди; в боя загиват 2 души от екипажа.
  7. На борда на транспорта има 56 души: 40 души екипаж, 15 войника, като въоръжена охрана и един пътник.
  8. Тонажът на съдовете посочени в таблицата според други източници може да е различен. ([1] Архив на оригинала от 2012-01-03 в Wayback Machine.)((en)).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • В. Галыня. Атлантика, сентябрь 42-го. „Флотомастер“ №6, 2006.
  • Ф. Руге. Война на море, 1939 – 1945. СПб., 2002, 392 с. ISBN 5-89173-027-8.
  • Э. Портен. Германский флот во Второй мировой войне. Екатеринбург, 1997, 240 с.
  • А. В. Платонов, Ю. В. Апальков. Боевые корабли Германии 1939 – 1945.
  • Woodward, David. The Secret Raiders: The Story of the Operations of the German Armed Merchant Raiders in the Second World War. London: Kimber, 1955
  • Bunker, John. Heroes in Dungarees: The Story of the American Merchant Marine in World War II. Annapolis, Maryland: Naval Institute Press, 1995

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Штир (вспомогательный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​