Каракуда сантер
(пренасочване от Cheimerius nufar)
| Каракуда сантер | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Недостатъчно данни[1] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
(Valenciennes, 1830) | ||||||||||||||||||||||
| Каракуда сантер в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Каракудата сантер (Cheimerius nufar) е вид бодлоперка от семейство Sparidae.[2][3][4]
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Видът е разпространен в Бахрейн, Джибути, Египет, Еритрея, Йемен, Израел, Индия, Йордания, Ирак, Иран, Катар, Кения, Коморски острови, Кувейт, Мавриций, Мадагаскар, Мозамбик, Обединени арабски емирства, Оман, Пакистан, Реюнион, Саудитска Арабия, Сомалия, Судан, Танзания, Шри Ланка и Южна Африка.[2]
Обитава океани, морета и рифове. Среща се на дълбочина от 14 до 300 m, при температура на водата от 17 до 18,5 °C и соленост 35,3 ‰.[5]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
На дължина достигат до 75 cm.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Cheimerius nufar (Valenciennes, 1830). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Cheimerius nufar (Valenciennes, 1830) // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 1 февруари 2015. (на английски)
- ↑ Cheimerius nufar (Valenciennes, 1830) // Catalogue of Life: 2015 Annual Checklist. Посетен на 4 юни 2015.
- ↑ Cheimerius nufar (Valenciennes, 1830) // Integrated Taxonomic Information System. Посетен на 1 февруари 2015.
- ↑ а б Cheimerius nufar // Encyclopedia of Life. Посетен на 2 юни 2015. (на английски)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Bauchot, M.-L. and M.M. Smith. Sparidae. In W. Fischer and G. Bianchi (eds.) FAO species identification sheets for fishery purposes. Western Indian Ocean (Fishing Area 51). volume 4. FAO, Rome., 1984.
